Решение № 2025 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8200/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/ чрез гл. юрк. Е. Хичовски срещу Решение 13069 от 26.07.2024 г., постановено по адм. дело 10322/2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено Решение 12933/29.08.2024г. на Председателя на ДАБ при МС, в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя А. А. Х.. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е възприел информацията относно страната по произход. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба А. А. Х., без гражданство от Палестина (Газа), чрез адв. Илиев, оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд по жалба на А. А. Х., без гражданство от Палестина (Газа), е отменил Решение 12933/29.08.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, в частта, с която на чужденеца е отказан хуманитарен статут и е върнал административната преписка на административният орган за ново разглеждане и произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебното решение. За да постанови оспореното решение, Административен съд София град е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, но е неправилен в частта за отказания хуманитарен статут. Съдът е изследвал задълбочено обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на А. А. Х. и е изложил напълно обосновани и законосъобразни правни изводи, но те не се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на А. А. Х. за заплахи от страна на Хамас, за арестуване, затвор и побой не се подкрепят от доказателства, което правилно е довело до отказ за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Неправилни са обаче, изводите на съда за възможността за различна преценка на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. На основание чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. По смисъла на чл.142, ал.2 АПК, факти от значение за делото могат да бъдат такива, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Посочената разпоредба, задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след издаване на административния акт, ако те имат значение за законосъобразността му в съдебната практика като под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Все в тази връзка, правилното тълкуване на чл. 142, ал. 2 АПК е от изключително значение именно при преценка върху основателността на подадени молби за международна закрила от чужди граждани, тъй като от една страна обстановката в страните на произход на търсещите убежище е често динамична и следва да бъде преценена във всеки един етап на производствата от административният орган и от съда. Произнасянето по тях засягат пряко човешкият живот, поради които индикации за възникнал риск за живота или сигурността на лицето трябва да се взема предвид на всеки етап с оглед правилното прилагане на принципа за забрана за връщане. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. От събраните доказателства по делото, административният орган правилно е приел, че липсват доказателства за реална опасност от тежки посегателства спрямо А. А. Х.. Обосновани и правилни са били изводите на съда за актуалното положение в Ивицата Газа, от която е видно, че в страната по произход на чужденеца е налице въоръжен конфликт. Но в представената пред настоящата инстанция справка от 13.01.2025 г., във връзка с касационните основание е видно че е започнал процес на прекратяване на военните действия и подписване на соразумение. В тълкувателно решение по дело С-465/2007 на СЕС е предвидено, че при оценяването на молбата за субсидиарна закрила се вземат предвид географският обхват на случаите на безогледно насилие и реална дестинация на молителя в случай, че той е изпратен обратно в съответната държава. Предвид разказаната бежанска история и справките за актуалната обстановка в страната на произход, не се установява по безспорен начин, че А. А. Х. е възможно да бъде обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и неговото здраве, което е в основата на преценката по искането за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Като е отменил решението на председателя на ДАБ при МС за в частта, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а жалбата на ДАБ при МС да бъде уважена, като основателна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,