Решение № 1023 от 20.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3405/2011 г.

Решение № 1023 от 20.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3405/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - София против решение № 63 от 06.01.2011 г., постановено от Административния съд София град по адм. д. № 5648/2010 г. С обжалваното решение, по жалба на "Иммобилия" ООД е отменен РА № 2000907674 от 19.04.2010 г., издаден от ТД на НАП - София в частта относно установения корпоративен данък за 2007 г. за разликата над сумата от 22 808,84 лева до сумата 79 603 лева ведно с дължимата законна лихва върху тази разлика. Със същото решение е разпределена между страните отговорността за разноските по делото, като дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1086,50 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната част. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство "Иммобилия" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки, представени по делото. Иска се потвърждаване на оспореното решение. Претендират се разноски за настоящата инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: С РА, предмет на обжалване, пред административния съд на ревизирания субект е определен допълнително корпоративен данък за 2007 г. Този допълнителен данък е в резултат на увеличаване на финансовия резултат на дружеството пред данъчното преобразуване със сумата от 789 030,06 лева. Правното основание за увеличението е чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, който в приложимата редакция (в сила от 01.01.2007 г.) гласи "когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайната сделка от съответния вид по пазарни цени и насочени към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане." Сумата, с която е увеличен финансовият резултат на дружеството, е сборът от разликите в продажните цени на недвижими имоти по нотариалните актове, по които дружеството е продавач през 2007 г. и продажните цени за тези имоти, определени от назначената оценителска експертиза в хода на ревизията. Административният съд при разглеждане на жалбата срещу РА, по искане на жалбоподателя е допуснал съдебно-оценителска експертиза, която също така е установила по-високи продажни цени за имотите по нотариалните актове от посочените в самите тях, но по-ниски от определените в хода на данъчното производство. Съдът кредитирайки изцяло съдебната експертиза е отменил РА за разликата над общата сума от продажните цени за имотите, определени от съдебната експертиза до пълната определена такава с РА. По отношение на заключението, събрано в хода на ревизията съдът е изложил мотиви, че то не отговаря на методите за оценка, визирани в Наредбата № Н-9 от 14.08.2006 г., тъй като е използван методът на разходите и методът на пазарните аналози, каквито методи не фигурират сред методите по тази наредба. Съдът е посочил, че при метода на пазарните аналози вещото лице е използвало офертни цени, публикувани в специализирани издания към м. 02.2010 г., а не е налице посочване на конкретен пазарен аналог и не е извършена съпоставка с други обекти, които по характеристики да са сходни или идентични с процесните имоти. Изтъкнато е също така, че вещото лице в ревизионното производство не е извършило оглед на имотите, като не е взело предвид отдалечеността на същите, липсата на изградена канализация, липсата на инфраструктура, силното застрояване в района. Отхвърляйки годността на оценителската експертиза, събрана в хода на ревизията, съдът е приел, че следва да бъде използвана пазарната цена, определена за имотите от вещото лице, назначено за изпълнение на съдебно-оценителската експертиза. Настоящата съдебна инстанция приема следното: От доказателствата, събрани в хода на данъчната ревизия и при обжалването на ревизионния акт се установява, че продажните цени на недвижимите имоти по въпросните нотариални актове са под пазарните цени за аналогични имоти, валидни за периодите от 2007 г., в рамките на които са съставени нотариалните актове. Спорният въпрос пред настоящата инстанция е относно размера на пазарните цени за процесните имоти, дали той е този, установен в ревизионния акт или е този, възприет като установен от административния съд. В този смисъл, настоящият съдебен състав следва да прецени обосноваността и правилността на извода на първоинстанционния съдебен състав относно възприетата пазарна стойност на имотите, въз основа на който извод РА е отменен за разликата над нея. Касационната съдебна инстанция преценява този извод на съда като необоснован, а оттам и решението в обжалваната му част като неправилно. При постановяването му съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени. Неправилен е изводът на съда, че данъчната експертиза не отговаря на методите за оценка, регламентирани в Наредбата № Н-9 от 14.08.2006 г. Видно от експертизата е, че при определянето на пазарната стойност на въпросните имоти, вещото лице е използвало два метода - вещния метод и метода на пазарните аналози. В заключението подробно са описани параметрите и алгоритъма на използваните методи. От описанието следва, че методът на вещната стойност е всъщност методът на увеличената стойност, а методът на пазарните аналози е методът на сравнимите неконтролирани цени. Следователно, макар и наречени по различен начин, използваните методи от данъчната експертиза са регламентирани в Наредбата № Н-9 от 14.08.2006 г. Основателна обаче е критиката на съда по отношение на тази експертиза в частта й относно базата за сравнение. Основателно е прието от съда, че вещото лице при втория метод неправилно е използвало офертни цени, публикувани в специализирани издания, а не е извършило съпоставка с реализирани конкретни продажби на обекти, изградени в груб строеж и находящи се в района на процесните имоти. Съдът се е отнесъл безкритично към заключението на съдебно-оценителската експертиза, като го е кредитирал изцяло въпреки възраженията на ответника, направени в писмени бележки. Видно от съдържанието им е, че ответникът е направил възражения, че използваните от вещото лице обекти за сравнение не са идентични с оценяваните имоти, нито като местоположение, нито като вид, нито като време, по което са сключени съпоставимите сделки. Възразено е срещу кредитирането на заключението, тъй като то не било обективно и компетентно изготвено, както и че липсват доказателства, че данните в таблиците към заключението се основават на реални сделки. Направено е възражение, че по делото не са представени всички нотариални актове, по които е работило вещото лице и които касаят извършения сравнителен анализ. Всички тези възражения на ответника по делото са останали необсъдени от съда. От друга страна съдът не е преценил обективността на информацията в кредитираното от него заключение, тъй като по делото не са представени всички нотариални актове за сравняваните сделки, които вещото лице е кредитирал. От друга страна неизяснен е останал въпроса защо вещото лице е сравнявал имоти, които не се намират в местността, в която се намират процесните. Също така видно от нотариалните актове, приложени по делото е, че всички обекти в сградата са продавани ведно с идеални части от правото на собственост върху мястото. От заключението на съдебната експертиза не става ясно дали това обстоятелство е взето предвид при определяне на пазарната стойност на имотите. Допуснатите нарушения от съда са съществени, тъй като въпреки доказателственото искане на жалбоподателя по делото не е събрана заключение, което обосновано и обективно да сочи пазарните цени на имотите от вида и с характеристиките на процесните към датите на нотариалните актове. Установеното е основание да се отмени решението в обжалваната му част, а вместо това делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав в същата част. При новото разглеждане следва да се назначи тройна съдебно оценителска експертиза, разноските за която да се възложат по равно между страните. Експертизата следва да определи пазарната стойност на имотите чрез едновременното използване на метода на сравнимите неконтролирани цени и метода на увеличената стойност. При изготвяне на експертизата вещите лица следва да преценят като съпоставими реално извършени сделки през релевантния период за имоти с характеристиките в това чисто и местоположението на процесните. При необходимост и за целите на експертизата, на вещите лица следва да бъде издадено съдебно удостоверение, което да им послужи пред Агенцията по вписванията за набавяне на необходимата информация за изпълнение на задачата. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222 от АПК, Върховният административен съд