Решение № 1952 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8237/2016 г.

Решение № 1952 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8237/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ВА и КО" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя Н. Х., подадена чрез адв. Шопов като процесуален представител, срещу решение № 3133 от 09.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1468/2016 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението поради материална незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената заповед да се прогласи за нищожна. Ответниците - началникът на РДНСК - Югозападен район (ЮЗР), чрез процесуалния си представител юрк. Апостолова и 7-мо СУ "С. С." - гр. С., чрез адв. Левиев като пълномощник, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "ВА и КО" ООД с искане да бъде обявена за нищожна заповед № ДК-10-ЮЗР-126 от 15.08.2014 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която на основание чл. 216, ал. 6 и съгласно определение № 3384/08.07.2014 г. по адм. дело № 4016/2014 г. на АССГ във връзка с подадена от 7-мо СУ "С. С.", е отменено разрешение за строеж (РС) № 94/12.07.2006 г. на главния архитект на район С. - СО за строеж "Направа на ограда - 60 см плътна част и ажурна метална ограда - 1,50 м", разположена изцяло в УПИ V-9, кв. 459, м. Центъра, с възложител "ВА и КО" ООД, поради несъответствие с действащия ПУП в нарушение на чл. 137, ал. 3 ЗУТ. За постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган на основание чл. 149, ал. 5 АПК във вр. с чл. 219, ал. 3 ЗУТ, като по отношение на изискванията за форма, спазване на административнопроизводствените правила и съответствието с материалния закон и неговата цел е обосновал извод за липса на толкова съществен порок, който да води до нищожност на административния акт. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна е прието, че разрешението за строеж е издадено въз основа на ПУП - ЧИРП на кв. 459, зона Г-8-10, м. Центъра, одобрено със заповед № РД-50-14/14.10.1999 г. на кмета на район "С." - Столична община, с която парцел V е отреден за имот пл. № 9, собственост на жалбоподателя. Тази заповед е прогласена за нищожна с влязло в сила решение № 3972/22.02.2003 г. по адм. дело № 826/2003 г. на Върховния административен съд. С предходна заповед № РД - 16 - 54 от 11.12.1990 г. на изпълнителния комитет на ОНС - С. е одобрено изменение на регулационния план на парцели I и IV, кв. 459, м. Центъра, като са обособени нови парцели IV и V, с граници, съвпадащи с имотните граници на имоти пл. № 8 и пл. № 9. Налице са данни за оспорването на заповедта от 1990 г. по съдебен ред, като не са представени доказателства за влизането й в сила. Въз основа на това административният орган е приел, че действащият застроителен и регулационен план за кв. 459, м. Центъра е одобрен със заповед № РД-50-09-252а/18.09.1989 г. на главния архитект на С., съгласно който имоти пл. № 8 и пл. № 9 са включени в парцел IV - за училище. Посочил е, че разрешението за строеж като несъответстващо на действащия ПУП, страда от съществен порок, който води до неговата нищожност. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че заповедта е валиден акт като издадена от компетентен орган. Разрешенията за строеж могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересованото лице в срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ или служебно от органите на ДНСК в 14 - дневен срок по реда на чл. 156 ЗУТ. Нищожността се обявява без ограничение във времето съгласно чл. 149, ал. 5 АПК във вр. с чл. 219, ал. 3 ЗУТ. Тази норма не е в противоречие с нормата на чл. 156, ал. 5 ЗУТ, установяваща забрана за отмяна на влязло в сила разрешение за строеж. Забраната е за отмяна на унищожаем акт, а не за обявяване на нищожността му. Началникът на РДНСК е задължен да се произнесе по такова искане, тъй като разрешението за строеж не подлежи на пряко обжалване по съдебен ред, а по предвидения такъв в чл. 216, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗУТ. В случая административният орган е издал оспорената заповед, след като с влязло в сила определение № 3384/08.07.2014 г. по адм. дело № 4016/2014 г. на АССГ е отменена предходна негова заповед № ДК-10-ЮЗР - 198 от 22.11.2013 г., с която жалбата на 7 - мо СОУ "С. С." е приета за процесуално недопустима и административното производство е прекратено. В това определение съдът е приел, че училището е в кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и има правен интерес от оспорване на разрешението за строеж с искане за обявяване на нищожността му към този момент. Забраната, въведена в чл. 177, ал. 3 АПК се отнася само до хипотезата на проведен съдебен контрол за законосъобразност с отхвърлено оспорване, какъвто настоящият случай не е. С влязлото в сила решение по адм. дело 4858/2006 г. на СГС не е разрешен въпросът за законосъобразността на разрешението за строеж, а съдът се е произнесъл по допустимостта на оспорването в производство по обжалване на заповед на началника на Столична РДНСК, с която, предвид правомощията му съгласно чл. 216, ал. 5 (редакция, ДВ, бр. 65/2003 г.), е отхвърлена подадената жалба срещу същото разрешение за строеж като процесуално недопустима. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ДК-10-ЮЗР-126 от 15.08.2014 г. е издадена в изпълнение на задължителните указания, дадени с друг съдебен акт - влязлото в сила определение по адм. дело № 4016/2014 г. на АССГ, с което искането за прогласяване на нищожността на РС е прието за допустимо поради наличието на нови обстоятелства, обосноваващи правния интерес на 7 - мо СОУ "С. С.". Доводите за некомпетентност на административния орган предвид наличието на пречки съгласно чл. 177, ал. 3 АПК за повторното оспорване на разрешението за строеж като нищожно са наведени от касатора в производството по адм. дело № 4016/2014 г. на АССГ и съдът се е произнесъл по тях. Въпросът относно допустимостта на искането за прогласяване нищожността на РС е разрешен и не подлежи на преразглеждане в настоящото производство. Обстоятелството, че с оспорената в първоинстанционното производство заповед е отменено разрешението за строеж, а не е прогласена нищожността му, също не се отразява на валидността на заповедта. Специалният закон определя правомощията на началника на РДНСК в чл. 216, ал. 6 ЗУТ, а именно: да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт, т. е. и в хипотезата на констатирана нищожност следва отмяна на разрешението за строеж в производството по чл. 216, ал. 2 и сл. ЗУТ. Изложените в първоинстанционното производство и в касационната жалба доводи за неправилност на констатацията на административния орган за липса на влязло в сила изменение на плана за регулация, одобрено със заповед № РД-16-54/11.12.1990 г., с който е обособен самостоятелен парцел за имота на жалбоподателя, както и за направения въз основа на това заключение извод за издаване на разрешението за строеж в несъответствие с действащия план от 1989 г., също не обуславят извод за нищожност на заповедта на началника на РДНСК - ЮЗР. Касаторът е направил възражение, че допуснатото нарушение от органа във връзка с грешната му преценка относно това кой ПУП е действащ към датата на издаване на разрешението за строеж не води до нищожност на същото. Възражението е относимо към законосъобразността на заповедта и би довело до отмяната й, но не може да се релевира извън преклузивния срок за оспорването й, както правилно е приел първоинстанционният съд. В тази връзка е отказано и събирането на доказателства за оборване констатациите на органа, които доказателства биха имали значение за проверката относно съответствието на заповедта с материалния закон при подадена от дружеството в срока по чл. 215, ал. 4 във вр. с чл. 216, ал. 6 ЗУТ жалба. Ето защо, доводите за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясняване на спора от фактическа страна, са неоснователни. Обоснован е изводът, че в случая не се констатира несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК, което да води до нищожност на заповедта само на това основание. По тези съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,