Решение № 177 от 8.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 136/2009 г.

Решение № 177 от 8.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 136/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на н.о.х.д. № 821/2008 г. на Районен съд - Благоевград и отмяна на постановената по него присъда № 3489/18.07.2008 г., влязла в сила на 5.08.2008 г., с която И. Г. А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание пробация, включващо пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6 месеца, 4 пъти месечно и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 месеца, 2 пъти месечно. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква нарушение на материалния закон при определяне на наказанието пробация и конкретно относно пробационната мярка "задължителна регистрация", за която е посочено изпълнение 2 пъти месечно. Това уточнение противоречи на чл. 207 от ППЗИН, съобразно който тази мярка се изпълнява ежедневно чрез подпис в отчетен картон, като на основание чл. 141к от ЗИН едва след изтърпяване на 1/4 от определения размер пробационна мярка е възможно пробационният съвет да промени задължението за регистриране от ежедневно в един път седмично. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд. Служебният защитник на осъдения намира на първо място, че искането е недопустимо, тъй като е било подадено извън преклузивния срок, а на второ, че е неоснователно. В последната насока изтъква, че причината за въпросното уточнение при изпълнение на мярката е отдалечеността на съответната пробационна служба от населеното място, където осъденият е регистриран адресно, както и празнина в правото. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: От материалите по делото е видно, че искането за възобновяване е било депозирано на 3.02.2008 г. и поради това е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, считано от влизане в сила на присъдата на 5.08.2008 г. Разгледано по същество, то е и ОСНОВАТЕЛНО. Съгласно чл. 42а, ал. 5 пробацията (включваща уточнени по вид и продължителност мерки по ал. 1 и 3, измежду които задължителни по ал. 4 са задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител) се изпълнява по ред, определен със закон. В текста на чл. 42б, ал. 1 от НК пробационната мярка задължителна регистрация е дефинирана като задължение за явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, а изпълнението й е конкретизирано в чл. 141 от ЗИН и чл. 207, ал. 1 от ППЗИН. Тези разпоредби определят изпълнението на тази мярка да се извършва ежедневно чрез подпис на осъдения в отчетен картон по план, утвърден от пробационния служител и съгласуван с началника на съответното РПУ. Съгласно чл. 141к, ал. 1, т. 1 от ЗИН е предвидена възможност пробационният съвет да промени ежедневната регистрация в задължение за регистриране веднъж седмично, когато осъденият е изтърпял 1/4 от определения размер на наложената пробационна мярка и е показал примерно поведение. Всички тези разпоредби, разгледани в тяхната цялостност, а и несъмненото положение, че съдът се занима с определяне, а не с изпълнение на наказанията, безусловно индицират, че при постановяване на присъдата районният съд е излязъл извън своите конкретни правомощия при индивидуализиране на пробационната мярка "задължителна регистрация" и е интервенирал в дейността по нейното изпълнение, което съгласно чл. 133, ал. 1 от ЗИН е възложено на пробационните служби. За нуждите на съдебния акт и в контекста на изискванията по чл. 42б, ал. 1, вр. чл. 42а ал. 1-4 от НК е достатъчно след избор на задължителната мярка да се посочи нейната продължителност, без да се конкретизира начина й на изпълнение, както е сторено в случая - "4 пъти месечно", което е и в противоречие с изискванията на чл. 207, ал. 1 от ППЗИН и чл. 141к ал. 1, т. 1 от ЗИН. На тази основа изтъкваните от служебната защита доводи за изцяло ирелевантни, а и напълно неизводими от мотивите на първоинстанционния съд, където никъде не е посочвано поради какви причини се определя изпълнение на мярката 4 пъти месечно. Макар в искането на главния прокурор изрично да не се засяга въпросът и относно пробационната мярка "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 месеца, то и в тази връзка е допуснато нарушение, доколкото и тук е посочен начина на изпълнение - 2 пъти месечно, въпреки че в чл. 141а ал. 1 ЗИН, вр. чл. 208, ал. 1 и 2 от ППЗИН тази дейност се извършва от пробационния служител по график най-малко 1 път на месец. Констатираните нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Тъй като съдебният акт не е бил проверяван по касационен ред, те могат да бъдат поправени чрез отмяна на присъдата реда на възобновяването, основанието за което се съдържа в чл. 442, ал. 1, т. 5 от НПК и връщане на делото на РС-Благоевград за ново разглеждане, което следва да започне от стадия на съдебното заседание. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК