Решение № 6817 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14336/2013 г.

Решение № 6817 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14336/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Ремзи Исметов Инков от гр. Враца, действащ лично за себе си и като пълномощник на брат си Фейзи Исметов Инков с посочен съдебен адрес в гр. Враца срещу решение от 25.07.2013 г. на Окръжния съд-Враца, постановено по адм. д. № 974/1993 г. с арх. № 219/1996 г. С него съдът е оставил без уважение молбата на двамата молители за тълкуване на решението на Окръжния съд-Враца. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като по изложените съображения в нея се моли, то да се отмени, като вместо него се постанови друго решение по същество, с което да се уважи молбата. От ответната страна по касация - кметът на община Враца е постъпило становище с характер на писмени бележки, подадено от пълномощника му адвокат Людмил Янчев в което се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение-правилно. По изложените съображения в него се моли, тя да не се уважава. В писменото становище се съдържа искане за присъждане на направените разноски, за които е приложено копие от договор за правна защита и съдействие за договорена и внесена сума в размер 400 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът намира, че от решението на окръжния съд се установява, че двамата братя са били обезщетени с жилища. Те не са ги върнали на общината, поради което решението на съда не било влязло в сила. Прокурорът счита, че само връщането на общината на дадените в обезщетения жилища ще даде възможност решението да влезе в сила. С оглед на изложеното от прокурора същият приема, че решението не може да произведе правни действия и по тази причина не може да се тълкува волята на съда. Прокурорът предлага решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежни страни, при условията на субективно съединяване, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, според чл. 251, ал. 5 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Ремзи Исметов Инков действащ лично за себе си и като пълномощник на брат си Фейзи Исметов Инков са подали молба до Окръжния съд-Враца за тълкуване на влязлото в сила решение, постановено от окръжния съд по адм. д. № 974/1993 г., което е унищожено и е с арх. № 219/1996 г. Окръжният съд, като е изложил накратко фактите по спора е приел, че волята на съда е ясно изразена и в съответствие с приетото от съда в съобразителната част на решението, а именно, че заповедта на кмета на общината да откаже да отмени отчуждаването на ? идеална част от индивидуализирания имот е незаконосъобразна, поради което я е отменил. На следващо място окръжният съд е посочил, че искането за тълкуване на влязло в сила решение не е средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено решението. На трето място съдът е посочил съдържанието на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в действащата редакция към момента на постановяване на решението, . Сравнил го е с диспозитива на решението, чието тълкуване е поискано и е преценил, че той е непрецизен, поради смесването на редакцията на чл. 5, ал. 1 с чл. 6 от този реституционен закон. Поради това смесване решението не е породило правни последици, поради което не се е налагало и неговото тълкуване. По така изложените мотиви окръжният съд е оставил без уважение молбата за тълкуване на решението. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На тълкуване подлежи само диспозитивът на постановеното решение. Диспозитивът е ясен, а волята на съда е недвусмислено формулирана и не предлага повече от един смисъл, а именно, че съдът е отменил писмения отказ на кмета на община Враца, направен в писмо АБ-94-И-34 от 25.06.1992 г. за отмяна на отчуждаването. С втори диспозитив съдът е отменил отчуждаването извършено със заповед № 1077 от 23.12.1981 г. на председателя на ИК на ОбНС-Враца отнасящо се до * идеална част от имот пл. № 1718 в кв. 21 по плана на гр. Враца и е възстановил собствеността върху този имот на Фейзи Исметов Инков и Ремзи Исметов Инков. Както правилно е отбелязал и окръжният съд, третият диспозитив е непрецизен, защото с него е възпроизведен чл. 6 от реституционният закон, който се отнася за получено парично обезщетение при отчуждаване, а не имотно. Въпреки тази неточност не е необходимо тълкуване, защото от отговора на ответната страна, а и от данните по делото се установява, че жалбоподателите са били обезщетени имотно, с жилища. Ако това действително е така, би следвало да се породят последиците на чл. 5 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в редакцията му към момента на постановяване на съдебния акт, чието тълкуване се иска, т. е. жилищата, отстъпени в обезщетение са станали държавна собственост с влизане в сила на съдебното решение, а жалбоподателите би следвало да бъдат извадени от тях принудително по реда на чл. 16 ЗДС. Несъмнено както правилно е възприел и окръжният съд, последиците от отмяната на отчуждаването не са настъпили, тъй като от касационната жалба и писменото становище се установява, че жалбоподателите не са извадени от жилищата, дадени им в обезщетение за отчуждаването, поради което не са настъпили правните последици на разместването на собствеността. Следва да се посочи, че разместването на собствеността по реституционния закон не се свързва с факта, че получените в обезщетение жилища са на по-висока стойност, както и с това, че отчужденият имот не се намира в състоянието в което е бил към момента на отчуждаването. Не може да се тълкуват последици, които не са настъпили. По така изложените съображения правилно е обжалваното решение на Окръжния съд-Враца, че искането за тълкуване на влязлото в сила решение е неоснователно. С оглед на изхода на спора искането на адвокат-пълномощника на кмета на община Враца за присъждане на направените разноски следва да се уважи. На основание чл. 143, ал. 4 АПК касаторите следва да заплатят на община Враца разноски в размер 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение