Решение № 8175 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15010/2010 г.

Решение № 8175 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15010/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Началника на Митническо бюро-Шумен моли да бъде отменено решение № 99/20.10.2010 г. по адм. дело № 310/10 г. на Шуменския административен съд, с което е отменено решение вх. № 474/02.02.2010 г. към ЕАД № 07BG002008Н0000120/05012010 на началника на Митническо бюро-Шумен, потвърдено с решение № 4424-228-1-1/15.05.2010 г. на началника на Митница Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли да бъде потвърдено решението на началника на МБ-Шумен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - "Примекс" ЕООД по съображения в писмен отговор и писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо А отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени решение вх. № 474/02.02.2010 г. към ЕАД № 07BG002008Н0000120/05012010 на началника на Митническо бюро-Шумен, потвърдено с решение № 4424-228-1-1/15.05.2010 г. на началника на Митница Варна, административният съд е приел, че с него е променена митническата стойност на стоките от 41 441,22 лв. на 42 004,29 лв., определен е ДДС за внасяне и е постановено вземане под отчет на допълнително определения ДДС. С цитираното ЕАД "Примекс" ЕООД е декларирал гуми с произход Украйна за допускане за свободно обръщение с изпращач филиал ОАО "Днепрошина"- Украйна. В решението на Началник МБ-Шумен е прието, че към декларираната митническа стойност на внесените от Украйна гуми следва да се добавят разходите за комисионна по фактура № 28122009 по договор № 31/04/П/2004 г. на "Хелена Венчърс" ООД - Лондон по чл. 32 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. /МК/ предвид становище на отдел "Тарифна политика" в Митница-Варна. В това становище е прието, че събраните по чл. 78 МК допълнителни доказателства при извършена проверка на "Примекс" ЕООД като вносител по процесната ЕАД в процедура за последващ контрол не установят наличието на комисионна за покупка. При проверката "Примекс" ЕООД е представил договори, платежни документи, фактури за комисионна и транспорт. С решение № 4424-228-1-1/15.05.2010 г. на началника на Митница Варна решението на началника на МБ-Шумен е оставено в сила, като в мотивите е прието, че в приложената към ЕАД фактура № 13820/28.12.2009 г. като купувач е посочен "Хелена Венчърс" ООД - Лондон. Последното дружество е издало за своята комисионна фактури, по посочен Договор № 31/04/П/2004 г. на купувача "Примекс" ЕООД, без да издава фактура относно цената на стоката, платена на доставчика ОАО "Днепрошина" Украйна. Цитираният договор е сключен от "Хелена Венчърс" ООД - Лондон като продавач, а не като агент, в него не е определена комисионна за това дружество, и предвид липсата на други доказателства, като "договор за агент", определящ сума и начин на плащане на комисионната за покупка, заявки, потвърждения за заявки, кореспонденция между доставчика и агента, които да докажат наличието на "комисионна за покупка" началникът на Митница-Варна е отхвърлил жалбата. Съдът е приел, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган по § 1, т. 9 ЗМ, но при допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК - липса на мотиви. Липсват каквито и да е аргументи защо административният орган приема, че сумата, описана във фактура № 28102009 не представлява плащане на "комисионна за покупка", като такива данни не могат да се извлекат и от цитираното в решението становище на отдел "Тарифна политика" при Митница Варна, като съдът е констатирал, че същото е от 23.10.2009 г., а вносът на стоките е осъществен на 05.01.2010 г. Съдът е приел също така, че решението на МБ-Шумен е издадено и в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК за ясно определена разпоредителна част с конкретно указани права и задължения на адресатите. Обосновано съдът е отхвърлил доводът на митническите органи, че не е представен комисионен договор, след като в хода на административното производство е представен комисионен договор № 31/04/К от 31.01.2004 г., сключен между "Примекс" ЕООД като доверител и "Хелена Венчърс" ООД - Лондон като посредник/комисионер, по който е договорено комисионерът да закупува стоки - външни, вътрешни гуми и предпазни ленти директно от производителя "АД "Днепрошина" - Украйна от свое име и за сметка на "Примекс" ООД по предварителна заявка, като доверителят се задължава да заплати на посредника комисионна при условията на т. 4 от договора. Предвид чл. 348, ал. 1 от ТЗ законосъобразно съдът е приел, че така сключеният договор е комисионен договор по ТЗ - непряко представителство. Представена е международна фактура № 13820/28.12.2009 г. на ОАО "Днепрошина" - Украйна - доставчик за доставка на гуми на купувачът "Хелена Венчърс" ООД - Лондон, Великобритания. В решението на началника МБ-Шумен съдът е приел, че е посочен пример от Сборник с текстове по митническа стойност на Комитета по Митнически кодекс /TAXUD/800/2002-EN/ и е прието, че за да е налице комисионна за покупка следва агентът да действа от името и за сметка на купувачът. В решението на началника на МБ-Шумен липсват мотиви в този смисъл, но този извод е направен в докладна от отдел "Тарифна политика" до Митница-Варна и правилно е обсъден от съда. Предвид задълженията на страните в комисионния договор по чл. 348, ал. 1 от ТЗ съдът законосъобразно е приел, че доводът е неоснователен. Съдът е цитирал заключение № 14 б. "б" от цитирания Сборник с текстове по митническа стойност, в който е посочено, че агентът придвижва заявките, понякога от свое име до производителя/доставчик, а според б. "г" агентът фактурира на купувача цената, платена на производителя/доставчик за стоките, като отделно посочва договорената комисионна. Съдът се е позовал на решение от 25.07.1991 г. по дело С-299/90 г. на СЕО, в което е прието, че когато агентът по покупката действа от свое име, но представлява интересите на вносителя, като действа за негова сметка, при определяне на митническата стойност по чл. 3 § 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28. май 1980 г. за остойностяване на стоките за митнически цели, трябва да се отчита сделката между производителя/доставчик на стоките от една страна и вносителя. Цената в сделката между тези две лица представлява митническата стойност по чл. 3 § 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 /отменен с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/. В решението е прието още, че комисионната за покупка не трябва да се включва в тази стойност, дори когато вносителят е описал агента по покупката като продавач и е декларирал цената на стоките като фактурирана от същия агент. Съдът е приел, че цитираната практика на СЕО е приложима в случая, тъй като понятието "комисионна за покупка по чл. 32 § 4 МК е с идентично съдържание като в чл. 3 § 1 на отменения с МК Регламент № 1224/80. Изводът е правилен като следва да се добави, че чл. 3 § 1 от Регламент № 1224/80 е с идентично съдържание като чл. 29, ал. 1 МК, чл. 8 § 1 (А) (i) от Регламент № 1224/80 е идентичен с чл. 32 § 1 б. "а" i) от МК, според който комисионната за покупка не се включва в митническата стойност по чл. 29 § 1 МК, а чл. 8 § 4 от Регламент № 1224/80 е идентичен по съдържание с чл. 32 § 4 от МК. Съдът е приел за неоснователно твърдението на Началника на Митница Варна, че комисионерът "Хелена Венчърс" ООД е издал за своята комисионна фактура, по посочен договор № 31/04/П/2004 г. на купувача "Примекс" ЕООД, без да издава фактура относно цената на стоката, платена на доставчика ОАО "Днепрошина" Украйна. В тази връзка е установено, че по делото е приложена и фактура/ invoice с дата 28.12.2009 г. с доставчик "Хелена Венчърс" ООД и купувач "Примекс" ЕООД. От заключението на вещото лице е констатирано, че стоките, предмет на процесния ЕАД са осчетоводени в "Примекс" ЕООД като закупени стоки по счетоводна сметка 304 "Стоки" с доставчик "Хелена Венчърс" ООД. Като основание за направеното осчетоводяване е послужил процесния ЕАД с вписана в кл. 22 обща фактурна стойност 28 789 щ. д. и фактура № 13820/28.12.2009 г. с доставчик - ОАО "Днепрошина" - Украйна и купувач "Хелена Венчърс" ООД. В двата документа стоките са посочени с еднаква стойност 28 789,00 щ. д. Вещото лице е дало заключение, че стоките са платени от "Примекс" ЕООД на "Хелена Венчърс" ООД, както и комисионната за покупка по фактура № 25122009, за което е представен и платежен документ. Съдът е приел, че е налице продажба на стоките, посочени в митническата декларация от "Хелена Венчърс" ООД на "Примекс" ЕООД, като стойността на стоките е в същия размер, в който са закупени от производителя. От сертификатът за произход е видно, че износител е ОАО "Днепрошина" - Украйна, получател е "Примекс" ЕООД. Доставката е при условия FCA - франко превозвача, уговорено място - Днепропетровск, при които условия транспортните разходи са за сметка на купувача и са включени в митническата стойност, като е установено, че по делото са налице доказателства, че в митническата стойност е включена стойността на транспортните разходи, направени от жалбоподателя, съгласно фактура № 195/2009 г., издадена от "Пиали - Кръстев" ЕООД - Варна /за превоз на стоките от отправен пункт Днепропетровск, Украйна/. Изводът на съда, че собствеността върху стоките е преминала в патримониума на "Примекс" ЕООД е правилен. Вещото лице е дало заключение, че заявки и потвърждения в офиса на "Примекс" ЕООД, свързани с договора не се пазят и не е следвало да се пазят, тъй като не подлежат на осчетоводяване и не представляват счетоводни документи. В тази връзка съдът законосъобразно е приел, че липсата на доказателства за водената кореспонденция между доверителя и комисионера, не разколебава извода относно характера на плащането като "комисионна за покупка", предвид наличието на комисионен договор, обективиращ волята на страните. Съдът обосновано е отхвърлил доводът, че "не може да си посредник при покупко-продажбата на стока, за която притежаваш изключителни права за продажбата й", предвид обстоятелството, че"Хелена Венчърс" ООД притежава изключителни права за реализиране на продукцията на "Днепрошина" АД на територията на Р България. В тази връзка правилно съдът е приел, че английското дружество не е действало в случая като търговски посредник на "Примекс" ЕООД. Изводът е правилен и се потвърждава от съдържанието на представените две фактури за доставка на стоките и за комисионна за продажбата им, сертификат за произход и вносна ЕАД. Предвид изложеното по-горе законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че са налице безспорни доказателства, обосноваващи характера на плащането по фактурата, издадена от "Хелана Венчърс" ООД на "Примекс" ЕООД като "комисионна за покупката", поради което решението на митническия орган с определена увеличена митническа стойност чрез включване на тази сума в митническата стойност на внесените стоки по процесното ЕАД е незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на чл. 32, § 1, б."а" i) МК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответника по касационната жалба претенцията за присъждане на разноски е основателна, поради което Митническо Бюро Шумен следва да заплати сумата от 180 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,