Решение № 9631 от 9.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5751/2015 г.

Решение № 9631 от 9.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5751/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на председателя на Общински съвет Несебър против решение № 495/16.03.2015 г., постановено по адм. дело № 2200/2014 г. на Административен съд - Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - "Голдън Бъг" ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 885, обективирано в протокол № 25 от 01.09.2014 г . на Общински съвет Несебър, в частта, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по т. 3 и т. 4 от заявление на "Голдън Бъг" ЕООД, представлявано от Стела Михайлова Александрова и е задължил административният орган да предостави поисканата информация. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Изводите на съда, че решение № 885, обективирано в протокол № 25 от 01.09.2014 г. на общински съвет Несебър, в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 3 и т. 4 от заявлението е постановено в нарушение на материалноправните норми на ЗДОИ, е законосъобразен. Правилни са изводите в мотивите на решението, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Правилни са изводите на АС - Бургас, че решението в оспорената му част е издадено и в предписаната от закона форма, но при постановяването му са допуснати нарушения на материалноправните норми на ЗДОИ. Правилно съдът е приел, че исканата обществена информация по т. 3 от заявлението е служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на Общински съвет Несебър. Достъпът до служебната информация е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждащи възможност за ограничение на достъпа, когато служебната информация е свързана с оперативна подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения свързани с тях, които хипотези в случая не са налице, като е констатирано, че са налице доказателства и обстоятелства за наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, като изрично ал. 4 на чл. 13 от ЗДОИ предвижда, че при наличие на надделяващ обществен интерес достъпът до такава информация не може да бъде ограничаван. Аргументирано първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ за отказ да се предостави исканата информация по т. 4 от заявлението не са изпълнени. В отказа за предоставяне на обществена информация липсват изложени мотиви, от които да се установи по какъв начин исканата информация се отнася до трети лица, респективно какви техни интереси биха били засегнати. Посочено е само, че информацията се отнася до трети лица, което не позволява да бъде извършена преценка за наличие на такива интереси и доколко се налага тяхната защита чрез ограничаване на правото на свободен достъп до обществена информация. Ако все пак се приеме, че такова засягане е възможно, то при правилен и точен анализ на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ административният съд стига до извода, че условията за отказ по цитирания текст не са осъществени. От една страна съгласие от третите лица не е поискано (твърдения и доказателства за обратното не са ангажирани). От друга страна, както административният съд правилно приема, липсата на съгласие на засегнатото лице не е абсолютно и достатъчно основание за отказ на органа да предостави информация. Аргумент в този смисъл е разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, която предвижда, че при тази хипотеза задълженият субект следва да предостави информацията в обем и по начин, който да не разкрива сведения, които се отнасят до третото лице. Освен това нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ задължава органа да прецени наличието на надделяващ обществен интерес и ако приеме, че такъв интерес не е налице следва да изложи съображения. В случая мотиви в този смисъл не се съдържат в акта на Общински съвет Несебър. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че в разглежданата хипотеза е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставяне на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект, във връзка със събиране, управление и разходване на бюджетните средства на съответната община. Ето защо като приема, че отказът на административния орган да предостави исканата информация по т. 4 е в противоречие с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, отменя акта в тази му част и задължил административният орган да предостави поисканата информация, съставът на Административен съд - Бургас постановява решението в съответствие със закона и събраните доказателства. Поради това решението на АС - Бургас, с което е отменил изричния отказ на административния орган да предостави информация по т. 3 и т. 4 от заявлението е правилно, като съответстващо на разпоредбите на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски Общински съвет Несебър следва да бъде осъден да заплати на "Голдън Бъг" ЕООД сумата от 100 (сто) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение