Решение № 15654 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12263/2018 г.

Решение № 15654 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12263/2018 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационната жалба на С. Г., [гражданство], против решение № 4815 от 13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 5728/2018 г. от Административен съд София - град, Първо отделение, 69-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 10033 от 19.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е анализирал правилно обстановката в Кот Дивоар, респективно е стигнал до грешен извод за липсата на основания за предоставяне на закрила на молителя. Сочи, че в тежест на административния орган е да докаже, че е налице промяна от значителен и постоянен характер в държавата му по произход, от което да може да направи извод за несъществуващ риск от тежки посегателства върху гражданите на Кот Дивоар. В съдебно заседание, чрез адв. Желев моли да се отмени обжалваното решение и решението на ДАБ. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти, обсъдил е доказателствата, възраженията, относимата правна уредба, за което фактически и правно се е обосновал. Излага, че в хода на административното производство не се установяват изискуемите по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на лицето на бежански или хуманитарен статут. Смята, че е решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания приема, че е подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба С. Г., [гражданство], против № 10033 от 19.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд в производство по чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при издаването на оспореният пред него акт не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството с чужденеца било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, в което е заявил, че е напуснал Кот Дивоар на 6 годишна възраст. С майка му живеели в Гвинея до 2012 година. След това, тръгвайки за Европа, преминал с риболовен кораб в Турция, а в България влязъл нелегално на 30.10.2012 г., когато бил заловен от граничните власти. В интервюто посочил, че е напуснал страната си по произход по социално-икономически причини, като иска да продължи образованието си и да се устрои. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, ответникът е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. При проведеното интервю не се установявало спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В случая били заявени конкретни обстоятелства, от които не може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Основно в изложената пред органа бежанска история, жалбоподателя споделя липсата на добри възможности за развитие и образование в страната си по произход. Няма обективирани данни и затова жалбоподателя да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут, нито да са били заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не били налице и условията на чл. 8, ал. 9 и на чл. 9, ал. 8 и ал. 9 от ЗУБ. Правилна била преценката на органа и за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не се твърдели от оспорващия и не се установявало в държавата й по произход същият да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т. 1 и т. 2 от посочената законова разпоредба. Не били налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът е приел за правилна преценката на административния орган за страната по произход, направена въз основа на информацията, обективирана в справки вх. № 01-8685/28.08.07.2015 г. и с вх. № 01-9104/10.09.2015 г., изготвени от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно актуалното положение в Кот Дивоар, от която е констатирал, че общата ситуация със сигурността в страната е претърпяла драстична промяна в периода към 2016 г. и нивото на насилие не е безогледно по смисъла на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Съдът е споделил преценката на административния орган, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като се е позовал и на представените пред него справки, в които е приел, че не се съдържат данни за безогледни проблеми, свързани с нарушаване на човешките права и за осъществявана в страната терористична дейност. Данните по справките не разкривали наличието на безогледно насилие на територията на страната. Отразявало се наличие на отделни проблеми, но цялостната обстановка не достига границите на въоръжен конфликт, по смисъла на международното хуманитарно право. Обжалваното решение е правилно, съответства на материалния закон, обосновано е и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че, от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от АССГ обосновано е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от С. Г. причини да напусне страната си правилно не са кредитирани като преследване поради някое от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основания. Законът изисква опасението да е основателно, т. е. трябва да е стъпило на конкретни събития, лично касаещи чужденеца, за да се приеме, че тази заплаха е реална спрямо него. Липсата на каквито и да било твърдения за преследвания и/ или заплахи лично към кандидата за закрила, не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Кот Дивоар и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на молителя. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Кот Дивоар към настоящия момент липсва основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Видно от приетите по делото справки, в Кот д'Ивоар липсват граждански войни и междуособици, като положението в държавата е относително спокойно. Правителството успява да постигне напредък в подобряването на сигурността на цивилното население в страната, както правилно е констатирал и първоинстанционния съд. Актуалната обща ситуация в Кот д’Ивоар не е критична в политически, икономически, военен и хуманитарен аспект. В страната не е налице безогледно насилие към цивилното население, което да е генерирано от въоръжен конфликт. Опасенията за наличие на бъдещи заплахи, почиват на предположения, като няма данни за реални обстоятелства, които да застрашават пряко и в негативен план лицето. Предвид удостоверената по делото вътрешна обстановка в Кот д’Ивоар няма сериозна заплаха, че чужденеца ще стане неизбежно жертва на насилие при връщане на територията на държавата си по произход. Твърдението на касатора, че се е интегрирал в българското общество не представлява основание за предоставяне на статут. Пребиваването на територията на Република България за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), но не и за статут по приложимия в случая Закон за убежищата и бежанците. Преценката на съда е направена въз основа на установената по делото фактическа обстановка, а правните изводи в съдебното решение са съответни на приложимия материален закон. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,