Решение № 11142 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2204/2009 г.

Решение № 11142 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2204/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Мирко Александров Карагеоргиев срещу решение № 854 на Министерския съвет от 30 декември 2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница" на територията на община Свиленград, област Хасковска, обнародвано в Държавен вестник бр. 4/2009 г. С жалбата са развити доводи, че обжалваното решение в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждена част от имот с № 65677.055.002, в землището на Свиленград, община Свиленград с ЕКАТТЕ 65677, следва да се измени, тъй като не е спазена методиката по чл. 32, ал. 2 от ЗДС - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът - Министерският съвет и конституираните на основание чл. 38, ал. 4 ЗДС заинтересовани страни мотивират становища за неоснователност на жалбата, поради което правят искане за потвърждаване на оспорения административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС и от легитимирана страна - адресат на решението в оспорената част, поради което е допустима. Като прецени законосъобразността на обжалваната част от административното решение, обсъждайки основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, становищата на заинтересованите страни и въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 854/30.12.2008 г. на Министерски съвет е отчуждена част от 0, 947 дка от имот №№ 65677.055.002, в землището на Свиленград, община Свиленград с ЕКАТТЕ 65677. Към доказателствата по делото е приложена "Пазарна оценка на земеделска земя" находяща се в землището на Свиленград, собственост на Мирко Александров, изготвена от оценител-изпълнител с дата на възлагане на оценката 21.07.2008 г. (датата на сключване на договора с независим оценител) и дата на изготвяне на оценката 30.07.2008 г. Тази оценка е част от административното производство и на основание разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК има доказателствена сила пред съда за методиката и реда, по който е определена пазарната цена на отчуждената част от имота на оспорващия. За отчуждената част от имота е определена пазарна цена в размер на 622 лв. В пазарната оценка е отразено, че пазарната цена на имотите е определена на реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС - по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи - за земеделски земи по изложени съображения, че "извършените сделки за имоти с подобни характеристики са на цени, които варират в твърде и широки граници, зависи от местоположението на имотите и целта за която се използват, както и от извършените подобрения" и това обстоятелство според оценителя е основание оценката да се извърши по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която в голяма степен отчита особеностите на имотите и ще отрази "текущата пазарна цена" на имотите. Възприетият от оценителя метод за оценяване на отчуждените имоти противоречи на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Р България. Под заплащане на "равностойно парично обезщетение" съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС следва да разбира определяне на стойност на имота, която собственикът би получил в случай, че сам желае да отчужди по възмезден начин имота си. В чл. 32, ал. 2 от ЗДС е предвидено, че пазарната цена се определя чрез съпоставяне с цената на други отчуждени имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Избраният подход от оценителя, изцяло възприет от административния орган в обжалваното решение, е принципно погрешен и като краен резултат не отразява пазарната цена на отчуждените имоти, като решението в обжалваната част е постановено в противоречие с приложимия материален закон. От съдебно оценителната експертиза, изготвена от вещото лице инж. Спас Милчев се установява, че отчуждения имот е с начин на трайно ползване нива. За този имот на основание вписани сделки на имоти в близост с отчуждавания и с подобни характеристики в землището на Свиленград (приложени като доказателство към експертизата), пазарната стойност е 8 570 лв. - вариант втори от заключението. Вариант първи предложен от експертизата с включени две сделки за имоти в землището на гр. Любимец не следва да се приема, тъй като противоречи на разпоредбата на § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС. Съдът приема заключението на вещото лице по предложения вариант втори за обективно и изготвено съгласно изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. § 1а, т. 1 и 2 ДР на с. з. Пазарната цена на имота е определена въз основа на осреднени цени на сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот по описаните и представени нотариални актове, които сделки са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката. По изложените съображения жалбата следва да се уважи като основателна и на жалбоподателя да се заплатят направените разноски за водене на делото в размер на 650 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,