Решение № 162 от 22.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1032/2011 г.

Решение № 162 от 22.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1032/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството пред ВКС по реда на чл. 420, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 1398/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение от 09.07.2010 г., с което е потвърдена присъда от 12.01.2010 г. на Пловдивския районен съд по нохд № 1695/2009 г., в частта по определения първоначален режим на наказанията наложени на И. М. И., както и отмяна на определението на РС-Пловдив по същото дело от 08.11.2010 г., с което е определен типът на затворническото заведение. В искането се изтъква довода, че незаконосъобразно - в нарушение на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, с присъдата/потвърдена в тази част с въззивното решение/ съдът е определил при условията на чл. 46, б. "б" от ЗИН (отм.), във вр. чл. 2, ал. 2 от НК първоначален "Общ" режим за изтърпяване на наложените на осъдения И. наказания. Законът е нарушен и при постановяване на определението от 08.11.2010 г. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК по същото дело от Районния съд, с което е определено И. да изтърпи наложените му наказания в затворническо общежитие от "открит" тип. Иска се връщане на делото за ново разглеждане с оглед правилното приложение на материалния закон. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения изразява становище, че като неоснователно искането не следва да се уважава. Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки въззивното решение и определението предмет на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 12.01.2010 г. по нохд № 1695/2009 г. на Пловдивския районен съд И. М. И. е признат за виновен в извършено на 08.11.2007 г. в[населено място] престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и 2, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, на което основание и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 46, б. "б" от ЗИН (отм.), във вр. чл. 2, ал. 2 от НК съдът е определил наказанието И. да търпи при първоначален "Общ" режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е активирал наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на И. с влязлата в сила на 27.09.2006 г. присъда по нохд № 2110/2006 г. на РС-Пазарджик изпълнението, на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. На основание чл. 46, б. "б" от ЗИН (отм.), във вр. чл. 2,, ал. 2 от НК съдът е определил това наказание И. да търпи при първоначален "Общ" режим. Съдът се е произнесъл и по приложението на чл. 59, ал. 1 от НК. С решение от 09.07.2010 г. по внохд № 1398/2010 г. на ОС-Пловдив присъдата е потвърдена. С определение от 08.11.2010 г. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК, П. районен съд е постановил наложеното наказание по нохд № 1695/2009 г. и приведеното в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК наказание по присъдата по нохд № 2110/2006 г. И. да изтърпи в затворническо общежитие от "открит" тип. Това определение е влязло в сила като непротестирано и необжалвано. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на въззивното решение и определението от 08.11.2010 г., в частта по определения първоначален режим за изтърпяване на наказанията и типа на затворническото общежитие е подадено в законоустановения срок и е допустимо, а разгледано по същество е и основателно. Първоначалният режим за изтърпяване на наказанията от И. по нохд № 1695/2009 г. и това по нохд № 2110/2006 г. на РС-Пазарджик е определен от съда по реда на чл. 46, б. "б" от ЗИН (отм.), във вр. чл. 2, ал. 2 от НК. Съображенията в тази насока първостепенният съд е подкрепил със съждения, че деянията, за които И. е бил осъден, са извършени по време на действие на нормата на чл. 46, б. "б" от ЗИН и като материалноправна, при конкуренцията със съответните норми от сега действащия ЗИНЗС, следва да намери приложение чл. 2, ал. 2 от НК, който е по-благоприятен за осъдения. Изложените съображения са изцяло погрешни в резултат на неправилното разбиране за характера на чл. 2, ал. 2 от НК, съдържанието на нормата и нейната приложимост, както и за съотношението на Наказателния кодекс към ЗИНЗС - като на "общ" към "специален" закон. Разпоредбата на чл. 2 от НК сочи за пределите на действие на Наказателния кодекс и прогласения в нея принцип в ал. 2 - за приложение на закона, който е най-благоприятен за дееца, е относим само за предвидените в Кодекса престъпления и съответни наказания, но не и при изпълнение на последните. В подкрепа на изложеното може да се посочи разпоредбата на чл. 41, ал. 6 НК съгласно, която първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално, се определят от съда съобразно разпоредбите на НК и на специалния закон - ЗИНЗС. Този въпрос се решава от съда по реда на чл. 301, ал. 1, т. 6 от НПК, а когато е пропуснал да стори това-по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК. Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е в пряка и непосредствена зависимост от типа на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално - чл. 61 ЗИНЗС, като "Строг" режим се определя на осъдените, които се настаняват в затвор или затворнически общежития от закрит тип, а общ режим - на осъдените, които се настаняват в затворнически общежития от открит тип. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС в затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. Лицата, осъждани два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, не попадат в първо посочената група по чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, поради което и не могат да бъдат настанявани в затворнически общежития от открит тип при първоначален общ режим на изтърпяване. Същите следва да бъдат настанени в затворническо заведение по реда на чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС при режим, съответен на чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, какъвто е настоящият случай. При това положение, съобразно конкретиката по делото е очевидно, че съобразно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС И., следва да търпи определените му наказания при първоначален "строг" режим в затворническо заведение от "закрит" тип. Като не са съобразили посочените обстоятелства, с присъдата от 29.01.2010 г. и определението си от 08.11.2010 г. по нохд № 1695/2009 г. Пловдивския районен съд и с решението си от 09.07.2010 г. по внохд № 1398/2010 г. Пловдивски окръжен съд са допуснали нарушение на закона, отстранимо по реда на възобновяването на наказателните дела по глава Х от НПК. Това нарушение определя основателността на искането за възобновяване в очертани от него рамки, отмяна на цитираните съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане в същата част от друг съдебен състав при РС-Пловдив, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК