Решение № 4271 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 564/2013 г.

Решение № 4271 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 564/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Димитър Василев Димитров от гр. Варна против решение № 2919/03.12.2012 г., постановено по адм. дело № 3853/2012 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № СЗ-Д-Вн-04-1-3/110/08.08.2012 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /"СП"/ - гр. Варна, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление. От изложените в касационната жалба съображения се налага извод, че се поддържа твърдение за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалба на Димитър Василев Димитров против заповед № СЗ-Д-Вн-04-1-3/110/08.08.2012 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Варна, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление, потвърдена с решение № РД-РД-Вн-03-0023/17.09.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Варна. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е отказано предоставяне на исканата целева помощ за отопление, поради това че жалбоподателят Димитър Василев Димитров не отговаря на условието чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, който поставя изискването лицето да не притежава движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи. В случая е установено, че жалбоподателят притежава недвижими имоти - три ниви и лозе в землището на гр. Смядово, както и жилище с площ от 50 кв. м, заедно с дворно място от 1500 кв. м в гр. Смядово. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е получавал доходи от имотите, като е посочил, че от значение е наличието на възможност за получаване на доходи, а не реалното им получаване. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Димитър Василев Димитров е подал молба-декларация с вх. № СЗ-Д-Вн-04-1-3-110/12.07.2012 г. до дирекция "СП" - гр. Варна с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2012/2013 г. Въз основа на тази молба и изготвения социален доклад от 01.08.2012 г. е отказано отпускане на целева помощ, като е прието, че не е изпълнено условието по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. От събраната в хода на административното производство справка от Служба по вписванията - гр. Велики Преслав се установява, че въз основа на договор за доброволна делба от 11.05.2011 г. Димитър Василев Димитров е собственик на 4,239 дка от нива, цялата с площ от 11,691 дка в местността "Топармаклъка", 4,555 дка от нива, цялата с площ от 9,110 дка в м. "Бабин Марин лък" и нива от 3,213 дка в местността "Кокаргьол", както и лозе от 1,167 дка в м. "Нови лозя", всички в землището на гр. Смядово. От удостоверение изх. № 7708000180/03.08.2012 г., издадено от община Смядово се установява, че с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 20504002649/18.05.1998 г. Димитър Василев Димитров е декларирал, че е собственик на недвижим имот в гр. Смядово - къща с площ от 50 кв. с мазе от 25 кв. м и дворно място от 1500 лв. Предвид тази фактическа обстановка, правилен е изводът на административния орган, възприет и от съда, че Димитър Димитров не отговаря на изискването по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, в редакцията, действаща към момента на подаване на молбата - декларация /съгласно ДВ, бр. 27/2010 г., в сила от 9.04.2010 г./, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не притежават движима или недвижима собственост или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите за обичайно потребление на лицето или семейството. Пред настоящата инстанция касаторът поддържа възражението си, което е поддържал и пред първата инстанция, че притежаваните от него недвижими имоти не са източник на доходи. Изложените от първоинстанционния съд съображения и направените в тази връзка изводи са обосновани и правилни и се споделят от настоящия състав. На първо място в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП не се съдържа изискване от имота/имотите реално да са получени доходи, а единствено от същите да може да бъдат получени доходи. На следващо място, за жалбоподателя не е налице обективна невъзможност за получаване на доходи от притежаваните имоти /три ниви, лозе, къща с дворно място/, като например такива, обусловени от естеството на имотите. В разпоредбата не е предвидено ограничение относно начина, по който имотът може да бъде източник на доходи. Без значение в случая е обстоятелството, че през последните шест месеца преди подаване на молбата жалбоподателят не е получавал наем от нивите. Наред с това, без значение е, че жалбоподателят не притежава нотариален акт за къщата в гр. Смядово, тъй като на първо място, не се сочат обективни пречки за снабдяване с такъв акт, след като жалбоподателят е единствен наследник на починалия собственик на имота, а на следващо място - наличието на нотариален акт не е пречка, например, за отдаване на имота под наем и за получаване на доходи от него. За целите на социалното подпомагане са без значение причините и мотивите, поради които имотите реално не са носили доходи, а е достатъчно тези имоти обективно да могат да бъде източник на доходи. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е приел, че отказът за предоставяне на целева помощ за отопление е законосъобразен след като жалбоподателят не отговаря на едно от кумулативно предвидените изисквания за предоставяне на социална помощ - по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение