Решение № 6998 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11815/2020 г.

Решение № 6998 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11815/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касационното производство е образувано по касационни жалби на страните, , "А1 България" ЕАД, [ЕИК] и, , Комисия за защита на личните данни‘‘ срещу решение № 4359/31.07.2020 г. на Административен съд София- град, постановено по адм. д. № 3244/2020 г. по описа на съда, с което съдът: 1. Отменя решение № ППН-01-868/18 от 5.03.2020 г. на Комисията за защита на личните данни в частта по т. 2, с която на основание чл. 83, § 5, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) на "А1 България" ЕАД в качеството на администратор на лични данни е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 25 000 лв за нарушение по чл. 6, § 1 на Регламент (ЕС) 2016/679 и изпраща делото като преписка на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне в отменената част; 2. Отхвърля жалбата на "А1 България" ЕАД срещу решение № ППН-01-868/18 от 5.03.2020 г. на Комисията за защита на личните данни в частта по т. 1, с която е обявена за основателна жалба с рег. 0 ппн-01-868813.08.2018 Г., подадена от Б. С.. Касаторът "А1 България" ЕАД твърди, че оспореният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения за нарушения на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, тъй като първоинстанционният съд не отговаря на всички оплаквания срещу решението на КЗЛД, с което не спазва задължението по чл. 168, ал. 1 от АПК да извърши проверка за законосъобразността на административиня акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Твърди също така, че неправилно не е отчетено задължението на КЗЛД да спре производството на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, предвид данните по делото, обосноваващи съмнение за извършено престъпление. Не е обсъдено от решаващия съд, че актът е постановен без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение на случая, като се твърди, че мобилният оператор обработва данните добросъвестно и правомерно. Неправилно, в нарушение на чл. 83, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) първоинстанционният съд обосновава наложената на касационния жалбоподател санкция. Изложени са и оплаквания за необоснованост на съдебното решение с твърдения, че заключенията на съда не кореспондират с доказателствения материал. Иска се отмяна на решението. Касаторът -Комисия за защита на личните данни твърди, че решението на АССГ, с което е отменено решението на КЗЛД, в частта относно размера на санкцията е частично неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон във връзка с чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че след отмяната на административния акт първоинстанционният съд следва да разреши въпроса по същество в изпълнение на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 АПК, без да връща административната преписка на комисията. Иска се отмяна на решението в тази част. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, подадени в срока по чл. 211 АПК, от страни с правен интерес от оспорването. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АССГ: 1. Отменя решение № ППН-01-868/18 от 5.03.2020 г. на Комисията за защита на личните данни в частта по т. 2, с която на основание чл. 83, § 5, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 на "А1 България" ЕАД в качеството на администратор на лични данни е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 25 000 лв за нарушение по чл. 6, § 1 на Регламент (ЕС) 2016/679 и изпраща делото като преписка на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне в отменената част; 2. Отхвърля жалбата на "А1 България" ЕАД срещу решение № ППН-01-868/18 от 5.03.2020 г. на Комисията за защита на личните данни в частта по т. 1, с която е обявена за основателна жалба с рег. № ППН-01-868813.08.2018 г., подадена от Б. С.. С решението на КЗЛД е обявена жалба с рег. № ППН-01-868/13.08.2018 г., подадена от Б. С. срещу "А1 България" ЕАД за основателна, като на основание чл. 58, § 2, б. "и" от Регламент (ЕС) 2016/679 налага административно наказание -имуществена санкция в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на "А1 България" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден в качеството на администратор на лични данни, съгласно разпоредбата на чл. 83, § 5, б. "а" за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съдът обсъжда релевантните за спора доказателства, събрани в рамките на административното производство и правилно установява фактите по делото. Оспорват се изводите на съда относно правното значение на същите. Установено е, че Б. С. сезира КЗЛД, като в жалбата си твърди неправомерно обработване на личните й данни от страна на оператора "А1 България" ЕАД за сключване на допълнителен договор за мобилни услуги без нейно съгласие. По повод жалбата дружеството депозира становище, към което прилага договор за продажба на устройство на изплащане от 2018 г., с който е преподписан договор за телефонния номер на жалбоподателката, като се твърди, че последната подписва допълнителния договор на 14.09.2018 г. Представя фактури и системен екран, изобразяващ плащането. В становището е изложена теза, че ако твърденията на клиентката са верни, случаят ще касае извършено престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК) от страна на служител на оператора. КЗЛД назначава почеркова експертиза, обективирана в протокол № 2019/ДОК-257 от 5.11.2019 г. от Научноизследователски институт по криминалистика-МВР гр. София. От заключението на вещото лице е установено безспорно, че подписът под договор № 500206184 не е положен от жалбоподателката. Въз основа на установеното, съдът мотивирано приема, че решението на КЗЛД в частта, с която е обявена жалбата на Б. С. за основателна е законосъобразен административен акт – постановен от компетентен орган в изпълнение на негови законови правомощия, в предвидената писмена форма, без извършени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материално правните разпоредби. Приема, че е законосъобразен изводът на КЗЛД, че при сключване на Допълнително споразумение към Приложение № 1 към договор № 500206184-Активиране и условия за ползване на Допълнителен пакет (Екстра) към тарифен план за мобилни услуги от 14.09.2018 г., администраторът на лични данни по смисъла на чл. 4, § 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 –"А1 България" ЕАД- обработва личните данни на Б. С. в нарушение на принципите, установени в чл. 5, б. "а", б. "б" и б. "в" от Регламента, както и без да е налице някое от основанията по чл. 6, § 1. При определяне на размера на имуществената санкция, първоинстанционният съд приема, че административният орган допуска нарушение на основни принципи на административния процес, установени в чл. 6 и чл. 7 АПК-принципите на съразмерност и истинност. По отношение на упражненото в условията на оперативна самостоятелност корективно правомощие по чл. 58, § 2, б. "и" от Регламент (ЕС) 2016/679 и наложеното наказание "имуществена санкция" в размер на 25 000 лв. съдът приема, че в акта са изложени противоречиви мотиви от страна на Комисията за защита на лични данни. В съображенията към административния акт не са отграничени ясно и категорично кои обстоятелства са отчетени като смегчаващи и кои като отегчаващи отговорността на оператора и причините за това. Решаващият съд приема, че при определяне на размера на наказанието комисията посочва, че нарушението не е първо за "А1 България" ЕАД без обаче да обоснове извод за "повторност", след като предходното наказание на оператора за идентично нарушение влиза в сила повече от една година преди да бъде извършено нарушението, за което е наложено административно наказание с оспореното пред съда решение. Изложените съображения мотивират първоинстанционния съд да приеме, че в частта на наложеното административно наказание, решението на КЗЛД е незаконосъобразен административен акт, постановен в нарушение на чл. 83, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с § 4, § 5 и § 6, поради което КЗЛД дължи ново произнасяне в определения от съда срок. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на "А1 България". Правилно първоинстанционният съд се позовава на установената в административното производство и описана в оспореното решение на КЗЛД фактическа обстановка, която в хода на съдебното дирене не е опровергана. Касаторът не представя доказателства, които да оборят фактическите установявания на административния орган. Безспорно е установено неправомерното обработване на личните данни на С. – чрез сключеното допълнително споразумение към договора за електронни съобщителни услуги от нейно име и за нейна сметка, но без нейно знание и съгласие. Обработването е неправомерно. Касаторът е администратор на лични данни и тъй като безспорно е доказано от фактическа страна действие по обработване на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД във връзка с чл. 4, т. 1 от Регламента, за което е установено, че е извършено без съгласието на физическото лице и при липса на основанията по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, същото правилно е прието за нарушение. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато от първоинстанцинния съд нарушение на материалния закон поради приетата законосъобразност на административния акт в частта на установеното нарушение. Обратно на твърдяното от дружеството, личните данни на Б. С. са обработени неправомерно в нарушение на нормите на Регламента, поради липсата на знание и съгласие от нейна страна за сключване на допълнително споразумение към основния договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, обстоятелство, което е доказано безспорно по делото. Що се отнася до задължението на административния орган по чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК да спре производството, когато в хода му се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта, което не е отчетено от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение, настоящият състав на ВАС намира, че в случая не са налице предпоставките по цитирания текст за спиране на административното производство, тъй като в хода на производството не са разкрити престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на административния акт, поради което и твърдяното от касатора нарушение на материалния закон не е допуснато. По касационната жалба на Комисия за защита на личните данни. Обосновано, след задълбочен анализ на доказателствата по делото, решаващият съд приема, че решението на КЗЛД в частта по т. 2, с която на основание чл. 58, § 2, б. "и" от Регламент (ЕС) 2016/679 налага административно наказание -имуществена санкция в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на "А1 България" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден в качеството на администратор на лични данни, съгласно разпоредбата на чл. 83, § 5, б. "а" за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е незаконосъобразно. На първо място, правилно е прието, че в разглеждания казус не е налице "повторност" на извършеното нарушение от администратора на лични данни, поради което и размера на "имуществената санкция", определен след вземането под внимание на предходни нарушения на "А1 България" ЕАД се явява несъразмерен с тежестта и продължителността на нарушението. На второ място, обосновано е посочено в обжалвания съдебен акт, че мотивите на административния орган при определяне на корективната мярка съдържат противоречиви съображения относно отделните критерий-при отчитане степента на извършеното нарушение, предотвратяване на нарушението, нанесените реални вреди на засегнатото лице, значението и времето на извършените предходни нарушения на законодателството, свързано със защитата на личните данни. На последно място, неоснователно е възражението на касатора-КЗЛД, че след отмяната на административния акт в обжалваната част, първоинстанционният съд следва да реши въпроса по същество. Административният акт е издаден в условията на оперативна самостоятелност, поради което естеството на акта по аргумент от чл. 6 във връзка с чл. 173, ал. 1 АПК не позволява решаването на въпроса по същество след отмяната му като незаконосъобразен, което налага извода, че като връща административната преписка на КЗЛД, административният съд постановява правилен съдебен акт и в тази част. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, ВАС, тричленен състав на пето отделение