Решение № 15461 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6256/2017 г.

Решение № 15461 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6256/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Н. П., от гр. П., подадена срещу решение № 709 от 28.04.2017 г. по адм. дело № 1974/2016 г. на Административен съд П. В касационната жалба се излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че делото не е изяснено от фактическа страна и съдът е извършил неправилна преценка на събраните писмени доказателства. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът- директорът на ТП на НОИ - П. чрез юрисконсулт К. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че част от твърдяния от жалбоподателката осигурителен стаж не е доказан с първични счетоводни документи. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд П. е отхвърлил като неоснователна жалбата на П. Н. П. срещу Решение № 2153-15-196 от 01.08.2016 г. на Директор ТП на НОИ - П., с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 5407184433 по Протокол № 2140-15-310/25.04.16 г. на Ръководителя на "ПО" при същото поделение, с което на основание чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № 2113-15-30/04.01.16 г. За да постанови оспореният административен акт първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че пенсионният орган правилно са определили общия размер на осигурителния й стаж съобразно представените документи. Решението е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че със заявление вх. № 2113-15-30/04.01.16 г. Панчева е поискала от пенсионния орган отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. и във връзка с приложение хипотезата на чл. 9а ал. 2 КСО. При извършената проверка на наличните документи пенсионният орган с разпореждането си от 25.04.2016 г. е приел, че за жалбоподателката не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия както в общата хипотеза на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, така и в специалната хипотеза на чл. 9а ал. 2. Правилно не е зачетен трудов стаж при работодателя НПКПЗП "Г. Д.", поделение Консервен комбинат/КК/" Първи май" гр. П. през различни периоди, заключени между 1976 - 1979 години с обща продължителност 2 г., 7 м. и 21 дни. Насрещната проверка в комбината, съществуващ като "Пловдивска консерва"АД е установила, че бившия работодател анулира издадения образец УП- № 30, тъй като документът не е бил подписан, а името на Панчева не фигурира във ведомостите на Цех № 2/1976-1977/. Заедно с това са представени и азбучниците на Цех № 2 за тези две години. С Удостоверение от 12.01.2016 г. дружеството е анулирало и данните от обр. УП. 3 от 29.05.1987 г., обр. УП-3 от 1999 г., заедно със записа в трудовата й книжка за този период. Б. издадено ново Удостоверение с дата 12.02.2016 г., в което са посочени отделни периоди, заключени между 1978 - 1989 години, в които Панчева действително била работила в комбината, било като сезонен работник, било като отчетник, като заедно с това са представени и преписи от формите "лична сметка за трудовия стаж" на лицето на периода. От последните се установява, че е невъзможно Панчева да е работила едновременно на длъжностите през отделните периоди, посочени в т. 3 и т. 4 от издаденото и през 1987 г. и анулирано сега Удостоверение. Освен това по тези две точки е налице дублиране на по-голямата част от стажа. По отношение периода, касаещ оформения и стаж при ДСП - П. като личен асистент в периода 10.08.2006 г. - 01.01.2010 г., на Панчева е бил признат общ стаж от 3 г., 4 м. и 21 дни по представеното Удостоверение от 09.02.2016 г. и съобразно вписаното в писмото на ДСП - П. от дата 01.02.2016 г. за работа при 8 часов работен ден. По отношение на този период правилно съдът е приел за неоснователно възражението на Панчева, тъй като оформеният и признат й осигурителен стаж от пенсионният орган е в размер от 3 г., 4 м. и 21, т. е. както е настоявала жалбоподателката. Претендираният осигурителен стаж за периода 04.08.2003 г. - 10.08.2006 г. по подаденото заедно с основното заявление друго такова на дата 04.01.2016 г., правилно е отказан да бъде признат, тъй като Панчева не попада в кръга на лицата по чл. 9, ал. 6 КСО. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че за Панчева не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 - 2 за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69, ал. 1 - 2 от КСО през 2016 г. жените придобиват при навършена възраст 60 г. и 10 м., и придобит осигурителен стаж 35 г. и 2м. Към датата на заявлението Панчева има придобит осигурителен стаж от трета категория труд 28 г. 08 м. и 03 дни. При условията на чл. 68, ал. 3 от КСО Панчева също не е придобила право на пенсия, тъй като има навършени 61 г 05 м 16 дни. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ - П. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100,00/сто/лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение