Решение № 5399 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 528/2016 г.

Решение № 5399 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 528/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. Р. против решение № 7268/24.11.2015 г., постановено по адм. дело № 4689/2014 г. по описа на Административен съд - С. - град (АССГ). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които съставляват касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП). Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна по касационната жалба - изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП), оспорва същата като неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения в писмен отговор. Моли решението на АССГ да бъде оставено в сила, като на НАП бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 7268/24.11.2015 г., постановено по адм. дело № 4689/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на С. М. Р. против заповед № 226/7.03.2014 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получаване на възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, регламентиращи процедурата по атестиране и издаването на заповедта, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящата касационна инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 226/7.03.2014 г. на изпълнителния директор на НАП е издадена от компетентния административен орган и при спазване на изискванията за форма, предвидени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Обоснован и в съответствие със законовата уредба е изводът на първоинстанционния съдебен състав за осъществен състав на основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Административният акт е издаден при законосъобразно проведена процедура по оценяване и при наличие на материалноправната предпоставка за постановяването му - получената от служителя най-ниска оценка за индивидуално изпълнение на длъжността. Правилен е изводът на съда, че атестирането е извършено в съответствие с нормите на Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата), като обхваща едногодишен период и е проведено на три етапа, удостоверени с подписите на оценяващия и на служителя: изготвяне на работен план, междинна среща и заключителна среща с определяне на обща годишна оценка за изпълнение на длъжността. След преценка на доказателствата по делото първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че лицата, които са провели атестирането - оценяващ ръководител /В. Д. - ГИП, ръководител екип 10 към момента на заключителната среща и определянето на годишната обща оценка/ и контролиращ ръководител /В. Д. - началник сектор "Оперативни проверки" в отдел "Оперативни проверки", Дирекция "Контрол" към ТД на НАП С./ са надлежно оправомощените, съгласно закона и приетите по делото писмени доказателства, да изпълняват в съответния период тези функции по отношение на оценявания служител С. М. Р.., заемаща длъжността "инспектор по приходите" в сектор "Оперативни проверки", отдел "Оперативни проверки", Дирекция "Контрол" към ТД на НАП С.. Неоснователно е възражението в касационната жалба за липса на компетентна преценка от страна на оценяващия ръководител В. Д. поради това, че същият бил пряк ръководител на служителката само през последните три месеца от оценявания период и дадената от него оценка не почивала на преките му наблюдения върху работата на Райчева за целия период. Към момента на провеждане на заключителната среща и определяне на годишната оценка на изпълнението пряк ръководител и следователно оценяващ ръководител, на когото е вменено задължението за провеждане на процедурата по атестиране на пряко подчинените му служители, е именно ГИП В. Д. (чл. 76, ал. 4 ЗДСл във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредбата). Следователно, това е единствено оправомощения да извърши оценката орган. Същевременно, с оглед гарантиране в по-висока степен обективността и безпристрастността на преценката, оценяващият орган е упражнил правото си по чл. 18, ал. 2 от Наредбата, като своевременно е поискал мнение за работата на С. Р. от предходния й пряк ръководител за периода от 1.01.2013 до 30.09.2013 г. Впоследствие изготвеният формуляр за оценка е подписан от всички страни, участвали в процеса по оценяване - двамата ръководители на екипи, оценяващи в съответния период, контролиращия ръководител и оценявания. При тези факти неоснователно е касационното оплакване за недостатъчна обективност и компетентност при извършване на оценката от новия пряк ръководител на оценяваната. Законосъобразни са и изводите, че изготвянето на оценката и нейният контрол са извършени в съответствие с предвидената в Наредбата процедура - работният план е съгласуван с оценявания (формулярът в тази част е подписан от последния); междината среща е проведена в посочения в наредбата период, като резултатите са отразени във формуляра; заключителната среща също е проведена съгласно нормативните изисквания, след което е изготвена и общата оценка. Последната отразява изпълнението на длъжността по конкретни показатели - целите на работния план и показаните от служителя компетентности за целия период на атестиране, като конкретните показатели са анализирани отделно и мотивирани писмено от оценяващия. Отправеното от оценяваната възражение срещу дадената й годишна оценка е надлежно обсъдено от контролиращия орган, който в съответствие със закона, в изричен формуляр за корекция, аргументира становището си, като развива и допълнителни съображения в подкрепа на извода за правилност на определената най-ниска оценка за изпълнение "неприемливо изпълнение". Неоснователни са доводите в касационната жалба, че работният план бил съставен в нарушение на Наредбата, тъй като в него били включени задачи за изпълнение, преповтарящи основните задължения от длъжностната характеристика, а определените в плана цели не били достатъчно конкретни, измерими по обем, качество и срокове, като с това административният орган поставял целия процес по оценяване на незаконосъобразна основа. Във формуляра за оценка на изпълнението на С. Р. са формулирали пет цели, които напълно отговарят на изискванията на чл. 9 от Наредбата, според който изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план се извършват съвместно от оценяващия ръководител и от оценявания, като се отчитат основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, определени в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания. Видно от приетите по делото писмени доказателства, целите в индивидуалния работен план на Райчева са изцяло съобразени с преките задължения, управляваните от нея ресурси и изискуеми компетентности съгласно длъжностната й характеристика, без да преповтарят текста на същата. Целите са в достатъчна степен ясно и конкретно посочени, съгласувани с целите на административната структура и административното звено, в които работи служителят. Правилно първоинстанционният съд констатира, че три от поставените в работния план на Р. цели /тези по т. 2, т. 4 и т. 5/ са свързани с преките й задължения по длъжностна характеристика, касаещи извършването на оперативни проверки и съставянето на акт за установяване на административно нарушение, като към последната цел е поставено изискване и за своевременно придвижване на образуваната административнонаказателна преписка. Предвид изложеното, твърдението на касатора, че така формулиран работният план възпрепятствал извършването на преценка за постигане на целите и изпълнение на длъжността, не намира опора от фактическа страна. Следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд и относно реализирането на материалноправната предпоставка на основанието по чл. 107, ал. 2 ЗДСл - получена от служителя най-ниска оценка за изпълнение на длъжността - "неприемливо изпълнение". Съдебният състав правилно е приел, че дадената оценка е обоснована в достатъчна степен въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Следва да се отбележи, че съдържанието на оценката /т. е. анализът на поведението, изпълнението на служебните задачи и цели от страна на оценявания/ и нейната обективност не са предмет на съдебен контрол. В правомощията на съда е да провери, спазил ли е административният орган критериите при оценяването, регламентирани в Наредбата. Сред тези критерии е и изискването за мотивиране на оценката. В конкретния случай оценяващият ръководител и контролиращият ръководител, в изготвения формуляр за оценка, са мотивирали наличието на двете предпоставки за определяне на най-ниската оценка "неприемливо изпълнение" съгласно чл. 16, т. 5 от Наредбата. - несъответстващо на изискванията на работния план изпълнение на преобладаващата част от целите и неотговарящи на изискванията знания, умения и поведение по отношение на преобладаващата част от компетентностите. Недоказано остава твърдението на касационния жалбоподател, че оценката не е била извършена на база обективно установими факти и обстоятелства. Неоснователно е и възражението му, че предмет на оценка били само показаните компетентности, не и целите по индивидуалния работен план. Видно от представения формуляр, дадената на С. Р. оценка е мотивирана с анализ на изпълнението на отделните цели от плана, както и с коментар по всяка от компетентностите, водещи до заключение за трайно изпълнение на длъжността под определените за нея изисквания. Констатираните от оценяващите органи фактически основания за определяне на най-ниската годишна обща оценка на служителя /неприемливо изпълнение на поставените цели по зависещи от служителя причини и неприемливо ниво на компетентност/ се потвърждават и от събраните по делото свидетелски показания на бившия пряк ръководител на С. Р.. Въз основа на така установената фактическа обстановка и при правилно тълкуване и прилагане на закона, АССГ е извел законосъобразен извод, че дадената на С. Р. годишна оценка "неприемливо изпълнение" е обоснована с формалните изисквания за съставянето й и съответства на установеното по делото действително положение. Законосъобразна е преценката на съда и относно провеждане на процедурата по атестиране в съответствие с целите на ЗДСл, а наведените в противоположен смисъл касационни оплаквания са неоснователни. Основните цели на системата за оценяване на изпълнението на държавните служители са подобряване дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на всеки служител; оценяване приноса на отделния служител за изпълнение целите на съответната структура и звено; определяне в тази връзка на нуждите от развитие на служителите и подобряване на техните компетентности; подобряване на работните взаимоотношения; създаване на условия за справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. В случая, след констатирано в рамките на годишната атестационна процедура трайно неизпълнение на необходимото ниво на определените цели и невладеене на изискуемите компетентности от служителя С. М. Р., на същата е била дадена най-ниската възможна оценка за изпълнение на длъжността. Направеният от оценяващия и контролиращия ръководители анализ на постиженията и поведението на оценяваната е в съответствие с изискванията на Наредбата за мотивиране на общата годишна оценка и е насочен единствено към установяване степента на изпълнение на задачите и целите, определени за длъжността, заемана от Р.. Поради това не е налице несъответствие с целите на ЗДСл за изпълняване на държавната служба съобразно установените изисквания, а възражението на касатора за прикриване на дисциплинарно уволнение посредством прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл е неоснователно. Предвид гореизложеното, аргументирано и в съответствие с нормативната уредба първоинстанционният съд приема, че наличието на законосъобразна процедура по атестиране на служителя ведно с получената от същия най - ниска възможна оценка за съответния годишен период обосновават заключение за осъществяване на предпоставките на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Като е отчел реализирането на тези предпоставки, компетентният административен орган - изпълнителният директор на НАП като орган по назначаването, е упражнил в съответствие със закона правото си по чл. 107, ал. 2 ЗДСл да прекрати служебното правоотношение на С. М. Р. на длъжност "инспектор по приходите" в сектор "Оперативни проверки", отдел "Оперативни проверки", Дирекция "Контрол" към ТД на НАП - гр. С.. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК да провери законосъобразността на постановения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания, правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, обсъдил е доводите и възраженията им, както и събраните по делото доказателства. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на АССГ е постановено в съответствие с относимите към спора доказателства, а правните изводи на съда за липса на основания за отмяна на административния акт са мотивирани с конкретни и подробни съображения. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид заявеното от ответната страна в настоящото производство искане за присъждане на разноски, в полза на Национална агенция за приходите се дължат такива в размер на 100 (сто) лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, за която сума касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение