Решение № 8174 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4561/2017 г.

Решение № 8174 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4561/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е във фаза на втора касация. Производството е образувано по касационна жалба на "Строймат" ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. И. М., против Решение № 505 от 29.03.2017 г. на Административен съд - П. по адм. д. № 3018 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001315001235-091-001/04.09.2015 г. на ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 885 от 17.11.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 20 575.21 лева и лихви за просрочие в размер на 8 156.45 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че незаконосъобразно съдът е отказал да признае право на данъчен кредит на дружеството по фактурите, издадени от "Фактор 11" ЕООД, "Антъни груп - СМ" ЕООД и "Метизи дилър" ЕООД, игнорирайки приложените по делото доказателства - фактури, аналитични записвания премо - предавателни протоколи и други. В подкрепа на тезата си за реално осъществени доставки, а не за "фиктивни сделки", касторът се позовава на заключението по ССчЕ. Счита, че за да се постанови отказ на право на приспадане на данъчен кредит, трябва да е доказана от приходните органи по безспорен начин данъчна измама. Позовава се на практика на СЕС по дело С-18/13 и на ВАС. М. за отмяна на решението с присъждане на разноски по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 15.05.2017 г. е депозирана писмена защита от юрк. Р. С., в която същият обосновава доводи по съществото на спора и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и с предявените касационни основания, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Делото е за втори път на производство пред ВАС, VIII отд., тъй като с решение № 14012/20.12.2016 г., постановено по адм. д. № 10896/2016 г. по описа на ВАС, VIII отделение е отменено Решение № 1615 от 09.08.2016 г. по адм. дело № 3234/2015 г. по описа на Административен съд П., Х състав, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на Административен съд П. При новото разглеждане на спора съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001315001235-019-001/04.09.2015 г. на ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 885 от 17.11.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 20 575.21 лева и лихви за просрочие в размер на 8 156.45 лева. За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд се е мотивирал, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Приел е, че по делото и въз основа на приложените доказателства не може да бъде аргументиран извод за извършени доставки по фактурите, издадени от "Фактор 11" ЕООД, "Антъни груп - СМ" ЕООД и "Метизи дилър" ЕООД. Съдът е мотивирал отказа за данъчен кредит с недоказана възможност на доставчиците за осъществяване на доставките, с липсата на данни за транспортиране, индивидуализиране на стоките между страните по доставките, произхода и местонахождението им. Този извод според решаващия съд не се опровергава и от заключението на приетата ССчЕ, както и доказателствата за последваща реализация на стоките. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото писмени доказателства. Съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени, /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е в съответствие и с практиката на СЕС, съдържаща се в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и в решението по дело С-285/11. Конкретна сделка може да бъде квалифицирана като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез нея данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически като нейн собственик, /в този смисъл е т. 35 от решение по дело С-78/12/. Съобразявайки изложеното по-горе и анализирайки събраните по делото доказателства, настоящата касационна инстанция преценява като незаконосъобразен отказа за признаване на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Фактор 11" ЕООД, "Антъни груп - СМ" ЕООД и "Метизи дилър" ЕООД. Във връзка с посочените доставки са събрани фактури, съответстващи на изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС, както и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, складови разписки, всичките налагащи извод за възникване правото на фактическо разпореждане с процесните стоки. Данъчната основа и дължимия косвен данък са разплатени между съконтрагентите. Представени са доказателства за последваща реализация на стоките по процесните фактури. С. са изписвани по дебита на счетоводна сметка 702 "Приходи от продажба на стока" срещу кредита на сметка 304 "Стоки". Изписването от см. 304 "Стоки" е извършвано на база на два вида справки, /отчети/, изготвяни в края на всеки календарен месец- Справка 1 - отчита всички продажби в брой с фискален бон, /продажби за населението/, за всеки отделен асортимент като се изписва по количество и средно претеглена цена и справка 2 - отчита всички продажби по фактури за месеца по асортименти с изписване по количество и средно претеглена цена. В РА и РД не е отразено инвентаризиране на дружеството. Задълженото лице е представило описи на наличните стоки към 31.12.2012 г. и 31.12.2013 г., които няма данни за установени липси или излишъци. При гореустановените факти и обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият касационен състав на ВАС, VIII отделение счита за необосновани мотивите на първоинстанционния съд, че не са възникнали данъчни събития по фактурите, издадени от "Фактор 11" ЕООД, "Антъни груп - СМ" ЕООД и "Метизи дилър" ЕООД. Механизмът на облагане с ДДС изисква реално осъществяване на всяка доставка. В ЗДДС и в общностното право не е предвидено упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит да предпоставя доказване произхода на стоката, обезпечеността на доставката, включително с конкретни транспортни средства. Правото на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на съюза обща система на ДДС, неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничаване и се упражнява принципно незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължимия и платен ДДС в осъществяваната от него икономическа дейност, по който начин се гарантира неутралитета на ДДС. П. наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. В случая е доказана и последващата реализация на стоките, в който смисъл е заключението на ССчЕ. В разглеждания казус отказът на органа по приходите да не признае правото на приспадне на данъчен кредит, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, дадено в решение по дело С-324/11. Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на обекта работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници само по себе си, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Неотносимо към правото на приспадане на данъчен кредит от получателя е съществуването на задължение за внасяне на ДДС от доставчика за доставките, по които е упражнено правото на приспадане. Издателят на фактурата дължи данъка и заради самото му посочване в данъчния документ - чл. 85 ЗДДС. Настоящият състав на ВАС, VIII отделение, приема за установено по безспорен начин правото на фактическо разпореждане във връзка с доставките на фактурираните стоки от "Фактор 11" ЕООД, "Антъни груп - СМ" ЕООД и "Метизи дилър" ЕООД. Незаконосъобразно с РА е отказан ДК, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по процесните фактури от тези доставчици. Достигайки до обратните правни изводи, при същите фактически установявания, съдът е постановил необосновано решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и вместо отмененото решение, трябва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, отменящо РА. Разноски: "Строймат" ЕООД претендира присъждане на разноски за двете производства пред АДмС - П., за касационното инстанция - адм. д. № 10896/16 г. и за настоящото производство в общ размер на 5720 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - Д "ОДОП" П. е поискал в писмените бележки от 15.05.2017 г. в случай, че касаторът претендира адвокатско възнаграждение над определения с Наредба № 1/2004 г. минимум, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 161, ал. 2 ДОПК, същото да бъде намалено. Възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението не е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, още повече, че същото е приключило в рамките на втора касация. В полза на касатора трябва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 5 720 лв. за всички инстанции. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение,