Решение № 140 от 24.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 530/2016 г.

Решение № 140 от 24.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 530/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Касационното производството по реда на чл. 346, т. 1 от НПК е образувано въз основа на постъпила жалба от защитниците на подсъдимия - гръцкия гражданин П. К., адв. А. А. - Т. и адв. А. М. против въззивно решение № 42/9.02.2016 г., постановено по внохд № 627/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, но не са отразени конкретни твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, т.е. наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е изцяло формално заявено. Посочено е, че в решението си въззивната инстанция не е отговорила на нито едно от оплакванията срещу първоинстанционната присъда. Според защитниците неправилно и необосновано апелативният съд е приел, че е налице противоречие в показанията на свидетеля - очевидец К. относно скоростта на управлявания от подсъдимия лек автомобил в момента преди фаталния удар с починалия пешеходец. Твърди се, че не са обсъдени и напълно са игнорирани обясненията на К. относно поведението самия пострадал на пътя, неговото алкохолно опиване и наличието на мантинела от двете страни на пътното платно, което правело малко вероятно преминаването на пешеходец в районна на местопроизшествието. Въпреки че, определеното наказание е индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, същото е завишено, поради което е и явно несправедливо, още повече, че предходните инстанции не са приложили разпоредбата на чл. 55 от НК при наличието на основания за това. Претендира се да бъде отменено въззивното решение и потвърдената с него присъда като подсъдимият бъде оправдан или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Частният обвинител К. Г. - баща на починалия, въпреки предоставената му от съда възможност не се явява. Повереникът му адв. М. Б. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като изложените в нея оплаквания са напълно неоснователни. В съдебно заседание подсъдимият П. К., в присъствието на преводач, лично и чрез защитника му адв. А. А. - Т. поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 1054/09.03.2015 г., постановена от Окръжен съд - гр. Благоевград по нохд № 1/2013 г. подсъдимият П. Х. К. е признат за виновен в това, че на 27.12.2011 г., около 18,30 ч. в [населено място], в района на бензиностанция "ОМВ", при управление на собствения си л. а. "В." с ДК [рег. номер на МПС], е нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил със скорост над максимално допустимата от 50 км./ч. за населено място, а именно - 66 км./ч., в резултат, на което е допуснал ПТП с неправилно пресичащия пътното платно пешеходец Г. К. Г. с ЕГН [ЕГН] и по непредпазливост е причинил смъртта му, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "В" вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като е оправдан да е извършил престъплението чрез нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП. На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за изпълнение в максималния изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. В тежест на К. са възложени и направените по делото разноски в размер на 3 339 лв., като съдът е разпоредил връщането на иззетия като веществено доказателство лек автомобил на подсъдимия, ведно с ключ и дистанционно управление. По жалба на защитниците и на частния обвинител, чрез повереника му е образувано внохд № 627/2015 г. на Апелативен съд - София. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила са идентични с посочените във въззивната жалба. Същевременно с това, те по-скоро претендират наличието на необоснованост на атакувания съдебен акт, което не е сред касационните основания, визирани в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК. От друга страна, ВКС не установи наличието на нарушения при формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция. Мотивите към решението на апелативния съд са достатъчно подробни, съобразени са с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. Второинстанционният съд законосъобразно е интерпретирал всички доказателствени източници, включително и самите обяснения на подсъдимия, както и показанията на пътувалия в автомобила негов приятел и сънародник - свидетеля К. С основание не само въззивният, но и първоинстанционният съд, с оглед заключенията на назначените по делото експертизи са възприели за действителна определената от вещите лица скорост на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил в момента на удара и преди възникване на опасната ситуация, довела до пътно - транспортното произшествие, а не заявената такава от свидетеля очевидец. Въз основа на обективните данни по делото относно констатираните травми по тялото на починалия, повредите по автомобила и измерените спирачни следи, следствие на извършените многократни експериментални изследвания основателно е прието, че скоростта на движение на леката кола непосредствено преди задействане на спирачната система е била 66 км./ч., която се явява и възможно най-ниската, установена от експертите, т.е. най-благоприятната за подсъдимия. Като се има предвид, че принципно в показания се възпроизвеждат непосредствените лични, при това субективни възприятия на свидетеля относно определените факти от значение за делото, а експертизата като способ за събиране и проверка на доказателствата, при който въз основа на специалните знания от известни факти се прави извод за неизвестните, основателно предходните съдилища са възприели и кредитирали заключенията на вещите лица относно скоростта на автомобила, пред определения "на око" от свидетеля размер. По делото не се установява наличието и на твърдените в жалбата обстоятелства за дъждовно време и хлъзгава настилка на пътното платно, още повече същите да не са взети предвид от инстанциите по фактите. Видно от протокола за оглед и от приложената справка от БАН - НИМХ няма данни за валежи към инкриминирания момент, като последният е бил на 22.12.2011 г., т.е. пет дни преди възникване на пътно - транспортното произшествие. Нещо повече, измерените спирачни следи от 24,40 м. от лявата страна и 24,50 м. от дясната страна предопределят пътната настилка да е била суха. В унисон с възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка въззивният състав е отчел и високата концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия - 2,90 промила, т. е. непосредствено преди смъртта си Г. Г. е бил в състояние на средна към тежка степен на алкохолно опиване, което се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност, съобразителността, вниманието и координацията на движенията, изразяващи се в силно забавяне на реакциите. Очевидно пияното състояние на пострадалия стои в основата на предприетото от него пресичане на пътното платно на неразрешено за това място, при наличието на преградна мантинела от двете страни на пътния участък. Същевременно с това обаче, неубедителна се явява поддържаната от страна на защитата теза, че само и единствено действията на пешеходеца са причината за възникване на процесното пътно транспортно нарушение довело до смъртта му, но не и превишената скорост на движение на подсъдимия. В конкретния случай няма спор, че с неправомерното си поведение К. е допринесъл за настъпване на трагичния резултат. Установеното по експертен път е обстоятелство, че ударът е бил предотвратим при управлението на автомобила със скорост от 53,72 км./ч., т. е. близка, но дори по-висока от максимално разрешената в случая за градски условия от 50 км./ч. сочи, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на съставомерните последици. Затова, допуснатите от него нарушения на правилата за скоростта са в причинна връзка с настъпилия резултат. В този смисъл изцяло неоснователни са претендираните от защита процесуални нарушения, изразяващи се в постановяване на присъдата при неизяснена фактическа обстановка и при липса на категорични доказателства за определяне на скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил. При индивидуализация на наложените на К. наказания надлежно са отчетени установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, положителната му обществена характеристика като човек и водач на МПС, както и приноса на починалия пострадал за настъпване на вредоносния резултат. Правилно е прието, че приетите за смекчаващи отговорността обстоятелства не носят характеристиките на изключителност или многобройност. Същевременно с това касационният състав не споделя определеното като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство, че тъй като подсъдимият добре познавал пътния участък ясно е съзнавал възможността на пътното платно да има пешеходци. Напротив, именно доброто познаване на пътя е създало погрешна представа в подсъдимия и му е дала необоснована увереност, че в районна на местопроизшествието е абсурдно да се появи пешеходец. Ето защо настоящият състав е на становище, че визираното обстоятелство не би могло да се счита за отегчаващо и следва да бъде изключено от кръга на определящите отговорността обстоятелства. На второ място, според касационния състав в недостатъчна степен е оценено, т.е. подценено е значението на степента на съпричиняване от страна на пострадалия, който е предприел пресичане на пътното платно в неразрешен за това и неосветен участък - на мост, ограден с мантинели, в тъмната част на деня, в състояние на средна към тежка степен на алкохолно опиване. С оглед на гореизложеното касационната инстанция счита, че наложеното на подсъдимия наказание от три години лишаване от свобода, при липсата на минимум към момента на извършване на деянието и четири години лишаване от право да управлява МПС са твърде завишени и следва да бъдат намалени на по една година и шест месеца. С оглед намаления размер на наказанието лишаване от свобода, въпреки че, в жалбата не се оспорва продължителността на определения изпитателен срок от пет години, за да бъде същият в съответствие разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от НПК се налага той да бъде коригиран на четири години, който размер е адекватен за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия. В този смисъл следва да се измени обжалвания съдебен акт. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение