Решение № 13426 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1872/2015 г.

Решение № 13426 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1872/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Н., в качеството му на управител на "К. 2000" ООД, срещу решение № 7441 от 3.12.2014 г. по адм. дело № 337 по описа за 2014 г. на административен съд - С. град. В касационната жалба са развити неконкретни доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт . Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт Б. Претендира се присъждане на съдебни разноски и за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - С. град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2001105274 от 7.12.2011 г. издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден частично с решение № 1544 от 27.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. С. относно установено задължения за ДДС в размер на 5 402.80 лв. и лихва за забава за данъчни периоди м. 05 и м. 06.2008 г., както и в размер на 863.36 лв. и лихва за забава за данъчен период м. 08.2007 г. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, а именно, че в хода на ревизионното производство ИПДПОЗЛ са връчени на преките доставчици "М." ЕООД и "Т. К." ЕООД по реда на чл. 32 от ДОПК, понеже те не са открити на декларираните от тях адреси, като не са и представени исканите от тях документи. Първото дружество е издало три броя фактури с предмет на доставките "стоки", а второто дружество е издало една фактура, със същия предмет. Административният орган е приел, че тези доставки на нереални, т. е. не се установява действителното прехвърляне на правото на разпореждане със стоките по отношение на ревизирания субект - получател. При това е счетено, че не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, т. е. облагаема доставка, за да се упражни законосъобразно право на приспадане на данъчен кредит по тях. Съдът в мотивите си конкретно е посочил какви доказателства са ангажирани в ревизионното производство от жалбоподателя и какво е трябвало да се докаже, понеже доказателствената тежест се носи от него. Това са от една страна материалноправните предпоставки, за да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит и реалното осъществяване на тези доставки, по които то е упражнено, от друга страна. Съдът подробно е обсъдил и приложените правни норми от административния орган. Касационното възражение е насочено към неправилността на решението, поради нарушаване на материалния закон, което е и задължение на касационната инстанция с оглед на приложението на чл. 218, ал. 2 от АПК. Това възражение е неоснователно. По делото не се установява фактическия състав на чл. 68 и на чл. 69 от ЗДДС, както не се установява и действителното реализиране на доставките, което се изисква, за да се осъществи реално механизма на облагане с данък върху добавената стойност. Настоящият съдебен състав не възприема изложените в касационната жалба съображения, понеже същите са теоретични и са насочени към уточняване на понятието доставка с оглед на данъчното облагане, характеристиката на фактурата като първичен счетоводен документ и нейната доказателствена сила като частен такъв, към изясняване на понятието счетоводство и счетоводни записвания. В същия аспект са и дадените от касатора преценки на изискващите се по принцип доказателства, чрез които се установява оспорена реалност на доставките. Доколкото в съдебното производство не са ангажирани доказателства, а такива са събирани в ревизионното производство и не са ценени като годни такива поради характера им на частни документи, възражението за изграждане на мотиви върху неоспорени писмени доказателства се явява неоснователно. В проведените съдебни производство при първоначалното разглеждане на делото, като и при повторното разглеждане на делото касаторът не се е явявал и е нямал доказателствени искания. Изложените от съда фактически и правни изводи са правилни, възприемат се от настоящата касационна инстанция, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба не следва да се присъждат съдебни разноски, понеже такива са присъдени в първоинстанционното производство, в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение