Решение № 3719 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2516/2018 г.

Решение № 3719 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2516/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба от "Напоителни системи" ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2332 от 28.12.2017 г., постановено по адм. д. № 2715/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 49 от 17.08.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" при Министерството на околната среда и водите, с който е определена такса за водовземане по Разрешително за водоползване № 0650 от 21.11.2001 г. на Министъра на околната среда и водите. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопоризводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е съобразил подадените към Басейнова дирекция декларации по чл. 194б от Закона за водите, в които са посочени актуалните водни маси, доставени на водоползвателите. Намира, че загубите по съоръженията на напоителната система са много големи, като голямата дължина на канала и най-вече тръбната мрежа в напоителните полета създават предпоставки за посегателства над съоръженията, които водят до аварии и допълнително изтичане на водни маси, формиращи част от загубите. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения АУПДВ. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" при Министреството на околната среда и водите, с писмено становище оспорва основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решението Административен съд – Пловдив е отхвърлил оспорването на "Напоителни системи" ЕАД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 49 от 17.08.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район", с който на дружеството е установено публично задължение за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г., главница в размер на 2 291, 10 лева, представляващо такса за водовземане по Разрешително № 0650/21.11.2001 г., изменено и продължено с № 0650/25.08.2005 г. с Решение № РР-1278/01.07.2011 г., с нов № 31420020, издадени от Директора на БД "Източнобеломорски район" и са начислени следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е съобразил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е извел кореспондиращи фактически и правни изводи. По аргумент от чл. 194а, ал. ал. 1-3 от ЗВ той е приел, че действителните обеми източена вода от язовир "Дондуково" за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. са определени посредством водомерна рейка и чрез съпоставка на представените от дружеството справки за иззети водни количества. Посочено е, че съставените за целта констативни протоколи, отразяващи резултатите от текущ контрол по чл. 75, ал. 3 от Наредбата за ползването на повърхностните води /отм., ДВ, бр. 100 от 16.12.2016 г./ са съставени от длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения, поради което имат качеството на официални документи и отразените в тях факти и обстоятелства се считат за верни, освен ако не бъдат опровергани по установения съдебен ред. Тъй като това не е сторено, то съдът е приел, че с оспорения АУПДВ точно са установени дължимите размери на таксите за отделените периоди и следващите се лихви за забава. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимост на такси за водоползване е регламентирано в Закона за водите, който предвижда заплащането им, когато използването на водите се осъществява въз основа на издадени разрешителни или без основание. Конкретният размер на дължимата такса да се определя с подзаконов нормативен акт, като приложимият по време механизъм на изчисляване на таксите е регламентиран в чл. 1, т. 1 б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г. / Разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" вр. ал. 2 от ЗВ предвижда, че за правото на използване на повърхностни води се заплаща такса за водовземане, която се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от ЗВ. Таксата по ал. 1, т. 1 се определя въз основа на отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води; а след изменението – обн. ДВ, бр. 58/31.07.2015 г. се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а. Нормата на чл. 2 от Наредбата сочи, че за правото на ползване на повърхностните води и водни обекти се издава разрешително и се заплаща годишна такса съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6 ЗВ. Според чл. 73, ал. 1 от Наредбата във вр. чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, контролът по спазване на нормативните изисквания, условията и изискванията по издадените разрешителни се извършва от директора на басейновата дирекция. Контролиращият орган извършва превантивен, текущ и последващ контрол. Текущ контрол се извършва на издадените разрешителни по ЗВ за спазване на изискванията по издадените разрешителни. За извършения текущ контрол се съставят констативни протоколи /чл. 73, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата/. Контролиращият орган извършва проверка на място, като проверява фактите и обстоятелствата в границите на проверявания обект по спазване на изискванията на нормативните актове, както и по всички точки от съдържанието на издадените разрешителни. Контролът на разрешителни за водовземане от повърхностен воден обект включва: отнеманото в пункта на водовземане водно количество и разпределението му по цели; заплащане на такси за водовземане и изпълнение на изискванията за собствен мониторинг арг. от чл. 78, ал. 1, т. 2, т. 8 и т. 10 от Наредбата. Съгласно чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от коментирания подзаконов акт, проверката на обекта включва мястото на водовземане и/или ползване, както и мястото за извършване на стопанската дейност и се провежда в присъствието на проверявания или на лица, които работят за него. В отсъствие на такива лица проверката се извършва с участието поне на един свидетел. Копие от констативния протокол от проверката се изпраща на титуляря на разрешителното. Правилото на чл. 82 от Наредбата изисква титулярите на разрешителни за водовземане и/или ползване на повърхностни водни обекти да разполагат с цялата документация, включително на мястото на извършване на дейността, свързана с показателите за контрол, и да я предоставят на контролиращия орган при извършване на проверка. Според чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1 извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2 платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3 покана към лицето за доброволно изпълнение и 4 констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В случая първоинстанционният съд обосновано е кредитирал като верни релевантните данни в съставените от длъжностни лица в кръга на службата им констативни протоколи, в резултат на което е формирал правилния извод, че декларираните от дружеството актувани водни маси, доставени на водоползвателите не съответстват на действително иззетите водни количества, установени от органа. Същият, на основание чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г./ точно е определил размера на публичните вземания на базата на отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата по формулата по чл. 8, ал. 1 от Тарифата, а именно: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв. /куб. м и W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м. Правилно е приложен и регламентираният в чл. 10, ал. 1, т. 2 единичен размер на таксата (Е) за водовземане от повърхностни води с цел на ползване напояване на земеделски култури, животновъдство, аквакултури, възлизащ на 0, 001 /лв. /куб. м/. Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата срещу него, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение