Решение № 4227 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12290/2008 г.

ВАСIII отделение31.03.2009 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

Оставя в сила Решение № 348 от 23.07.2008 г., постановено по адм. дело № 212 от 2008 г. по описа на Административния съд - Плевен Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4227 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12290/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Началника на 02 РПУ- гр. Плевен при ОДП- Плевен подадена срещу Решение № 348 от 23.07.2008 г., постановено по адм. дело № 212 от 2008 г. по описа на Административния съд - Плевен. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - Петър Федев Бараков от гр. Плевен, чрез процесуалния си представител релевира доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е отменил Заповед № 129з (27.12. 2007 г. на Началника на 02 РПУ- гр. Плевен при ОДП- Плевен, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. З от ППЗМВР е наложено на Петър Федев Бараков -полицай в група "Охрана на обществения ред" към сектор"Опазване на обществения ред и превенция" при Второ РПУ-Плевен дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Органът е мотивирал своята заповед с извършеното на 24.10.2007 г. в гр. Плевен от жалбоподателя нарушение изразяващо се в това, че служителят е видял лице от контингента, впоследствие е изготвил карта за явно наблюдение на лице, представляващо интерес за полицията, без да се убеди и установи по безспорен начин неговата самоличност, с което действие е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в небрежност в служебната дейност. Преценявайки законосъобразността на административната заповед на основанията, посочени от оспорващия, и въз основа на представените от страните и събраните и проверени впоследствие доказателства съдът е обосновано е приел, че жалбата е основателна, и административната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Законосъобразно съдът е приел, че за конкретния случай вмененото деяние не съставлява състав на административно нарушение, тъй като не са нарушени правила за установяване на самоличност по начина, както са вменени на наказания служител, а от друга страна съдът правилно е констатирал и съществено нарушение на административно-производствените правила, което е абсолютна предпоставка за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Правилни са изводите относно личната деятелност и по -скоро липсата на такава от наказания служител при съставяне на процесната карта за наблюдение на криминално лице. Обжалваното решение за отмяна на заповедта за наложено дисциплинарно наказание е правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Съдът е уважил доказателствените искания на жалбоподателя. Изяснил е релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Правният извод за основателност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материалния закон. При тези обстоятелства, за решението не се установява наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 226, ал. 1