Решение № 5 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4328/2013 г.

Решение № 5 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4328/2013 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение № 323 от 11.12.2013 г. е допусната до разглеждане молбата на М. Д. Д. и К. С. Д. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 925 от 11.07.2011 г. по в. гр. дело № 653/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба на жилище на третия етаж със застроена площ 162.73 кв. м., с избено помещение от 23.43 кв. м. в ПИ 1797 в 8-ми микрорайон-гр. В. Прието е, че молбата е подадена от заинтересувани страни по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, при спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, вписана е на 23.05.2013 г. и е осъществена процедурата по чл. 306 ГПК. Молителите се позовават на следните документи, за които твърдят, че установяват нови обстоятелства, а именно: служебна бележка от 30.01.1997 г., издадена от "Инвестиционна политика" при [община]; фактура № 7531 от 05.10.1996 г. за доставка на варов разтвор; разписка от 30.10.1998 г. за извършени строителни услуги от М. Х. по изграждане на мансардата на етаж пети; квитанция от 14.10.1998 г. за разход на електрическа енергия от времянка; разходен касов ордер от 23.10.1999 г. за извършени строителни услуги - улуци и обшивка от В. Д.; сметка от 13.11.1999 г. за 43.90 лева /цимент, ламарина и керемиди/; сметка за врата от 02.11.1999 г. за 46,00 лева; касов бон за 41,60 лева от 23.10.1999 г.; сметка за обшивка за 2,60 лева от 26.10.1999 г. Молителите твърдят, че новите доказателства опровергават изводите на въззивния съд и установяват извършени строителни работи по делбените обекти. Според молителите, най-ранната дата, на която са им станали известни новите обстоятелства е 15.02.2013 г., когато в районния съд по гр. дело № 6725/2007 г. била депозирана молба от съделителите П. Д. Г. и А. Р. Г. Ответниците по молбата за отмяна са на становище, че липсва основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. От своя страна представят: копие от опис на разходните документи за строителството на петия етаж и копие от фактура 7531/05.10.1996 г.; копие от опис на разходните документи за строителството на петия етаж-мансард от къщата и разписка от 30.10.1998 г. за извършени строителни услуги от М. Х.; копие от опис на приложените към молба вх. № 2814/26.10.1995 г. документи за електрозахранването на сградата и копие от документите по т. т. 7, 9, 10 и 11 от същия опис; копие от констативен протокол от 21.03.1997 г. Ответниците по молбата за отмяна В. Ф. М. и Г. В. М. са на становище, че са налице основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Преди да се произнесе по основателността на молбата за отмяна, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: В. съд е приел, че до края на 1996 г. е завършило в груб строеж строителството на сградата до шести етаж с поставен покрив. Построени били предвидените апартаменти на трите етажа, както и жилище на четвъртия етаж, мезонет на четвърти и пети етаж, жилище на пети етаж и кабинет със санитарен възел на шести етаж. Извода си съдът е основал на писмото на общината от 17.11.1995 г. в отговор на подадената от В. и Г. М. жалба, според което при извършен от специалисти оглед е било констатирано, че вместо предвидените тавански помещения в подпокривното пространство са били изградени два етажа без одобрени проекти и без съгласие на останалите съсобственици. Прието е, че довършителните работи следват изграждането на сградата в груб строеж. Съдът се е позовал на представените разписки от 1994, 1995 г. до 01.04.1996 г. и от м. февруари 1997 г. за заплащане на материали и строително-ремонтни работи на покрив над стълбището и за закупуване на керемиди. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Д. И., В. П., М. У. и М. М., за които е приел, че се подкрепят от писмените доказателства и е отказал да даде вяра на свидетелите С. С. и Н. С., както и тези на свидетелите М. П. и С. М. Прието е, че до пролетта на 1997 г. сградата е била водоснабдена и електрифицирана. Според въззивния съд, поне от 08.08.1997 г. П. Д. Г. и А. Р. Г. са се заселили и са осъществявали фактическа власт с намерение за своене по отношение на апартамента на третия етаж и са придобили собствеността върху него с изтичане на десетгодишния давностен срок към 08.08.2007 г. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира молбата за отмяна за неоснователна поради следните съображения: Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне само когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Следва да се разкрие непълнота на фактическия и доказателствен материал, дължаща се на обективна /невиновна/ невъзможност да се установи истината по време на висящността на делото. Основание за отмяна по този текст на процесуалния закон са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т. е. от тях зависи възникването, изменението, прекратяването, прехвърлянето или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. С представените с молбата за отмяна писмени доказателства не се установяват нови обстоятелства, които да са от съществено значение за изводите на въззивния съд, че към 08.08.1997 г. строителството е било приключило до степен груб строеж и шестетажната жилищна сграда е била покрита. Служебната бележка от 30.01.1997 г. е издадена от ръководител на сектор "Електроснабдяване"-В., звено "Инвестиционна политика" при [община], с цел внасяне на сумата 42 600 лева, изчислена по 300 лева за един квадратен метър върху разгънатата застроена площ от 142 кв. м. за обект "надстройка на жилищна сграда за два апартамента". Документът не удостоверява дали е било започнало и до каква степен е достигнало строителството на обекта, тъй като има за предмет единствено определяне на дължимата сума за подаване на постоянно електрозахранване. В този смисъл, съдържащото се в образец 1 на служебната бележка бланкетно словосъчетание "... че сградата, която ще се строи...", не е относимо към обстоятелството, за което е издаден документа. С други думи, документът е от значение единствено за обстоятелството, че с него е бил определен размера на разходите, които дължи посоченото за инвеститор лице за електрозахранване на обекта. Фактура № 7531 от 05.10.1996 г., издадена от [фирма], [населено място] е за закупен от А. Г. 2.7 кг варов разтвор с единична цена 2 240 неденоминирани лева, на обща стойност 6 048 неденоминирани лева. Документът не е от естество да опровергае извода на въззивния съд, че строителството на шестетажната жилищна сграда е завършило до края на 1996 г. и е бил поставен покрив. Разписка от 05.10.1998 г., подписана от М. К. Х., касае заплатена от А. Г. сума в общ размер 1 474 000 неденоминирани лева, съставляваща стойността на извършени строителни услуги: иззиждане на баня и тоалетна на мансардата над петия етаж от къща на [улица], [населено място], вътрешно и външно измазване на мансарда над петия етаж и направа на мозайка. Документът не удостоверява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвид събраните по делото доказателства за извършени довършителни работи след изграждането на шестетажната сграда в груб строеж и покриването й. Същото се отнася и за сметка № 100337 от 02.11.1999 г. за закупена една врата 70/200/16 на стойност 46 лева; за сметка № 99242 от 26.10.1999 г. - за един брой обшивка на стойност 2.60 лева; касов бон-за обшивка 16 броя на стойност 41,60 лева, както и за сметка № 102161 от 16.11.1999 г., на обща стойност 43,90 лева, включваща: цимент сив и бял, 9,20 м поцинкована ламарина и десет броя керемиди. Р. касов ордер от 25.10.1999 г. за сумата 158 лева, заплатена от А. Р. Г. за строителни услуги - поставяне улуци и обшиване, също не е ново писмено доказателство, пряко удостоверяващо наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Както се посочи, решаващият мотив на въззивния съд за уважаване на възражението на П. Д. Г. и А. Р. Г., че са придобили по давност апартамента на третия етаж, е основан на извода, че към края на 1996 г. сградата е била довършена до етап "груб строеж", поставена е била бетоновата плоча и е била изготвена покривната конструкция, с което е възникнал обект на правото на собственост, годен да бъде придобит и на оригинерното основание по чл. 79 ЗС. Документите, представени с молбата за отмяна не могат да послужат като основание за отстраняване на силата на пресъдено нещо на въззивното решение в атакуваната му част и да наложат необходимост от преразглеждане и пререшаване на спора. Липсва основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.