Решение № 8298 от 31.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12015/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. А. , чрез процесуален представител, против решение 20493 от 18.10.2024 г., постановено по адм. дело 4095/2024 г., на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против Заповед К-121/08.04.2024 г., издадена от Министър на външните работи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, както и че е съобразен с материалния закон. Възразява се и против извода, че не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обстоятелството, че жалбоподателят не е уведомен за започване на административното производство, както и че актът е съобразен с целта на закона. Твърди се допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - необсъждане на част от възраженията в жалбата. Иска се отмяна на съдебното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане или в условията на евентуалност да бъде постановено ново по същество, с което се отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените разноски за производството. Ответникът Министъра на външните работи, чрез процесуалния си представител служител с юридическо образование М. Узунова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Не претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред АССГ предмет на контрол е Заповед К-121/08.04.2024 г., издадена от Министър на външните работи, с която на основание чл. 68, ал. 2, т. 2, предл. второ от Закон за дипломатическата служба във връзка с утвърден от Министъра на външните работи Протокол ЧР-36-00-5/28.02.2024 г. на Кариерната комисия в Министерство на външните работи, с която е прекратена, считано от 08.05.2024 г. дългосрочната задгранична командировка на Е. А., изпълняваща функциите на Сътрудник I категория, Консулска служба в Генералното консулство на Република България в гр. Мюнхен, Германия. В мотивите на постановеното съдебно решение е изложена фактическата обстановка по спора и е направен извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Според съда той е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 68, ал. 2 от ЗДиплСл и при спазване на тези относно формата и съдържанието му, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, т. е. в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Също така е приел, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазена целта на закона. По тези съображения, съдът е постановил оспорения резултат, като е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се навеждат основания за отмяна, идентични с тези, изложени пред първоинстанционния съд, които възражения съдът подробно е обсъдил в мотивите си. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Следва да се приеме, че преценката на съда относно материалноправната предпоставка по чл. 25, ал. 2 от Наредба 1 от 14.10.2013 г., а именно при тези действия на служителя да "е възникнал риск от уронване на авторитета на дипломатическата служба в чужбина". И това е така както с оглед на приетото в нея, че достатъчно основание, за да се направи такъв извод е наличието дори само на "риск от уронване" на авторитета на дипломатическата служба и не е необходимо рискът да е реализиран-да е настъпило реално уронване на авторитета на дипломатическата служба. С поведението си държавният служител е нарушил чл. 3, ал. 1 от ЗДиплСл, според която разпоредба целта на дипломатическата служба е да защитава правата и интересите на Република България в международните отношения, както и на българските граждани и българските юридически лица в чужбина в съответствие с принципите и нормите на международното право, какъвто извод е направил първоинстанционния съд и той се възприема като точен и съответен на доказаните факти по спора. Това е и първият спорен момент повдигнат както в първоинстанционната жалба, така и в касационната жалба. Вторият спорен момент е относно твърдени допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаване на акта и направения анализ от административния съд за отсъствие на такива, и обосноваване на извод за издаване на същия от компетентен орган, с излагане на фактическите и правни основания за това и преди всичко с ненарушаване правото на защита на адресата му. В разпоредбата на чл. 68 от ЗДиплСл са уредени правомощията на административния орган (министъра на външните работи или ръководителя на съответното ведомство) да прекратява окончателно или предсрочно дългосрочната командировка на служителите по смисъла на чл. 65 от ЗДиплСл. В ал. 2 от нея са посочени основанията за предсрочно прекратяване на такава командировка, като в приложената т. 2 от нея изрично е записано, че това става с по мотивирано предложение на постоянния секретар или на ръководителя на задграничното представителство след обсъждане в Кариерната комисия. Самата процедура е доуредена макар и на подзаконово ниво в чл. 25 от Наредба 1 от 14.10.2013 г. за кариерното развитие на дипломатическите служители и ротацията на служителите в дипломатическата служба. В тази разпоредба е посочено как се осъществява предсрочното прекратяване на дългосрочна командировка на служител в задгранично представителство в случаите когато се осъществява от министъра на външните работи без разглеждане от Кариерната комисия като съвещателен орган при него (ал. 1), както и в тези случаи, при които това прекратяване се осъществява отново от него, но с внасяне на предложение до него от постоянния секретар в Кариерната комисия (ал. 2). В разпоредбата са посочени и случаите, при които такова предложение се внася в същата тази комисия, но от ръководителя на задграничното представителство (ал. 3). В същата разпоредба, но в ал. 4 изрично са предвидени допълнителни основания за предсрочно прекратяване на дългосрочна командировка на служител. Следва да се посочи, че макар и уредбата на процедурата да е осъществена с подзаконови разпоредби, то същата се явява приложима и императивна, доколкото в ал. 4 от чл. 25 от Наредба 1 от 14.10.2013 г. е уредено различно основание за прекратяване на задграничната командировка, основаващо се на личните качества на служителя и начина на осъществяване на задълженията му по правоотношението му с работодателя и поради което е въведена чрез ал. 5 от същата процесуалното възможност служителя да подаде възражение още повече, че в този случай мотивираното предложение се внася от ръководителя на задграничното представителство. Процедурата по предсрочното прекратяване на дългосрочната командировка е спазена, понеже има мотивирано предложение от постоянния секретар, взето е мнението на ръководителя на задграничното представителство и на директора на "Консулски отношения", които са разгледани и обсъдени на редовно заседание на Кариерната комисия. Правилно съдът е приел, че е спазена и целта на закона, както и че са неоснователни възраженията за превратно упражняване на власт. От доказателствата не се установява оспорената заповед да е издадена с различна от законовата цел. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер предвид своевременното му претендиране. В тази връзка жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 100.00 лв. /сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,