Решение № 5998 от 16.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7198/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 243/13.06.2023 г., постановено по адм. д. 150/2023 г. на Административен съд Сливен (АС-Сливен). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде потвърдена законосъобразността на оспорения административен акт. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът СтедиЕООД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 243/13.06.2023 г., постановено по адм. д. 150/2023 г. на Административен съд Сливен е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, изх. 02-200-2600/2347/13.01.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент (ЕС) 640/2014) за кампания 2021 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 26 584.36 лв., върната е преписката на административният орган за ново произнасяне по подаденото от Стеди ЕООД заявление за подпомагане за кампания 2021 по схеми и мерки: По схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) СЗ-МЗДП и по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци оранжерийно производство СЗо с указания по тълкуване на закона и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен административен орган, но в нарушение на изискването за форма относно наличието на фактически и правни основания за издаването му, както и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Неоснователни са и останалите оплаквания в касационната жалба, които по своята същност представляват твърдения относно наличието на мотиви и правилно приложение на материалния закон при издаване на отмененото от АС-Сливен уведомително писмо. Първоинстанционният съд като е анализирал приетите писмени доказателства по преписката, правилно е приел за установено, че е налице основание за отмяна на оспорения административен акт, изразяващо се в пълна липса на мотиви - неяснота относно фактическите установявания и приложения закон от административния орган. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС-Сливен правилно е приел за установено, че е налице неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности, липсва недвусмислено обосноваване на фактически и правни основания за изготвяне на административен акт точно с това съдържание. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но преобладаващо в него са включени различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. От данните в оспорено пред административния съд уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая, за да се достигне до записаните в съответната колона и ред стойности. По отношение на наложената санкция е посочена само правна норма, схемата и размера, но не и фактически основания за определянето й и без никакъв анализ относно наличните и в административната преписка обстоятелства, изключващи налагането й. Възпроизвеждането в административния акт на съдържанието на хипотезите на множество правни норми, приложими при условията на алтернативност, правилно не е възприето от решаващия съд като мотиви (фактически и правни основания) по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК доколкото въобще не е възможно да бъдат свързани с конкретния случай. Правилен е изводът на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма и е недопустимото това да се осъществява първи път в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действие Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат да се изясняват и доказват за първи път в съдебното производство. В настоящия спор за първи път в открито съдебно заседание пред първата инстанция процесуален представител на административния орган е изложил схематично фактически основания за издаване на уведомителното писмо, които са конкретизирани частично и в касационната жалба с доводи, че съдът е бил длъжен да ги издири служебно и анализира въз основа на необходими и относими доказателства. Изрично трябва да бъде посочено, че съдът е длъжен да разпредели доказателствената тежест в процеса, което е направено от първата инстанция, но не и да ги указва на страните какви фактически твърдения да правят и да събира служебно доказателства за факти, които не са наведени от страните по делото като осъществени. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. При липса на яснота относно фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадено отмененото и на това основание от първата инстанция уведомително писмо, като съобрази разпоредбата на чл. 220 от АПК, касационната инстанция намира, че не следва да се произнася относно правилността на приложението на материалния закон. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна претендира разноски, но не са представени доказателства, че такива са направени, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение