Решение № 11347 от 18.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5113/2012 г.

Решение № 11347 от 18.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5113/2012 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Варна, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Тодор Иванов Тодоров, срещу решение № 386 от 20.02.2012 г. по адм. дело № 3696/2011 г. на Административен съд - гр. Варна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С експертно решение (ЕР) № 2455 от 27.10.2009 г. Териториална експертна лекарска комисия за общи болести (ТЕЛК) при МБАЛ "Св. Анна" - гр. Варна е признала 56 % трайно намалена работоспособност (ТНР) на Сали Вели Хасан от гр. Варна, причинена от общо заболяване (с водеща диагноза хронична исхемична болест на сърцето). Експертното решение е издадено за срок от три години - срокът на инвалидността е определен до 01.10.2012 г. ТЕЛК е приела също така, че датата на инвалидизирането е 18.04.2005 г.

Въз основа на това ЕР Сали Вели Хасан е подал заявление вх. № МП-110215 от 19.11.2009 г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

На 27.11.2009 г. председателят на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - гр. Варна е оспорил решението на ТЕЛК пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), която с ЕР № 482 от 25.10.2010 г. отменя ЕР № 2455 от 27.10.2009 г. на ТЕЛК и връща преписката за ново освидетелстване на лицето.

2. Междувременно с разпореждане № 158 от 02.12.2009 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО - гр. Варна е отпуснало на Сали Вели Хасан лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от датата на заявлението (19.11.2009 г.), но в минимален размер, съобразно правилото на чл. 98, ал. 7 КСО. В разпореждането изрично е посочено, че срокът на инвалидността е до 01.10.2012 г.

3. С писмо изх. № РКМЕ-691 от 01.05.2011 г. Регионална здравна инспекция - гр. Варна, чието структурно звено е регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ - която регистрира, обработва и съхранява здравната информация за освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица), уведомява РУСО, че Сали Вели Хасан не се е явил за ново освидетелстване от ТЕЛК. По искане на РУСО Регионалната здравна инспекция с писмо изх. № РКМЕ-779 от 25.05.2011 г. е изпратила заверено копие на обратна разписка (известие за доставяне).

4. С разпореждане № 5603300960 от 18.07.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е прекратило от датата, от която е била отпусната, личната пенсия за инвалидност на Сали Вели Хасан, а с последващо разпореждане № 5603300960 от 22.07.2011 г. на основание чл. 114, ал. 1 КСО е задължило Сали Вели Хасан да възстанови получената от нея пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 19.11.2009 г. (от която дата е била отпусната) до 31.05.2011 г. ведно с лихва по чл. 113 КСО.

Сезиран с жалба от Сали Вели Хасан, директорът на РУСО - Варна с решение № 61 от 29.09.2011 г. е потвърдил двете разпореждания. За да постанови този резултат, директорът е приел, че с отмяната на ЕР на ТЕЛК е отпаднало основанието за получаването на пенсията.

5. С новото ЕР № 1928 от 14.09.2011 г. ТЕЛК признава 52 % ТНР на Сали Вели Хасан за срок от три години до 01.10.2012 г. (т. е. срокът на инвалидизиране е същият) и дата на инвалидизиране 18.04.2005 г. (т. е. същата като тази по първото ЕР).

II. С посоченото по-горе решение Варненският административен съд отменя решение № 61 от 29.09.2011 г. на директора на РУСО и потвърдените с него две разпореждания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че пенсията не е била недължимо изплащана в периода, посочен в разпореждането от 22.07.2011 г. и че Сали Вели Хасан не е бил недобросъвестен при получаването й, защото с неявяването му пред ТЕЛК на 26.04.2011 г. не е приключила процедурата по неговото освидетелстване.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Административен съд - гр. Варна е правилно по своя резултат.

Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване възниква от датата на инвалидизиране при 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност - чл. 71, чл. 72, чл. 73, ал. 1 и чл. 74, ал. 1 КСО и се отпуска за срока на инвалидността (за времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК или НЕЛК - чл. 30, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж).

Отмяната на ЕР № 2455 от 27.10.2009 г., с което за първи път е призната ТНР на Сали Вели Хасан, не означава, че е отпаднало основанието за получаване на пенсията за инвалидност, отпусната му с разпореждане № 158 от 02.12.2009 г., защото НЕЛК изрично е разпоредила ново освидетелстване на лицето. В този случай основанието за получаване на пенсията щеше да бъде отпаднало само при последващо ЕР, с което при новото освидетелстване ТЕЛК не приема пълна или частична загуба на работоспособността или определя ТНР под 50 на сто.

Законосъобразен е изводът на Варненския административен съд, че неявяването на Сали Вели Хасан за ново освидетелстване не приключва процедурата по неговото освидетелстване. Неявяването на Сали Вели Хасан за ново освидетелстване е било предпоставка по чл. 40, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи ТЕЛК да издаде решение само по документи без преглед на лицето. В процесния случай ТЕЛК е следвало да издаде ЕР, с което да определи 0 % ТНР, ако е считала, че в медицинското досие липсват убедителни доказателства за пълна или частична загуба на работоспособността.

Според чл. 41, ал. 3 от същия правилник РКМЕ уведомява писмено съответното ТП на НОИ за неявилите се за преосвидетелстване пенсионери, редовно призовани с обратна разписка. В тези случаи длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО спира пенсията - чл. 95, ал. 1, т. 2 КСО. Не я прекратява поради отпаднало основание за получаването й (чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО), освен когато срокът на инвалидността е изтекъл (т. е. времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК или НЕЛК е изтекло).

Особено съществено е обстоятелството, че с новото ЕР № 1928 от 14.09.2011 г. ТЕЛК отново признава 52 % ТНР на Сали Вели Хасан, със същата дата на инвалидизиране и при същия срок на инвалидността - 01.10.2012 г. (време на неработоспособността, определена от ТЕЛК), т. е. това ново ЕР напълно замества предишното ЕР, отменено от НЕЛК, така че основанието, на което е отпусната пенсията за инвалидност, въобще не е отпаднало. В случая следва да бъде приложено правилото на чл. 30, ал. 3, изр. 2-ро, предл. 2-ро от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, въпреки че новото освидетелстване на Сали Вели Хасан не е било преосвидетелстване по негова молба. Според посоченото правило при предсрочно преосвидетелстване пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването, а дотогава се изплаща в първоначално определения размер. Неявяването на Сали Вели Хасан пред ТЕЛК, както се каза и по-горе, е единствено предпоставка за спиране на отпуснатата му пенсия за инвалидност (чл. 95, ал. 1, т. 2 КСО) и в това щеше да се изразява санкцията за неявяването пред ТЕЛК - според чл. 97, ал. 1 и 2 КСО спряната пенсия се възобновява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането й, ако това заявление е подадено в 3-годишен срок от тази дата. С други думи казано: ако на 18.07.2011 г. пенсията за инвалидност на Сали Вели Хасан не беше прекратена, а беше спряна, най-малко за времето до датата на новото решение на ТЕЛК, той щеше да бъде лишен от пенсия и в това лишаване се състои своеобразната санкция за неявяването му пред ТЕЛК.

По тези съображения издадените от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО две разпореждания са незаконосъобразни. Като е потвърдил тези незаконосъобразни разпореждания, директорът на РУСО - гр. Варна е издал незаконосъобразно решение по чл. 117, ал. 3 КСО, което Административен съд - гр. Варна правилно е отменил и също така правилно е решил въпроса по същество, като е отменил двете незаконосъобразни разпореждания.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно по своя резултат и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на касационния спор искането на Сали Вели Хасан да му бъде присъдено изплатеното от него възнаграждение от 450 лв. за един адвокат в касационното производство е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,