Решение № 9901 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6281/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Пирдоп, чрез адв. Димитров, против решение № 440 от 07.04.2026 г., постановено по адм. дело № 933/2025 г. по описа на Административният съд – София област, с което е отменена заповед № 418/ 07.08.2025 г., издадена от същия административен орган на основание чл. 224а, ал. 5 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил съдържанието на констативния акт, от което се установява, че строежът е в изпълнение между извършените проверки на място, а не завършено строителство. Поддържа се и че заповедта не смесва отделните производства по чл. 224а ЗУТ, а последователно и ясно се позовава на липсата на одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна площадка, поради което се иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорената заповед. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В допълнително становище поддържа касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът – М. Б. М., лично и чрез адв. Тодоров, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за тази инстанция. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество – за основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на М. М., против заповед № 418/07.08.2025 г. на кмета на община Пирдоп, с която на основание чл. 224а, ал. 5 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на: „Започнато строителство на сграда“, намираща се в [заличен текст] по плана на гр. Пирдоп, с адм. адрес гр. Пирдоп, [улица] е забранен достъпът до строежа. Заповедта е издадена след съставен констативен акт /КА/ № 3 от 08.07.2025г., в който е описано, извършването на строително-монтажни работи на сграда с идентификатор [номер], разположена на западната част от съществуваща жилищна сграда, извършена без одобрени проекти и разрешение за строеж. Направен е извод, че строежът е незаконен по чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ. С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповедта. За да стигне до този резултат приема от фактическа страна, че строежът не е бил в процес на изпълнение към момента на проверката му, описана в КА, поради което липсват материалноправните предпоставки по чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, съответно заповедта не отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Настоящият състав не споделя тези изводи. Съдът е стигнал до грешни правни изводи и е смесил производствата по чл. 224, ал. 1 и чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. От събраните по делото доказателства, включително от заключението на изслушаните съдебно-технически експертизи, по несъмнен начин, се установява, че на мястото на съществуваща стара постройка, която е премахната е изграден строежът, предмет на оспорената заповед. Пълното премахване на предишна сграда и изграждането на изцяло нова такава представлява нов строеж, който съгласно нормата на чл. 148, ал. 1, може да бъде осъществен след издаване на разрешение за строеж, независимо дали същият представлява основно или допълващо застрояване. От съдържанието на КА, към който заповедта препраща, се установява еднозначно правното и фактическото основание за издаването ѝ – липса на одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна площадка, обстоятелства, съответстващи точно на хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Не се установява административният орган да се е позовал едновременно на двете различни по предпоставки хипотези на чл. 224а от ЗУТ по начин, пораждащ неяснота на акта. При извършена проверка на 05.06.2025 г. в имота е констатирано започнато строителство на мястото на съборена по-рано селскостопанска сграда – изградена основа, армировка за вертикални носещи елементи и частично изпълнена стоманобетонна поясна конструкция. При повторна проверка на 08.07.2025 г. е установено, че строежът продължава да се изгражда – надстроена е зидария по северната граница, направен е кофраж и излята стоманобетонна поясна конструкция с колони по всички страни на обекта. Съпоставката между констатациите от двете проверки представлява пряко доказателство за развитие на строителния процес, а не за вече завършени и преустановени дейности. Обстоятелството, че към датата на втората проверка не са заварени работници на обекта не обосновава извод за преустановяване на строителството. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВАС, пълното премахване на предишна сграда и изграждането на изцяло нова на нейно място представлява нов строеж по смисъла на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, независимо дали се твърди, че се касае за основен ремонт на съществуваща постройка, доколкото и основният ремонт представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който може да се извършва само след разрешение. В случая по делото е безспорно установено, че процесната сграда е в процес на строителство и се изгражда на мястото на съборена по-рано постройка, без каквито и да било строителни книжа, което допълнително потвърждава извода за незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съответно за наличието на материално правните предпоставки за прилагане на принудителната мярка по чл. 224а, ал. 5 ЗУТ, на които административният орган се е позовал в процесната заповед. С оглед изложеното, обжалваното решение е постановено при неправилна преценка на доказателствата и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. При този изход на делото на Община Пирдоп следва да бъдат присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции на основание чл. 143, ал. 3 АПК, по представения списък и приложени доказателства. Възражението на ответника в касацията за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от касатора за процесуалното представителство по настоящото дело, е основателно и обосновано. Претендираният такъв е в размер на 1000 евро, т.е. значително по-висок от нормативно определения минимум за този вид дела и при реално извършена работа, изразяваща се единствено в изготвяне на кратък отговор на касационната жалба, поради което следва да се редуцира в размер около минималния предвиден, а именно 614 /шестстотин и четиринадесет/ евро или 736,80 /седемстотин тридесет и шест цяло и осемдесет стотни/ евро с ДДС. Разноските направени от ответника пред първата инстанция и настоящ касатор са в доказан общ размер от 2132,09 евро. Ето защо ответникът в касацията следва да бъде осъден да заплати на касатора направените в двете съдебни производства разноски в общ размер от 2868,89 /две хиляди осемстотин шестдесет и осем цяло и осемдесет и девет стотни/ евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,