Решение № 12181 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2333/2018 г.

Решение № 12181 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2333/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е, след като с решение № 1490 от 01.02.2018 г., постановено по адм. дело № 11378/2017 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), петчленен състав е отменено решение № 8534 от 03.07.2017 г., постановено по адм. дело № 14372 по описа на същия съд за 2015 г., тричленен състав. С решението на петчленния състав на ВАС е отменено посоченото решение на тричленен състав на ВАС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Именно с цел това второ разглеждане на делото от друг тричленен състав на ВАС е образувано настоящото адм. дело № 2333/2018 г. по описа на ВАС, пето отделение. Производството е образувано по жалба на Г. Калайджиев срещу заповед № 8121 К-4359/13.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Жалбоподателят релевира възражения за издаване на заповедта при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Иска същата да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна. Подробни съображения в подкрепа на основанията за отмяна на заповедта и искането си излага в жалбата и депозирани по делото писмени бележки, чрез пълномощника си адв. Е. Начев – надлежно упълномощен да представлява жалбоподателя в настоящото производство. В жалбата и в съдебно заседание прави искане за присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък. Ответната страна – министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Цановска, оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Г. Калайджиев е започнало със заповед № 8121 з-822/10.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи за извършване на проверка в Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) – Елхово във връзка с данните, изнесени в становище рег. № 8121 р-24570/10.06.2015 г. и постъпил в дирекция "Инспекторат" на МВР сигнал вх. № 812100-18506/26.05.2015 г., за неправомерни действия на старши комисар Г. Калайджиев – директора на РДГП. Със същата заповед е определена и комисия за извършване на проверката, като е разпоредено резултатът от нея да бъде докладван в 30-дневен срок от издаване на заповедта. Проверката е приключила със справка рег. № 8121 р-30916/10.08.2015 г., в която са изложени фактическите установявания, до които е довела проверката, формираните въз основа на тях правни изводи относно наличието на допуснати дисциплинарни нарушения от старши комисар Г. Калайджиев, както и крайното предложение на комисията за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години", предвид установените данни за извършени от служителя повече от три нарушения в периода 10.03.2015 г. до 14.07.2015 г. В обстоятелствената част на справка рег. № 8121 р-30916/10.08.2015 г. са отразени следните факти, възприети изцяло и от дисциплинарнонаказващия орган за целите на налагане на дисциплинарното наказание с процесната заповед: Г. Калайджиев заема длъжността директор на РДГП – Елхово, считано от 09.03.2015 г., като с оглед заеманата от него служба е предвидена възможността да ползва два служебни автомобила – "БМВ- 730"d с рег. [рег. номер на МПС] и "Нисан-Патфайндър" с рег. [рег. номер на МПС], предназначени за нуждите на ръководството на дирекцията. С МЗ № 8121 з-987/12.12.2014 г. е определен ограничен кръг от ръководни служители на МВР, на които единствено се позволява да използват служебни автомобили за придвижване от адресите си по местоживеене до месторабота при служебна необходимост, сред които не фигурират директорите на Регионални дирекции "Гранична полиция". В т. 4 от заповедта изрично е разпоредено "да не се допуска използването на служебни автомобили за лични цели, придвижване от и до местоживеене/месторабота, извън случаите по т. 2, както и местодомуване на автомобилите на места, различни от определените за гариране на служебните автомобили на МВР." В тази връзка и по повод постъпилите данни за неправомерно ползване на служебен автомобил от директора на РДГП – Елхово, комисията е провела разговори със служителя, от които се установява по несъмнен начин, че същият е запознат с МЗ № 8121 з-987/12.12.2014 г., касаеща ползването на служебните автомобили от структурите на МВР. На твърденията на служителя за осъществено от негова страна ползване на автомобилите "БМВ- 730"d с рег. [рег. номер на МПС] и "Нисан-Патфайндър" с рег. [рег. номер на МПС] изцяло и единствено във връзка със служебните му задължения по извършване на ежедневен контрол на дейността в РДГП, ГПУ и ГПКК, проверяващата комисия противопоставя данните, установени при проверка на отчетните документи на ползваните от Г. Калайджиев служебни автомобили, както и тези, съдържащи се в представена справка № 4070- 6511/29.07.2015 г. от началник сектор "Логистика" при РДГП – Елхово. Въпросните данни сочат на констатирани пътувания от местоживеенето до местоработата на служителя и обратно, без да е доказано наличието на служебна необходимост за същите, както следва: с лек автомобил "Нисан-Патфайндър" рег. [рег. номер на МПС] са констатирани седем на брой пътувания за времето от 12.03.2015 г. до 08.05.2015 г.; с лек автомобил "БМВ- 730 d" с рег. [рег. номер на МПС] са констатирани тридесет и едно на брой пътувания в периода 12.03.2015 г. – 13-07. 2015 г. Установеният общ брой пътувания по маршрут РДГП – Елхово – гр. Свиленград са тридесет и осем, с които е изминато разстояние от 5388 км. и е употребено гориво на стойност 1384, 24 лв. Така установеното ползване на служебните автомобили от Г. Калайджиев е преценено от комисията като нарушение на т. 4 от МЗ № 8121 з-987/12.12.2014 г., съставляващо "неизпълнение на заповед" по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, за което се доказва наличие на елемента "системност" по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. В справката на комисията е констатирано също така, че при оформянето на пътната книжка на автомобил "БМВ- 730 d", в графата за час на излизане/връщане, комисар Г. Калайджиев, в 16 случаи на пътувания в качеството си на водач, не е отразяван часа на връщане в пътната книжка - образец № 4 от Вътрешните правила за организация на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателна и летателна техника в МВР, утвърдени със заповед № Iз-305/21.02.2014 г., с което е нарушена т. 7 от упътването за ползването й. Така допуснатото нарушение на служебната дисциплина е определено по чл. 199, ал. 1, т. 3 - "небрежност в служебната дейност", за което се предвижда дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". След обсъждане на дадените обяснения от Г. Калайджиев, е прието, че служебните автомобили са ползвани от ръководния служител за пътуване от местоживеенето му в гр. Свиленград до местоработата му в РДГП – Елхово и обратно, за периода от 10.03.2015 г. до момента на проверката, без доказано валидно правно основание за ползването им. Предвид факта на извършени повече от три нарушения, комисията намира, че са реализирани предпоставките на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за налагане на комисар Г. Калайджиев на дисциплинарното наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" за допуснати системни нарушение на служебната дисциплина. Що се касае до останалите данни в сигнала за непристойно поведение на обществени места в гр. Свиленград и йерархическа връзка и обвързаност между Калайджиев и друг служител в МВР е прието, че първоначалните данни не се потвърждават, с оглед на което не са установени нарушения на служебната дисциплина. Справка рег. № 8121 р-30916/10.08.2015 г. е входирана с рег. № 8121 р-30916/10.08.2015 г., приета е на 03.09.2015 г. от дисциплинарно наказващия орган, което се установява от положената върху същата резолюция. Служителят е запознат със справката на 22.10.2015 г. срещу подпис и дата, като на следващия ден – 23.10.2015 г. е дал писмени обяснения, адресирани до дисциплинарно наказващия орган. На 23.10.2015 г. е постъпило предложение пред министъра на вътрешните работи, направено от директора на ОДМВР – Ямбол, с което въз основа на справката от 10.08.2015 г. е предложено Г. Калайджиев да бъде наказан на основание чл. 201, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 204, т. 1 ЗМВР с наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" за срок от една година. Със заповед № 8121 К-4359/13.11.2015 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР, е наложил на Г. Калайджиев – полицейски инспектор V степен в група "Оперативна дежурна част" при ОДМВР – Ямбол дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", за допуснати дисциплинарни нарушения в качеството му на директор на Регионална дирекция "Гранична полиция", съставляващи "системни нарушения на служебната дисциплина" по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР. При така изяснените от административния орган факти, които се възприемат като обективни и съответстващи на доказателствата по делото и от настоящия съдебен състав, се извеждат следните правни изводи: На основание чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена е от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Оспорената заповед № 8121 К-4359/13.11.2015 г. е издадена от министъра на вътрешните работи, който на основание чл. 204, т. 1 ЗМВР е компетентен да налага всички наказания по чл. 197 ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности, каквато е заеманата от Г. Калайджиев длъжност (директор на РДГП) към момента на извършване на процесните деяния. Заповедта е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, съгласно която "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта". Посочени са конкретните фактически действия, извършени от наказаното лице, проверени и оценени от дисциплинарно наказващия орган като нарушения на служебната дисциплина. Фактите са правилно подведени под хипотезата на приложимите материалноправни норми, с което фактическото основание за издаване на заповедта се явява съответстващо на посоченото в нея правно основание. При издаването й не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се спори от страните по делото, че производството е започнало със заповед № 8121 з-822/10.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която е разпоредено извършването на проверка, а резултатите от същата са обективирани в справка на проверяващата комисия, като справката е адресирана до министъра на вътрешните работи – дисциплинарно наказващ орган по смисъла на чл. 204, т. 1 ЗМВР. Видно от материалите по административната преписка обаче справката е станала достояние на дисциплинарно наказващия орган едва с постъпването при него на предложение УРИ № 326-17213/23.10.2015 г. от директора на ОДМВР – Ямбол. С последното материалите от извършената дисциплинарна проверка по сигнала срещу старши комисар Г. Калайджиев са изпратени по компетентност на министъра на вътрешните работи (след като първоначално са били изпратени на ОДМВР – Ямбол) за вземане на решение относно наличие или не на основание за реализиране дисциплинарната отговорност на служителя. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена след изтичане на срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. По този въпрос следва да бъдат изцяло съобразени указанията, изложени в мотивите към решение № 1490/01.02.2018 г., постановено по адм. дело № 11378/2017 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на 2-а колегия, които с оглед разпоредбата чл. 224 АПК имат задължителен обвързващ характер при по-нататъшното разглеждане на делото. Формираният от петчленния състав на ВАС извод за издаване на заповедта в рамките на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 196, ал. 1 ЗМВР следва да бъде споделен, като излагането на допълнителни доводи и съображения не е необходимо. Настоящият съдебен състав приема за установено от събраните писмени доказателства, че в настоящия случай е била спазена специфичната процедура за налагане на дисциплинарни наказания на служители в МВР, уредена с разпоредбите на ЗМВР и Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121 з-470/2015 г.). В хода на административното производство не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да са довели до накърняване или лишаване на служителя от правото му да организира своята защита пред дисциплинарно наказващия орган. Предоставена му е била възможност да се запознае с материалите по преписката, в това число справката от извършената проверка, като изрично е указано и правото му да заяви становище по същата, преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, наведеното в представените по делото писмени бележки, че дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 16 от Инструкция № 8121 з-470/2015 г. Съгласно цитираната разпоредба, държавният служител, срещу когото се извършва дисциплинарна проверка по чл. 205, ал 2 ЗМВР (в случая проверката е назначена със заповед № 8121 з-822/10.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи), следва да бъде запознат със заповедта – обстоятелство, което се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час. Противно на твърдяното от жалбоподателя, въпросната заповед съдържа изрично отбелязване на посочените обстоятелства – Г. Калайджиев, в качеството си на директор на РДГП – Елхово, се е запознал с нея на 13.07.2015 г. Доказателства, опровергаващи тези факти, не са представени по делото, поради което оплакването за нарушено право на участие на служителя във воденото срещу него дисциплинарно производство следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Правилна е преценката на дисциплинарно наказващия орган (възприел предложението на извършилата проверката комисия), че деянието на Г. Калайджиев следва да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, вр. с чл. 197, ал. 1, т. 4, вр. чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавния служител в МВР. В конкретния случай, извършените от Г. Калайджиев деяния – посочени като фактически основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, се доказват по несъмнен начин от представените с административната преписка доказателства. Същите са подробно описани в справка рег. № 8121 р-30916/10.08.2015 г., като са посочени и конкретните доказателства, послужили за установяване на релевантните към спора факти и обстоятелства. В хода на дисциплинарното и съдебното производство жалбоподателят поддържа тезата, че не са налице, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, както и че в нея липсва точно и пълно описание на обстоятелствата, при които са извършени вменените му нарушения. Настоящият съдебен състав, въз основа цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира, че изложените в заповедта фактически и правни основания са реализирани по отношение на служителя Г. Калайджиев. Същият, в качеството си на директор на РДГП – Елхово е използвал няколкократно предоставените за нуждите на оглавяваната от него дирекция служебни автомобили, като не се доказва извършените в периода 10.03.2015 г. – 14.07.2015 г. пътувания (за които жалбоподателят не отрича, че са осъществени) да са били свързани всяко едно от тях с изпълнение на служебни задължения. Поради това, използването на служебните автомобили за лични цели правилно е било оценено като нарушение на т. 4 от МЗ № 8121 з-987/12.12.2014 г., с която служителят, признава, че е запознат. Неизпълнението на заповед съставлява нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 201, ал. 1, т. 11 ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание "порицание", в който смисъл е и направеният от административния орган извод. Правилно са оценени и фактите във връзка с ненадлежното оформяне на пътната книжка на единия от служебните автомобили - "БМВ- 730 d", като в несъответствие с разписаното в т. 7 от упътването за водене на пътната книжка, Г. Калайджиев не е нанесъл, при 16 случая на пътуване, съответния час на връщане. С това свое деяние служителят е допуснал "небрежност в служебната дейност" – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР, за което се предвижда наказанието "писмено предупреждение". Като е взел предвид броя на извършените деяния (общо тридесет и осем пътувания, без установена служебна необходимост за всяко едно от тях и шестнадесет случая на пропуски в оформянето на пътната книжка за автомобил "БМВ- 730 d", оценени по отделно като нарушения на служебната дисциплина, обуславящи налагането на различни дисциплинарни наказания – съответно "порицание" и "писмено предупреждение", дисциплинарно наказващият орган) и съобразил разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР, вр. § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е приел предложението на комисията за налагане на дисциплинарното наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". При определяне на крайния размер на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР, като е съобразил обстоятелствата по ал. 2 и е оценил всички събрани доказателства съгласно изискването на ал. 4 на чл. 206 ЗМВР. Видът и размерът на дисциплинарното наказание са определени така, че обемът, в който е реализирана дисциплинарната отговорност на служителя да съответства на извършеното от него нарушение. С оглед на всички изискуеми от закона обстоятелства е наложен минимумът на предвиденото в нормата на чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР наказание. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за декларативно изброяване в атакуваната заповед на елементите, посочени в разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Същите са били взети предвид и оценени от административно наказващия орган, като анализът им е отразен в крайната преценка на министъра на вътрешните работи, на база събраните доказателства, за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя с налагане на конкретното определеното по вид и размер дисциплинарно наказание. Наложеното наказание, предвид данните от извършения анализ, се явява съразмерно с оглед поведението на жалбоподателя, тежестта на нарушението и свързаните с него последици, отнасящи се до коректното и правомерно изпълнение на служебните задължения в МВР. С оглед пълнота на изложението и във връзка с наведените в жалбата твърдения за немотивираност на административния акт, следва да се отбележи, че съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗМВР функция на такъв подготвителен документ притежават изготвяните от разследващите органи/проверяващи комисии обобщени справки/справки и становища. В случаите когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в горепосочените документи, към които заповедта за налагане на дисциплинарното наказание следва изрично да препраща. В конкретния случай, обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи съдържа конкретно позоваване на предложение УРИ № 326-17213/23.1.2015 г. на директора на ОДМВР - Ямбол, с което са били сведени до знанието на министъра всички материали от извършената дисциплинарна проверка, в това число и справка рег. № 8121 р-30916/10.08.2015 г. с подробно описани в нея от фактическа и правна страна деяния на служителя, съставляващи дисциплинарни нарушения. Следва да се направи изводът, че в хода на дисциплинарното производство са събрани достатъчно доказателства за осъществилата се фактическа обстановка и съответно въз основа на тях е установена обективната истина. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергават тези факти и съответно да доведат до извод, че отразеното в мотивната част на заповедта не се е осъществило така, както е възприето и описано от дисциплинарно наказващия орган. При тези съображения, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при наличие на посочените в него фактически и правни основания. Спазена е и целта на закона, тъй като заповедта е издадена в изпълнение на принципа, че службата в МВР се упражнява от служители, които изпълняват възложените им функции в добросъвестно, коректно и отговорност, в съответствие с действащите правила и заповеди. Не се доказва наличие на някое от основанията по чл. 146 АПК за отмяна на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, поради което жалба на Г. Калайджиев следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора и осъществената процесуална защита на ответната страна по делото от юрисконсулт към МВР, следва да бъдат уважени своевременно направените от нея искания за присъждане на разноски, както в производството по настоящото дело, така и в касационното производство по адм. дело № 11378/2017 г. по описа на ВАС, петчленен състав, последното на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Разноските се дължат от жалбоподателя в размер на 100. 00 (сто) за всяка инстанция, или общо 200. 00 (двеста) лв. за двете съдебни инстанции, определен съгласно приложимия процесуален ред за присъждане на дължимите възнаграждения при осъществена процесуална защита от юрисконсулт – чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховния административен съд, състав на пето отделение