Решение № 4677 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 206/2010 г.

Решение № 4677 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 206/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Добрин Тодоров Добрев от гр. Пловдив против решение № 14654 от 3.12.2009 г. по адм. дело № 7474/2009 г. на Върховния административен съд, III отделение. С това решение е отхвърлена жалбата на Добрин Добрев против заповед № К-2355 от 14.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение, като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не е налице основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, тъй като липсва инициатива на органа по назначаването; разпоредбата на чл. 268 ППЗМВР не отменя изискването за инициатива на органа по назначаването. Позовал се е на тълкуването на закона, извършено с тълкувателно постановление № 6/2007 г. на Върховния административен съд. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а решението като правилно - да бъде оставено в сила. Участвалият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че прекратяването на служебното правоотношение е направено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, като са налице изискванията на този текст - придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО и проявена инициатива от органа по назначението: жалбоподателят има 34 години общ осигурителен стаж, от които 26 години в системата на МВР и по делото е приложено предложение на директора на Областната дирекция на МВР - Пловдив, каквото може да бъде отправено съгласно чл. 268, ал. 1 вр. чл. 268а, ал. 2 ППЗМВР. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, III отделение, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Добрин Добрев против заповед № К-2355 от 14.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с МВР поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване по инициатива на органа по назначаването. Съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, като при издаването й е спазена разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (нова, в редакция от ДВ, бр. 69/2008 г.). Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приложил относимите правни норми. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал неправилно приложение на разпоредбата на чл. 245 ЗМВР и нейното тълкуване, направено в тълкувателно постановление № 6/29.10.2007 г., защото в конкретния случай обжалваният административен акт е издаден на друго правно основание, което не е предмет на тълкуване от Общото събрание на ВАС. Приложената разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е приета след постановяване на тълкувателно постановление № 6/29.10.2007 г. и изрично регламентира правната възможност служебното правоотношение на държавния служител в МВР да се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. В цитираната разпоредба изразът "по инициатива на органа по назначаването" е използван именно за разграничаване на тази хипотеза от правилото на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР и не следва да бъде тълкуван, че органът по назначаването лично трябва да започне процедурата, а не може да използва предоставена му информация от други служители. Настоящата инстанция намира, че не са налице допуснати процесуални нарушения при разглеждане на съдебното производство. Сезирането на Конституционния съд на Република България е правна възможност, но не и задължение на решаващия съд при отправено искане за това от страна в производството. По отношение възражението на касатора, че е освободен от несъществуваща длъжност, Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че предмет на съдебен контрол е заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителя с МВР, за което няма спор, че е съществувало като действително към датата на издаване на обжалваната заповед. Конкретната длъжност на служителя е само един от елементите на това правоотношение, а не единствена негова характеристика, поради което в конкретния случай няма неяснота относно обекта на обжалваната заповед, за да е налице основание за нейната незаконосъобразност. По изложените съображения касационната инстанция намира, че изводът на тричленния състав за законосъобразност на обжалваната заповед на министъра на МВР е правилен. На основание чл. 221, ал. 2 АПК оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер 150 (сто и петдесет) лева. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,