Решение № 10374 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12356/2017 г.

Решение № 10374 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12356/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П. Т. П. срещу заповед № 8121К-7211/29.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение на държавен служител - началник група "Криминална полиция" в Районно управление (РУ) - Г. Д. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Б. е прекратено. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в нарушения на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила, довело до нарушаване правото му на защита и при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. В представена писмена защита от процесуален представител са доразвити съображения за налагане на наказанието след погасяването на извършеното нарушение поради изтичане на давностния срок и допуснати нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбодателя.

Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата. Излага подробно аргументи за законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбодателя хонорар за един адвокат.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Дисциплинарното производство срещу П. П. е образувано със заповед № 8121К-5339/14.06.2017 г. на Министъра на вътрешните работи по повод предложение рег. № 244р-9990/5.06.2017 г. на Директора на ОДМВР Б. за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от старши инспектор П. П.. В заповедта е прието, че Пелтеков е назначен на длъжността началник група "Криминална полиция" в РУ Г. Д. на 24.10.2013 и е изпълнявал същата като ВНД до 1.02.2014 г., след което отново изпълнява длъжността като ВНД от 15.05.2014 г., а от 28.10.2014 г. е назначен за постоянно на тази длъжност. Същевременно негов роднина по съребрена линия - първи братовчед по майчина линия инспектор Г. В. К. заема длъжността "разузнавач" в ръководената от Пелтеков група до 11.04.2017 г., при което двамата са се намирали в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол, но Пелтеков не е подал декларацията по чл. 177, ал. 7 ЗМВР (отм.), както и тази по чл. 153, ал. 6 ЗМВР. През периода от 2.04.2012 г. до 11.04.2017 г. в същата група е заемал длъжност младши експерт Д. С. П. - първи братовчед на Пелтеков по бащина линия, като през периодите от 24.10.2013 до 1.02.2014 г. и от 15.05.2014 до 9.02.2017 г. тези служители са се намирали в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол, но Пелтеков не е подал декларацията по чл. 177, ал. 7 ЗМВР (отм.) и по чл. 153, ал. 6 ЗМВР. ДНО приема, че предвид факта на прекъсване на несъвместимостта в периода от 11.02.2014 до 15.05.2014 г. и изтичане на погасителните срокове по чл. 195, ал. 2 ЗМВР данните за този период не следва да бъдат предмет на дисциплинарното производство. Прието е, че Пелтеков е извършил две дисциплинарни нарушения (стр. 2 от заповедта) - първото за времето от 15.05.2014 г. (когато е временно назначен на длъжността "началник" на група "Криминална полиция" в РУ Г. Д.) до 11.04.2017 г., когато Г. В. К. е преназначен в ГПУ - Г. Д. на РДГП - С., въпреки че е бил в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с роднина от четвърта степен по съребрена линия (първи братовчед по майчина линия), след възникване не несъвместимостта по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗМВР (отм.), респективно по чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР не е изпълнил задължението си да декларира това обстоятелство и не е подал декларация в 7-дневен срок - тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР (отм.), съставомерно по чл. 227, ал. 1, т. 3 ЗМВР (отм.), съответно по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 3 ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Второто нарушение е за времето от 15.05.2014 г. до 9.02.2017 г., когато младши експерт Д. С. П. е преназначен на длъжност в ГПУ Г. Д. на РДГП С., заемайки посочената по-горе длъжност, въпреки че е бил в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с роднина от четвърта степен по съребрена линия (първи братовчед по бащина линия), след възникване не несъвместимостта по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗМВР (отм.), респективно по чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР не е изпълнил задължението си да декларира това обстоятелство и не е подал декларация в 7-дневен срок - тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР (отм.), съставомерно по чл. 227, ал. 1, т. 3 ЗМВР (отм.), съответно по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 3 ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Със заповедта е определен поименно дисциплинарно разследващия орган (ДРО), като на същия е разпоредено да запознае служителя със заповедта и да му разясни правото на участва в дисциплинарното производство самостоятелно като дава обяснения, представя доказателства, както и да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР; да събере всички доказателства, установяващи нарушението, включително кадрова справка, копия от всички заповеди за назначаване и преназначаване на П. П. Г. Крънчев и Д. П. през посочените в заповедта периоди, копия от длъжностните характеристики на същите служители, справки от АИС "БДС" за тримата и за техните родители с данни за роднинска връзка, писмени доказателства от съответното кметство или община за същите обстоятелства за тримата служители и писмени доказателства от деловодната система, установяващи липсата на подадени декларации от страна на Пелтеков за периода 15.05.2014 г. до 11.04.2017 г. за роднинските му връзки с Крънчев и Попов, справка за ползван законоустановен отпуск на служителя, както да се приобщят с протокол към дисциплинарната преписка всички материали от проверката, извършена по сигнал с рег. № 7855р-370/17.01.2017 г. на дирекция "Вътрешна сигурност"- МВР, но в същата не е определен срокът за извършването й. Служителят е запознат със заповедта на 3.07.2017 г. срещу подпис, включително и с правата, които има в дисциплинарното производство.

Тези указания са изпълнени, като в дисциплинарната преписка са приложени посочените документи - заповеди, актове за встъпване и за сдаване на длъжността справки, длъжностни характеристики на тримата служители и протоколите за запознаването им с тях, както и справки за тримата от АИ "БДС" и удостоверения за родствени връзки, като въз основа на същите безспорно е установено, че Пелтеков е в роднинска връзка от четвърта степен по съребрена линия с Крънчев и Попов - с първия по майчина линия, а втора по бащина линия. Установен е и факта, че Пелтеков не е подал декларация за това, въпреки, че посочените двама служители са заемали длъжност в група "Криминална полиция" в РУ Г. Д., ръководена от Пелтеков от 15.05.2014 г. до прекратяване на служебното му правоотношение с процесната заповед.

В хода дисциплинарното производство Пелтеков подава заявление с рег. № 266000-2995/10.07.2017 г. по описа на РУ Г. Д. до Председателя на ДР О, в което заявява желанието си да се възползва от правото му по чл. 56 от Конституцията на Р. Б. да ползва адвокатска защита в хода на дисциплинарното производство, независимо, че такава не е предвидена в разпоредбата на чл. 205, ал. 3 ЗМВР и моли да бъде уведомяван предварително за необходимите действия с негово участие, за да може да организира защитата си. Освен това съгласно чл. 34, ал. 1, т. 5 от Споразумение с рег. № 812100-13250/7.04.2015 г. изразява желание представител на синдиката да присъства на всички действия в хода на проверката.

С протокол № 244р-12512/14.07.2017 г. ДРО взема решение, че заявеното от Пелтеков желание да бъде представляван от адвокат в производството не съответства на разпоредбите на ЗМВР и Инструкция рег. № 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията), а при провеждане на дисциплинарното производство има право да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, както и че няма пречка същият служител да бъде чл. на СФСМВР. При подадени становище от 13.09.2018 г. и сигнално писмо от 21.08.2018 г. аналогично съдържание и до ДНО последният не взема отношения по тях, а ги препраща за становище до служител в МВР- директора на дирекция "Човешки ресурси".

След изясняване на фактите и обстоятелствата ДРО изготвя обобщена справка изпратена на ДНО с рег. № 244р-13907/7.08.2017 г., в която отразява установените факти, извършените действия в хода на производството и направените констатации, както и крайния си извод, че служителят е извършил две нарушения на служебната дисциплина, изразено в следното:

1. за времето от 15.05.2014 г., - датата, на която е започнал да изпълнява длъжността "началник" група "Криминална полиция" в РУ Г. Д. до 11.04.2017 г. - датата на преназначаване на инспектор Г. К. от длъжност разузнавач в същата група в ГПУ Г. Д. на РДГП С. П. въпреки, че се е намирал в непосредствена йерархична връзка на ръководство и контрол с роднина от четвърта степен по съребрена линия - първи братовчеди - несъвместимост по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗМВР (отм.) и на чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР не е изпълнил задължението си да декларира това обстоятелство и не е подал декларация в 7-дневен срок, считано от датата на назначаването си, с което е нарушил цитираните разпоредби, което представлява тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР (отм.), съответно по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон, за което и на основание чл. 203, ал. 1, т. 3 ЗМВР - неподаване на декларация по чл. 153, ал. 6 ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение"; и

1. за времето от 15.05.2014 г., - датата, на която е започнал да изпълнява длъжността "началник" група "Криминална полиция" в РУ Г. Д. до 9.02.2017 г. - датата на преназначаване на инспектор Д. П. от длъжност младши експерт в същата група в ГПУ Г. Д. на РДГП С. П. въпреки, че се е намирал в непосредствена йерархична връзка на ръководство и контрол с роднина от четвърта степен по съребрена линия - първи братовчеди - несъвместимост по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗМВР (отм.) и на чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР не е изпълнил задължението си да декларира това обстоятелство и не е подал декларация в 7-дневен срок, считано от датата на назначаването си, с което е нарушил цитираните разпоредби, което представлява тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР (отм.), съответно по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон, за което и на основание чл. 203, ал. 1, т. 3 ЗМВР - неподаване на декларация по чл. 153, ал. 6 ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение".

Служителя е запознат с обобщената справка на 8.08.2017 г., като на същата дата му е връчена и поканата за запознаване с нея и за даване на допълнителни обяснения и възражения, но видно от протокол рег. № 244р-14031/10.08.2017 г. такива не са постъпили.

На 10.08.2017 г. ДРО изпраща с рег. № 244р-14149 до ДНО становището си за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност по отношение на служителя Пелтеков.

На 24.08.2017 г., ДНО писмено кани служителя да даде писмени обяснения по приключеното дисциплинарно производство, като поканата е връчена на служителя на 12.09.2017 г.

От доказателствата по делото се установява, че ДНО се е запознал с материалите по дисциплинарното производство на 28.09.2017 г., а на 29.09.2017 г. издава заповед № 8121К-7211, предмет на проверка за законосъобразност пред настоящия състав, с която след като установява, че служителят П. П. от 15.05.2014 г. заема ръководна длъжност - "началник" на група Криминална полиция" в РУ Г. Д. през периода 15.05.2014 г. до 11.04.2017 г. в ръководеното от него звено е работил като негов пряк подчинен инспектор Г. К. - негов роднина от четвърта степен по съребрена линия, при което по отношение на последния е била налице несъвместимост, за което Крънчев не е подал декларация по чл. 177, ал. 7 ЗМВР (отм.), респективно по чл. 153, ал. 1, т. 6 в законния 7-дневен срок след 15.05.2014 г. до фактическото й прекратяване на 11.04.2017 г., както и че друг роднина от четвърта степен по съребрена линия - Д. П. също е бил не негово пряко подчинение, при което за Попов е била налице несъвместимост, за което последният не е подал декларация по чл. 177, ал. 7 ЗМВР (отм.), респективно по чл. 153, ал. 6 ЗМВР в законния 7-дневен срок след 15.05.2014 г., както и до фактическото й прекратяване на 9.02.2017 г., след установяване на наличието на роднинска връзка между посочените две лица с П. П. от четвърта степен по съребрена линия и факта, че съгласно длъжностните характеристика на тримата Пелтеков е ръководи, контролира и оценява посочените две лица намира, че Пелтеков е извърши следните нарушения на служебната дисциплина:

1. за времето от 15.05.2014 г. - датата на която е започнал да изпълнява длъжността "началник" група "Криминална полиция" в РУ Г. Д. до 11.04.2017 г. - датата на преназначаване на инспектор Г. К. от длъжност разузнавач в същата група в ГПУ Г. Д. на РДГП С. П. въпреки, че се е намирал в непосредствена йерархична връзка на ръководство и контрол с роднина от четвърта степен по съребрена линия - първи братовчеди по майчина линия - след възникнала несъвместимост със службата в МВР по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗМВР (отм.) и на чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР не е изпълнил задължението си да декларира това обстоятелство и не е подал декларация в 7-дневен срок, считано от датата на назначаването си, с което е нарушил цитираните разпоредби, което представлява тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР (отм.), съответно по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон, за което и на основание чл. 203, ал. 1, т. 3 ЗМВР - неподаване на декларация по чл. 153, ал. 6 ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". При приложението на чл. 195, ал. 2 ЗМВР дисциплинарната отговорност на служителя може да се търси в рамките на двугодишен период, считано преди датата на преклузивния двумесечен срок за налагане на наказанието на 11.10.2017 г. - за дисциплинарното нарушение в периода 11.10.2015 г. до 11.04.2017 г. и

1. за времето от 15.05.2014 г. - датата на която е започнал да изпълнява длъжността "началник" група "Криминална полиция" в РУ Г. Д. до 9.02.2017 г. - датата на преназначаване на инспектор Д. П. от длъжност младши експерт в същата група в ГПУ Г. Д. на РДГП С. П. въпреки, че се е намирал в непосредствена йерархична връзка на ръководство и контрол с роднина от четвърта степен по съребрена линия - първи братовчеди по бащина линия, след възникване на със службата в МВР по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗМВР (отм.) и на чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР не е изпълнил задължението си да декларира това обстоятелство и не е подал декларация в 7-дневен срок, считано от датата на назначаването си, с което е нарушил цитираните разпоредби, което представлява тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР (отм.), съответно по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон, за което и на основание чл. 203, ал. 1, т. 3 ЗМВР - неподаване на декларация по чл. 153, ал. 6 ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". При приложението на чл. 195, ал. 2 ЗМВР дисциплинарната отговорност на служителя може да се търси в рамките на двугодишен период, считано преди датата на преклузивния двумесечен срок за налагане на наказанието на 11.10.2017 г. - за дисциплинарното нарушение в периода 11.10.2015 г. до 09.02.2017 г.

При това органът приема, че е налице хипотезата на чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР - извършени две едновременни нарушения на служебната дисциплина, след като определя наказание за всяко от тях - за неподаване на декларация по чл. 153, ал. 6 във вр. с ал. 3, т. 1 ЗМВР за наличие на непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с роднина от четвърта съребрена линия - нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 153, ал. 6 във вр. с ал. 3, т. 1 ЗМВР във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 ЗМВР налага на старши инспектор Пелтеков едно общо наказание "уволнение" и прекратява служебното му правоотношение в МВР на началник група "Криминална полиция" в РУ Г. Д. при ОДМВР Б..

Заповедта е връчена на служителя на 3.10.2017 г., като жалбата е подадена от същия до ВАС по пощата на 6.10.2017 г.

Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна.

Оспореният акт е издадена от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 1 ЗМВР.

Заповедта формално отговоря на изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, доколкото в нея са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, но същевременно следва да бъде посочено, че същата страда от множество вътрешни противоречия и неясноти. На първо място в заповедта органът е констатирал извършени нарушения от двама други служители в МВР - Крънчев и Попов, които към момента на издаване на заповедта, а и при започване на дисциплинарното производство вече не са служители на МВР, а освен това остава неясен и периодът, през който органът приема, че служителят е извършил дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност - при описание на извършените нарушения е прието, че за първото това е периодът 15.05.2014 - 11.04.2017 г., след което с неясна формулировка е прието изтичане на двугодишен период, считано от датата на изтичане на двумесечния срок за налагане на наказанието посочен като 11.10.2017 г. и е посочено за дисциплинарното нарушение в периода 11.10.2015 г. до 11.04.2017 г.; за второто нарушение при описанието на нарушението е посочен периодът 15.05.2014 г. - 9.02.2017 г., след което със същата формулировка е прието изтичане на двугодишен период, считано от датата на изтичане на двумесечния срок за налагане на наказанието посочен като 11.10.2017 г. и е посочено за дисциплинарното нарушение в периода 11.10.2015 г. до 9.02.2017 г.

При това не може да се приеме, че изпълнено изискването на чл. 210, ал. 1, предл. трето ЗМВР да бъде посочен конкретния срок на извършване на самото нарушение. Същевременно не може да бъде установено защо органът приема като начало на периода 11.10.2015 г. и за двете нарушения, описани в заповедта остава неясно, доколкото разпоредбата на чл. 195, ал. 2 ЗМВР предвижда, че за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му, а доколкото нарушението е открито на 28.09.2017 г. - датата, на която органът е посочил, че се е запознал с обобщената справка и становището на ДРО по аргумент на разпоредбата на чл. 196 ЗМВР, при което този срок би следвало да се брои от 28.09.2015 г.

При постановяване на заповедта е допуснато нарушение на предвидените административнопроцесуални правила за постановяването й, макар формално да са спазени предвидените в ЗМВР и Инструкцията правила.

На първо място е налице нарушение на основния закон на Р. Б. - при изрично заявеното от жалбодателя да се ползва от конституционно установеното му право на защита по чл. 56 от Конституцията това право не удовлетворено. Това право е отделно и независимо от правото на служителя в МВР да бъде подпомаган в защитата си по дисциплинарно производство от друг служител на МВР по чл. 205, ал. 3 ЗМВР, при което е било нарушено правото му на защита. Отделно от това не е предоставена възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 5 Споразумението сключено между Министъра на вътрешните работи и С. С. федерация на служителите в МВР - рег. № 912100-13250-2/07.04.2015 г., независимо от предвидения в чл. 40, ал. 1 от същото срок на действие от две години, доколкото липсват данни същото да е прекратено по реда на чл. 40, ал. 2, или по чл. 42 от Споразумението, а и липсват данни такава проверка да е осъществена, както от ДРО, така и от ДНО.

Отделно от това след постановения отказ на ДРО да осигури това право на защита на жалбодателя, при отправените до ДНО аналогични искания органът не се е произнесъл, а е препратил същите до служител в МВР, на които обаче нито ЗМВР, нито Инструкцията са възложили функции в дисциплинарното производство. Обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 55 от Инструкцията е предвидено материалите по дисциплинарното производство да се докладват на ДНО чрез директора на дирекция "Човешки ресурси" или чрез съответното звено води до извод, че на този служител или на съответното звено са вменени каквито и да било функции в дисциплинарното производство. На следващо място следва да бъде посочено и обстоятелството, че в случая произнасянето по искането на служителя налага тълкуване на закона, при което необяснимо това е възложено на дирекция "Човешки ресурси", а не на служител в дирекция "Правно нормативна дейност", която макар да не е предвидена в ЗМВР и ПУДМВР съществува, видно от съществуващата на официалния сайт на МВР структурна схема.

При това противно на предвиденото в чл. 207, ал. 3 ЗМВР задължение и съответно правомощие единствено на ДРО да извършва всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение в конкретния случай отказът на ДРО служителят да бъде представлява от адвокат в производството е обусловен от становището на този служител, който обаче няма правомощия в това производство, освен тези по чл. 55 от Инструкцията.

Следва да бъде посочен и факта, че в направените искания до ДНО служителят изрично е посочил и обстоятелството, че никой служител от МВР не е дал съгласие да го подпомага в защитата му в дисциплинарното производство, при което правото му на защита в хода на дисциплинарното производство е било нарушено, независимо, че в хода на същото ДРО е запознал служителя със заповедта за образуването му, в която са посочени правата му, на същия е дадена възможност да депозира обясненията и възраженията си, а след приключване на разследването ДНО изрично е поканил служителя да даде писмените си обяснения.

Оспореният в настоящето производство административен акт е постановен в нарушение на материалния закон и неговата цел.

Няма спор, а и в хода на дисциплинарното производство е установено по безспорен начин, че Пелтеков е роднина по съребрена линия от четвърта степен, както с Г. В. К. - служител в група "КП" при РУ Г. Д. през периода от 2008 до 11.04.2017 г. и негов първи братовчед по майчина линия, така и с Д. С. П., служител в същата група за периода от 2002 до 9.02.2017 г. и негов първи братовчед по бащина линия, като при назначаването му на длъжност началник на тази група по силата на т. III, абзац седми от типова длъжностна характеристика за длъжността "Началник на група "Криминална полиция" към РУП при ОДМВР, рег. № У-50021/9.05.2013 г., връчена на Пелтеков на 15.05.2014 г. същият е имал като основно задължение на длъжността да осъществява контрол върху работата на подчинените, като следи за стриктното спазване на служебната дисциплина и законност. При това по отношение на него и за всеки от посочените двама служители е възникнала несъвместимост по смисъла на чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР, тъй като са се оказали в непосредствена йерархична връзка на ръководство и контрол, при наличие на роднинска връзка от четвърта степен по съребрена линия с всеки от двамата. През целия период на тази несъвместимост, който по отношение на Крънчев е от 15.05.2014 г. до 11.04.2017 г., а по отношение на Попов е от 15.05.2014 г. до 9.02.2017 г. са били налице предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение със служителя на основание чл. 226, ал. 1, б. "ж" ЗМВР, но същите не са осъществени от органа по назначението. При това следва да бъде посочено и обстоятелството, че тримата са заемали длъжност в РУ Г. Д. - сравнително малко населено място, при което наличието на тази несъвместимост едва ли е била трудна за установяване през този близо тригодишен период.

В случая дисциплинарното производство срещу Пелтеков е образувано на 14.06.2017 г., когато тази несъвместимост вече не е била налице и по отношение на двамата служители, а отделно от това настоящият състав намира, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена при неправилно приложение на материалния закон изразено в следното:

На първо място неправилно прието, че началният момент на извършване на нарушението от страна служителя е датата, на която същият е назначен да изпълнява длъжността "началник на група КП" при РУ Г. Д. - 15.05.2014 г., тъй като в разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗМВР същият е задължен да подаде декларация в 7-дневен срок от възникване на това обстоятелство - т. е. крайния срок, в който същият е следвало да изпълни това задължение е 22.05.2014 г. При това неподаването на декларацията като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 3 ЗМВР е налице едва на 23.05.2014 г. но цитираната разпоредба към този момент не е действала, тъй като ЗМВР е обнародван в ДВ бр. 53/27.06.2014 г., при което не е било възможно същата да бъде нарушена. Макар при описание на извършените от Пелтеков нарушения да е била цитирана и приложимата в случая разпоредба на чл. 177, ал. 7 ЗМВР (отм.) дисциплинарната отговорност на същия е ангажирана на основание чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР, чл. 204, т. 1, чл. 194, т. 2, т. 1, предл. 1, чл. 203, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 153, ал. 6 във вр. с ал. 3, т. 1 ЗМВР.

На следващо място настоящият състав намира, че за разлика от самата несъвместимост по чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР, която може, а и в случая е осъществена през периода, в който Пелтеков е бил в йерархична връзка на ръководство и контрол със своите роднини от четвърта степен по съребрена линия от момента на назначаването му до момента, в който всеки от тях е престанал да бъде служител на ръководената от него група дисциплинарното нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 3 ЗМВР не може да бъде прието за продължавано деяние. Самите редакции на цитирания текст, и на този на чл. 227, ал. 1, т. 3 ЗМВР (отм.), определящи като тежко нарушение на служебната дисциплина неподаването на декларацията по чл. 153, ал. 6 ЗМВР, съответно по чл. 177, ал. 7 ЗМВР (отм.) предвиждащи задължение за служителя да стори това в 7-дневен срок от възникване на обстоятелството несъвместимост води до извод, че това неизпълнение на законова разпоредба е еднократен акт. Обратното тълкуване, каквото е направено в случая от ДНО обезсмисля приложението на разпоредбата на чл. 226, ал. 1, б. "ж" ЗМВР, съответно на чл. 245, ал. 1, б. "ж" ЗМВР (отм.) и дава възможност служители в МВР да осъществяват дейността си в нарушение на забраната по чл. 153, ал. 2 ЗМВР и съответно е в противоречие с целта на закона.

За разлика от самата несъвместимост, която независимо от своята продължителност е основание за прекратяване на служебното правоотношение, задължението за подаване на декларация за това обстоятелство от служителя е еднократно и ограничено със срок - 7 дни от възникване на несъвместимостта.

При това още при образуване на дисциплинарното производство двугодишния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР е изтекъл още на 23.05.2016 г., при което заповедта е постановена в нарушение на цитираната разпоредба.

Отделно от това неизясненият в заповедта период, в който е извършено нарушението, кога е изтекла тази давност обуславя извод за неправилно приложение на материалния закон, тъй като от това съдържание не може да бъде изведен категоричен извод кога точно приема органът за извършено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 3 ЗМВР, като с това отделно е нарушено и правото му на ефективна защита в дисциплинарното производство..

На следващо място настоящият състав намира, че в случая неправилно е прието, че се касае до две отделни деяния. С назначаването на Пелтеков на длъжността началник на група КП в РУ Г. Д. и наличие на факта, че в същата заемат длъжност двама негови първи братовчеди - роднини по съребрена линия от четвърта степен, в които при осъществяване на служебните си задължения ще се окаже в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол, представляваща несъвместимост по смисъла на чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР за същия е възникнало задължението по чл. 153, ал. 6 ЗМВР да подаде декларация за тези обстоятелства, като задължението за това е обусловено не от броя на лицата, с които ще се окаже в несъвместимост, а от възникването на това обстоятелство, при което в случая се касае до едно нарушение на служебната дисциплина - неизпълнение на разпоредбата на чл. 177, ал. 7 ЗМВР (отм.), действала към момента на извършване на деянието - неизпълнението на задължението по закон да декларира наличието на несъвместимост в 7-дневен срок от настъпването му, което е налице на 23.05.2014 г.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на изискванията за форма, на предвидените административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел - отменителни основания по чл. 146, т. т. 2, 3, 4 и 5 АПК, при което жалбата е основателна и следва обжалваната заповед да бъде отменена.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва Министерството на вътрешните работи да бъде осъдено да заплати на П. Т. П. деловодни разноски в размер на 1500 лв., представляващи хонорар за един адвокат, като намира, че направеното възражение за прекомерност на същото предвид фактическата и правна сложност на делото е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение