Решение № 259 от 29.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 253/2009 г.

Решение № 259 от 29.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 253/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от частната тъжителка Г. Д. С. против постановената от въззивния съд нова присъда от 19.03.2009 г. по в. н. ч. х. д. № 1859/2008 г. на Варненския окръжен съд, с която подсъдимата В. И. Г. е призната за невинна и оправдана по обвинението по чл. 148, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 147, ал. 1 НК. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушения на закона и съществени нарушения на процесуалните правила - чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и се иска отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимата не се явява в съдебното заседание пред настоящата инстанция и не взема становище по жалбата. След приключване на съдебното заседание и преди вземане на решение по делото постъпиха първоначално по факса и на двадесет и шести май и писмена молба от подсъдимата, с които позовавайки се на изтекла давност, прави искане на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК да бъде прекратено наказателното производство. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура в откритото съдебно заседание изрази становище, че касационната жалба е неоснователна, както и че са налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство, поради изтичане на 28.12.2008 г. на абсолютната давност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение като прецени данните по делото във връзка с направеното искане на подсъдимата за прекратяване на наказателното производство намери за установено следното: Производството по н. ч. х. д. № 3741/2006 г. на Варненския районен съд е образувано по повод тъжба от Г. Д. С. против В. И. Г. с оглед на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. с ал. 1, т. 31, пр. 1 и чл. 147, ал. 1 НК за деяние, извършено на 28.11.2005 г. Предвиденото за престъплението наказание е "глоба" от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание, поради което и по силата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и чл. 81, ал. 3 НК давностния срок, след който се погасява наказателното преследване е три години. Този срок е изтекъл на 28.11.2008 г. преди постановяването на въззивния съдебен акт. С подадената молба пред настоящия състав подсъдимата В. И. Г. е изразила желание да се ползва от предоставената й от закона възможност и е направила искане наказателното производство по делото да се прекрати. При тези данни единствената проверка, която съставът извършва е дали е изтекъл предвидения в закона давностен срок, тъй като наличието на такъв е обстоятелство, имащо за последица погасяване на наказателното преследване. Поради посочените по-горе съображения и с оглед направеното пред настоящата инстанция в срока за произнасяне искане, за прекратяване на наказателното преследване от подсъдимата, съставът намира, че са налице предпоставките по чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Постановената въззивна присъда следва да бъде отменена и въззивната присъда следва да бъде отменена и наказателното производство се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, съставът на Второ наказателно отделение на Върховния касационен съд