Решение № 4217 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10165/2019 г.

Решение № 4217 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10165/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БДИБР) срещу Решение № 1475/03.07.2019 г., постановено по адм. дело № 435/2018 г. на Административен съд- Пловдив (АС Пловдив). В касационната жалба се релевират оплаквания за необоснованост и неправилност на решението. Излагат се твърдения, че кметът на Община Пирдоп не е страна в административното производство, поради което не разполага с право на съдебно оспорване на издаденото разрешително. Смята се, че в актът за общинска собственост е актуван имот без водата, като същият се отнася само до прилежащата към язовира земя, но не и до язовира, като съоръжение по смисъла на Закона за водите (ЗВ). Оспорва това, че язовирът е публична общинска собственост, тъй като не се ползва по начин, който да го определя от местно значение, язовирната стена и съоръженията са включени в активите на дружество и общината не е оператор на язовира. Счита, че след като язовирът не е публична общинска собственост, то компетентността за издаване на разрешителни принадлежи на директора на компетентната басейнова дирекция. Моли да се отмени обжалваното съдебно решение, а издаденото решение на БДИБР, като правилно и законосъобразно да се остави в сила. При условията на евентуалност моли да се отмени обжалваното съдебно решение, като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът- Община Пирдоп, в подадения писмен отговор счита касационната жалба за необоснована, а съдебното решение на административен съд Пловдив за валидно, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно. Касационният жалбоподател- Директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район в съдебно заседание, чрез ст. юрисконсулт Б. излага аргументи, които обосновават искането за отмяна на Решение № 1475/03.07.2019 г., постановено по адм. дело № 435/2018 г. на АС– Пловдив. Ответникът- Община Пирдоп в съдебно заседание чрез адвокат М. моли да се остави без уважение касационната жалба като счита, че същата е неоснователна, необоснована и недоказана. Претендира разноски съобразно представения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение на АС- Пловдив като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на Административен съд- Пловдив е била ОБЯВЕНА нищожността на Решение № РР-2868/13.07.2016 г., за продължаване срока на действие и изменение на разрешително № 0891/22.05.2002 г., издадено от МОСВ, последно изменено с Решение № РР-942/14.05.2010 г., издадено от Директора на БДИБР, за водовземане от повърхностен воден обект, като е била ИЗПРАТЕНА преписката на Кмета на Община Пирдоп за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Освен това е била ОСЪДЕНА Община Пирдоп, да заплати по сметка на Административен съд Пловдив държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева и е ОСТАВЕНО без уважение искането на Община Пирдоп за присъждане на разноски по делото. За да достигне до този правен извод решаващият съд е приел, че със заявление вх. № РЯ-01-8/10.02.2016 г. / л. 37 от делото на АС Пловдив/ в БДИБР е постъпило искане от "Асарел- Медет" АД за продължаване срока на действие на Разрешително № 0891/22.05.2002 г., издадено от МОСВ, последно изменено с Решение № РР-942/14.05.2010 г., издадено от Директора на БДИБР за водовземане от повърхностен воден обект- язовир "Жеков вир", с цел на водовземането "допълване на оборотно водоснабдяване", за обект на водоснабдяване- "Обогатителна фабрика "Асарел" в землището на гр. Панагюрище, Община Панагюрище, област Пловдив. Последвало е издаване на оспореното Решение № РР-2868/13.07.2016 г. на Директора на БДИБР за продължаване срока на действие и изменение на Разрешително № 0891/22.05.2002 г., издадено от МОСВ, последно изменено с Решение № РР-942/14.05.2010 г., издадено от директора на БДИБР, за водовземане от повърхностен воден обект /лист 18 и сл. от първоинстанционното дело/. Решение № РР-2868/13.07.2016 г. на Директора на БДИБР е постановено на основание чл. 78, ал. 2 и чл. 78а ЗВ, чл. 56, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗВ, чл. 62, ал. 1 от Наредбата за ползване на повърхностни води, § 146, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗВ, чл. 194б ЗВ, чл. 188, ал. 1, т. 4 от ЗВ, съгласно дадените правомощия на органа с разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ. Решаващият съд е приел, че се касае за воден обект, представляващ язовир "Жеков вир", находящ се в землището на град Пирдоп, който язовир е публична общинска собственост, видно от Акт № 58 от 10.03.2009 г. за публична общинска собственост /л. 11 от делото на АС Пловдив/. Преценил е, че компетентен да издаде решение от вида на процесното е именно кметът на Община Пирдоп, след решение на общинския съвет, а не Директора на БДИБР. Приел е, че атакуваното Решение № РР-2868/13.07.2016 г., за продължаване срока на действие и изменение на разрешително № 0891/22.05.2002 г., издадено от МОСВ, последно изменено с Решение № РР-942/14.05.2010 г., на Директора на БДИБР, за водовземане от повърхностен воден обект е издадено от некомпетентен орган, макар и в предписаната от закона форма и при наличие на необходимите реквизити (чл. 56 от ЗВ), поради което е нищожен административен акт. Прогласил е нищожността на административния акт, но поради естеството на спора, което не позволява решаването му по същество, преписката е била изпратена на компетентния орган- кмета на община Пирдоп. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалването на Кмета на Община Пирдоп с оглед времето на подаване на жалбата и това, че за същия липсва правен интерес да обжалва административния акт. В процесния случай от жалбоподателя е изразено искане за обявяване на нищожност на издаденото разрешение, което не е ограничено във времето - чл. 149, ал. 5 АПК. В случая кметът на Община Пирдоп е заинтересовано лице по чл. 147, ал. 1 АПК, тъй като осъществява контрол и управление на басейново ниво- чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗВ и като собственик на водния обект- чл. 19, ал. 1, т. 4, буква "в" ЗВ. Поради това административният съд правилно на основание чл. 70 и чл. 71 от Закона за водите е приел за разглеждане жалбата на Община Пирдоп, представлявана от кмета и се е произнесъл по нея. Произнасянето на адм. съд е по жалба на лице имащо правен интерес от оспорването срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е налице постановяване на допустимо съдебното решение. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Необосновано е и твърдението, че съдебният акт противоречи на материалния закон. Редът и условията за издаването на разрешителните за водовземане от воден обект са регламентирани в чл. 50-чл. 78 от Закона за водите. Съобразно императивната разпоредба на чл. 78, ал. 2 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ продължава срока на действие на издадено разрешително, когато молбата е подадена в срока по ал. 1; когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и когато са изпълнени условията на издаденото разрешително. Според Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело № тр-4/2002 г., ОСС на ВАС компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в случая Директорът на БДИБР не е компетентен орган да вземе решение за издаване на решение за продължаване срока на действие и изменение на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект- язовир "Жеков вир", публична общинска собственост. Съответно, компетентен орган за издаване на решение за продължаване срока на действие и изменение на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - язовир "Жеков вир", находящ се в землището на град Пирдоп е кметът на Община Пирдоп, след решение на общинския съвет съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за водите. Такова правомощие Директора на БДИБР няма по отношение на язовири публична общинска собственост. Неоснователно касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че язовирът е публична общинска собственост, от което според него следвало, че компетентността за издаване на разрешителни принадлежи на директора на компетентната басейнова дирекция. Безспорно към датата на издаване на решение от 13.07.2016 г. язовирът е със статут на публична общинска собственост. Община Пирдоп се е легитимирала за собственик на язовира с приложения по първоинстанционното дело на лист 11- 12 Акт за публична общинска собственост № 58/10.03.2009 г. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗВ публична общинска собственост са водите и водните обекти, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са със статут на публична държавна собственост, както е в случая. Обектът е разположен върху имот публична общинска собственост. Независимо от това кой е собственик на част от съоръженията и кой извършва дейности свързани с язовира, несъмнено собствеността на земята, обуславя и собственост на водния обект. Представеният акт за общинска собственост е официален документ и има удостоверителен характер. Обстоятелството, че язовирът е публична общинска собственост не е опровергано от касатора, като не са налице никакви данни за спор за собственост. Следва да се приеме, че обектът е публична общинска собственост- чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС и чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗВ. Поради това Решение № РР-2868/13.07.2016 г. е издадено от орган, който не притежава необходимата материална компетентност. Директорът на БДИБР, като е иззел функции на кмета на Община Пирдоп и е издал решение, вместо него е приел нищожно решение. Такъв акт не поражда целените правни последици, а само създава привидност за настъпването им, поради което при констатиране на нищожността съдът следва да я прогласи. Предвид на това решението на директора на БДИБР противоречи на материалния закон, поради което е налице предпоставката на чл. 146, т. 1 АПК за обявяването му за нищожен. При това положение АС Пловдив, като е обявил оспореното решение на БДИБР за нищожно и е изпратил преписката на компетентния орган за произнасяне, е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди БДИБР да заплати на Община Пирдоп, направените по делото разноски, като се отчете и направеното от касатора възражение за прекомерност на разноските. Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв. заплатен адвокатски хонорар, който е близо до минимума предвиден с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК