Решение № 7694 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5309/2017 г.
ВАСПетчленен състав19.06.2017 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3244/16.03.2017 г., постановено по адм. д. № 11720/2015 г. по описа на върховен административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на А. Д. Т. сумата 600 (шестстотин) лева разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7694 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5309/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез проц. му представител ю. к. Л. П., против решение № 3244/16.03.2017 г., постановено по адм. д. № 11720/2015 г. по описа на върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Д. Т., гр. С., против заповед № 8121К-2955/01.09.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - при съкращаване на длъжността и поради отказ на държавния служител да заеме друга предложена му длъжност. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. След установяване на относимите фактически обстоятелства във връзка с издаването на оспорения административен акт (заповед № 8121К-2955/01.09.2015 г. на министъра на вътрешните работи) и в съответствие с приложимата нормативна уредба тричленният състав на ВАС е достигнал до верни правни изводи. От установените в съдебното производство факти безспорно установено е, че отмененият от първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Административният орган е издал процесната заповед като не е спазил процедурата по чл. 226, ал. 5 от ЗМВР, чл. 9 и чл. 11 от Наредба № 8121з-311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР (Наредбата). Установено е, с писмо, рег. № 517р-16514/06.10.2016 г., в хода на първоинстанционното производство, че за периода м. март-април 2015 г. е имало 16 вакантни ръководни длъжности. Факт е и, че не всички длъжности са предложени на служителя, въпреки че са били свободни и същият е отговарял на условията за заемането им. Административният орган е предложил на служителя три длъжности, едната от които изпълнителска, макар и служителят да е заемал ръководна длъжност, а двете - в населени места, значително отдалечени от мястото на заеманата от него и съкратена длъжност. По този начин административният орган е упражнил превратно властта си, в противоречие с основния принцип административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. С оглед изложеното решението на тричленния състав на ВАС, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно, допустимо и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направено искане в тази връзка, на ответника в това производство следва да се присъдят разноски, в доказания размер - 600 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав
Цитирани разпоредби
3- чл. 226, ал. 5 ЗМВР
- чл. 11
- чл. 9