Решение № 6592 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2886/2021 г.

Решение № 6592 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2886/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Г. И. с адрес гр. Бургас срещу решение № 1772 от 21.12.2020 г на Административен съд Бургас по адм. дело № 1057/2020 г. С него се отхвърля жалбата му против решение № Ц 1012-0224#1/20.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-290#6 от 10.04.2020 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО вр. с чл. 50 и чл. 52 от Регламент № 883/2004 г. и чл. 12 от Регламент № 987/2009 г. му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Бургас чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. И. с адрес в гр. Бургас против решение №Ц 1012-02-24#/20. 05. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-290#6 от 10.04.2020 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО вр. с чл. 50 и 52 от Регламент № 883/2004 г. и чл. 12 от Регламент № 987/2009 г. му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по административната преписка и събраните в съдебното производство е установил, че със заявление от 13.02.2019 г. И. е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е декларирал и осигурителен стаж придобит в Германия. От представените писмени доказателства са зачетени 21 г. 1 м. и 13 дни от втора категория и 14 г., 5 м. и 1 д от трета категория, или превърнат по чл. 104 КСО – 40 г., 9 м. и 25 д общ осигурителен стаж. Заедно с потвърдения стаж от Германия общия стаж е зачетен в размер на 41 г., 10 м. и 25 дни. С разпореждане от 10.04.2020 г. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО – 10 г. осигурителен стаж от първа категория, а по чл. 69б, ал. 2 КСО за 2019 г. възраст от 58 г. и 4 м. към датата на подаване на заявлението-13.02.2019 г. / И. е на [възраст]. Разпореждането е оспорено по административен ред, като с решение на директора на ТП на НОИ Бургас е оставено в сила. С решението на директора на ТП на НОИ Бургас е прието, че по представените документи обр. УП-3 № 19 от 5.03.2019 г. издадено от Промет стийл ЕАД Дебелт с. Дебелт, за периода от 11.08.1986 г. до 12.02.2019 г. с прекъсване и извънреден труд 425 часа след 31.12.2004 г. не обосновават положен труд при първа и втора категория. От заключение на експертиза е установено, че през периода 11.08.1986 г. до 31.12.1999 г. жалбоподателят е бил назначен в Стопански металургичен комбинат, преименуван на фирма "Промет" и "Промет стийл" ЕАД на длъжност настройчик и старши настройчик на привалцова арматура в направление Стан – 300, цех прокатно оборудване, участък сборка валци. Основавайки изводите си на ПКТП /отменен/ съдът е приел, че в общите разпоредби на т. 67 е посочена възможност да се докаже, че трудът му и бил полаган при същата вредност и тежест, като на работещите в изрично и изчерпателно изброени цехове, заводи и площадки. В конкретния случай, определящи освен длъжността и цеховете, изброени в т. 5 ПКТП/отм/ от същата категория е трудът на работниците и служители от други стопански организации, когато извършват ремонтни работи в посочените в т. 5 ПКТП отм. цехове. Жалбоподателят е работил в цех Прокатно оборудване, който не е сред изчерпателно изброените в разпоредбата на т. 5 ПКТП (отм.); , поради което нормата на т. 67 ПКТП/отм/ е неприложима. Установено е, че Г. И. е полагал труд в направление Производство-Стан 300, цех Прокатно оборудване и съгласно анализа на фишовете за работни заплати от заключението на вещото лице е установено, че на жалбоподателя на длъжност настройчик, настройчик привалцова арматура, старши настройчик сборка валци, са изплащани суми за условия на труд, предпазна храна и други начисления, свързани с вредни за здравето условия на труд. Относно трудът през периода 11.08.1986 г. до 21.12.1999 г. макар и на длъжност, за която законодателят е презумирал вредност и тежест на труд, не е сред изрично изброените в разпоредбата на т. 5 от ПКТП (отм.); -електростоманодобивен цех или сортопрокатен цех-Стан 300, поради което не представлява труд от първа категория. Този труд не е и от втора категория, тъй като не е включен в обхвата на раздел втори от ПКТП (отм.);. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е извел изводи за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Решението е неправилно. Съдът е обосновал фактическите си изводи на писмените доказателства и заключение на вещо лице. В случая спорът е от фактическа страна за вредностите и тежестите, при които жалбоподателят е полагал трудът в периода 11.08.1986 г. до 31.12.1999 г. на установените безспорно заемани длъжности и място на работа. Разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.); дава възможност за установяване на вредности и тежести на условията на труд съгласно които да се приеме, че трудът е от съответната категория при същите вредности и тежести, които не са нормативно изброени в т. 5 от ПКТП (отм.); За целта фактическото установяване по делото се състои в това, да се установи в какво се изразява трудовата функция на жалбоподателя на заеманите длъжности, къде е бил упражняван трудът в спорния период, какви са били условията на труд според доказателствата за вредност и тежест на тези длъжности. На следващо място, следва да се установи какви са условията на труд и трудовите функции на най близкото място на работа и длъжност или на други длъжности и място на работа, за които е призната първа или втора категория труд, сравнени с условията на труд на мястото на работа и длъжност на жалбоподателя. Следва да бъде установено какви са били условията на труд с оглед степента на вредности и тежести за да бъдат определени от законодателя с различна категория от трета категория труд, въз основа на какви стойности на вредните показатели в условията на работа. След установяване на тези условия на труд, функции и задачи на мястото на работа и длъжност следва да бъде извършена съпоставка между тези условия на труд и трудова функция, за да се изведе извод за наличие на хипотезата на т. 67 ПКТП (отм.); Следва да бъде установено в исторически план как условията на труд на жалбоподателя са били квалифицирани законодателно като труд с повишени вредности и дали е квалифициран като такъв от първа и втора категория. След тези фактически установявания от заключение на съдебна експертиза от специалист по труда следва да бъдат направени анализи и фактически изводи. По делото е назначена съдебна експертиза, но тя не е имала такива задачи и съответно не е дала отговор на тези въпроси, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Страните не са били активни в процеса относно това установяване, но за съдът съществува задължението и възможността по чл. 171 АПК да назначи експертиза, както и да указва на страните че за някои обстоятелства от значение за спора не се сочат доказателства. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение