Решение № 1814 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10968/2017 г.

Решение № 1814 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10968/2017 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Касационното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на инспектор Ангелов, разузнавач в група "Криминална полиция" при Районно управление-Созопол при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - гр. Бургас против решение № 1199/29.06.2017 г., постановено по адм. д. № 1545/2017 г. от Административен съд-Бургас. Наведени са доводи за неправилност на решението, за нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – Г. Георгиев чрез адв. Кралев оспорва жалбата като неоснователна в представена по делото писмена молба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е допустима и основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), съдът отменя по жалба на Г. Георгиев заповед рег. № УРИ 346 зз-44/13.06.2017 г., издадена от полицейски орган при РУП - гр. Созопол за задържане на лице за 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, но при липсата на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Решението е неправилно. Основателен е доводът на касатора за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата материална незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Доказателствата по делото (докладни записки рег. №№ 346 р-4843/02.06.2017 г. и 346 р-4880/13.06.2017 г. относно проведени оперативно-издирвателни мероприятия по постъпил сигнал за нанесена телесна повреда) сочат на евентуална съпричастност на задържаното лице в извършване на посоченото в заповедта престъпление - състав на престъпление по чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Георгиев е задържан при наличие на предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като събраните данни дават основание да се предположи, че ответникът по касация може да е извършил престъпление. Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. В разглеждания случай налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на защита на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. За задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната свобода. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо ответника по касация в съответствие с материалноправните изисквания на закона и доводите на касатора в този смисъл са основателни. Ето защо като отменя заповедта, съдът постановява неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен с настоящото решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което жалбата на Г. Георгиев срещу заповедта за задържане като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,