Решение № 7867 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 765/2012 г.

Решение № 7867 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 765/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Себат Хайредин Осман от с. Звенимир, общ. Главиница, срещу решение № 160 от 24.11.2011 г. по адм. дело № 227/2011 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 114 от 9.09.2010 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - гр. Тутракан, с която е отнето разрешение за носене и употреба, както и разрешение за съхраняване на ловно оръжие и е постановено изземване на огнестрелното оръжие, поради установено психическо заболяване. Касаторката счита оспореното решение за неправилно и моли за отмяната му. Ответникът - началникът на РУП - Тутракан, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу заповедта на началника на РУП - Търговище за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗКВВООБ (отм.) първоинстанционният съд е счел, че наличието на психическо заболяване има правопогасяващо значение досежно възможността на жалбоподателката да упражнява дейности под режима на специалния ЗКВВООБ (отм.). Позовавайки се на извършената в административната фаза на производството психиатрична експертиза, съдът е приел, че този релевантен факт е безспорно установен, поради което и следва да се зачете правното му действие. Решението е правилно. Контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите в Република България и условията и редът за издаване и отнемане на разрешения за упражняването им се е урежда със специален закон. Към датата на постановяване на оспорената заповед е действал ЗКВВООБ (отм., бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). С оглед високата степен на риск от обществена опасност при осъществяване на този вид дейности, нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим. Съгласно предписанието на приложената в конкретния казус разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗКВВООБ (отм.) разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци, които страдат от психическо заболяване. В контекста на законовата регламентация, решаващият съд обосновано е счел несъмнено установеният факт на психическо заболяване на жалбоподателката като годно основание за прилагане на ПАМ, предмет на оспорената заповед. Между страните няма спор и от данните по делото е видно, че по повод докладни записки на служители на РУП и във връзка с постъпили сведения за неадекватно поведение на Сабат Хайредин Осман е образувана преписка № 4816/2010 г. по описа на РУП - Тутракан, в хода на която е депозирано заключение на вещо лице - психиатър. Последното установява, че освидетелстваното лице страда от F. 22.0 Налудно разстройство (параноя), не може да ръководи поведението си по разумни подбуди, поради което и не може да притежава и носи огнестрелно оръжие. Събраните редовно доказателства, които установят наличието на възприетите от органа при произнасянето му юридически факти имат доказателствена сила пред съда, който няма задължение да ги пресъбира (чл. 171 АПК). При всички случаи редовността им се преценява по правилата на административното, а не на съдебното производство, поради което процесуално нарушение при преценката им не е допуснато. Фактът на установеното по надлежния ред (с назначена по реда на чл. 49, ал. 1 АПК експертиза) психическо заболяване на Себат Хайредин Осман поражда правото на началника на РУП - Тутракан за налагане на мярка за административна принуда по чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗКВВООБ (отм.). В хода на съдебното производство съществуването му не е опровергано с допустимите процесуални способи и средства, а представеното заключение, изготвено извън рамките на процеса правилно не е било кредитирано. Назначената комплексна психиатрична и психологическа експертиза не е изпълнена поради невнасяне на определения за това депозит, при което надлежно установеният в административната фаза на производството юридически факт законосъобразно е приет за съществуващ и с обвързващо правно значение (Арг.: чл. 154 ГПК, чл. 170 АПК). Изложеният в касационната жалба довод за липса на финансови средства за заплащане на определения депозит за извършването на комплексната експертиза е обсъден от решаващия съд, който правилно е изтъкнал, че искане за освобождаване от заплащане на разноски на основание чл. 83, ал. 2, вр. с чл. 144 АПК не е правено, поради което експертизата не е могла да бъде извършена по реда на чл. 83, ал. 3 ГПК и задължението на страната по чл. 76 ГПК е валидно съществувало. Неоснователно е и оплакването, че съдията - докладчик е следвало сам да прецени здравословното състояние на жалбоподателката, след като магистратът не притежава специални познания в тази област, а процесуално законосъобразно е допуснал изслушването на нарочна комплексна експертиза. При данните по делото, решаващият съд обосновано е приел, че е обективиран правопрекратяващ факт относно възможността на жалбоподателката да носи и употребява ловно оръжие и заповедта за прилагане на ПАМ е преценена като законосъобразна. Съдът е обсъдил приложените към административната преписка доказателства, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Силистренския административен съд, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,