Решение № 107 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6543/2014 г.

Решение № 107 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6543/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кристиан Красимиров Иванов срещу решение № 1737/18.03.2014 г., постановено по адм. д. 16/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - Полицейски орган при Пето Районно управление "Полиция" - Столична дирекция на вътрешните работи, Теодора Росенова Хинкова, редовно призована за съдебно заседание, не се е явила, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1737/18.03.2014 г., постановено по адм. д. 16/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Кристиан Красимиров Иванов против Заповед за задържане на лице № 3580/5.12.2013 г. на полицейски орган при 05 РУП - София. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване при прилагане на принципното тълкуване на закона, направено в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 1/2006 г. на ОС на ВАС - втора колегия, т. 4. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена и при спазване на изискванията на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото писмени доказателства, а именно, че на 5.12.2013 г. въпреки отправеното към него предупреждение от полицейски орган Кристиан Иванов не освобождава пътното платно на кръстовището на бул. "Дондуков" и бул. "Мария Луиза" в гр. София, където в този момент се провежда протест без издадено разрешение за препятстване на пътното движение. Това поведение правилно е преценено от решаващия съд като нарушение на полицейското разпореждане и е насочено към осуетяване на служебните задължения на полицейските органи във връзка с възложената им превантивна и правоохранителна дейност. Така установената фактическа обстановка покрива хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР (отм.). Съгласно цитираната разпоредба полицейският орган има правомощие да задържи лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задължението си по служба. Фактическите обстоятелства, при които е издадена оспорената пред АССГ заповед се установяват по категоричен начин от докладна записка рег. н. 52854/6.12.2013 г. от главен полица Лъчезар Колев и докладна записка от 16.12.2013 г. на мл. ПИ Б. Иванов. Изрично следва да бъде посочено, че на практика установените от полицейският орган факти не се оспорват от жалбоподателя в административната фаза на производството, което се установява от обясненията на Кристиан Иванов от 5.12.2013 г. Неоснователно оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК с доводи, че в оспорената заповед се съдържа само правното основание за издаването й, но не и други мотиви. В случая административният съд правилно е преценил, че заповедта за задържане е мотивирана, като същата, както и съдебното решение са съобразени с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд и ТР № 1/2006 г. на ОС на Върховния административен съд - втора колегия, т. 4. Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В случая от приложените по делото докладни записки и обяснения, които не са оспорени по в съдебната фаза на производството, са установяват и индивидуализират по несъмнен начин фактическите основания за издаването на административния акт, които пряко кореспондират с изрично посочено правното основание - чл. 63, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Касационният жалбоподател изрично е заявил, че е възприел разпореждането на полицейския орган да освободи кръстовището, но не се е съобразил с него като по този начин е възпрепятствал движението по него на превозни средства. Служебните задължения на полицейските органи включват предотвратяване на нарушения на обществения ред, част от който е и движението по пътищата. С поведението си Кристиан Иванов съзнателно и директно е възпрепятствал за изпълнение на тези служебни задължения, независимо, че изрично е бил уведомен за тях като му е отправено устно разпореждане как да съобрази поведението с изискванията на обществения ред. На практика жалбоподателя не оспорва установените факти, а формалните изисквания на АПК относно формата и съдържанието на административните актове. Това оспорване не съобразено с тълкуването на закона в съдебната практика, включително и в цитираните тълкувателни решения на Върховния съд и на Върховния административен съд, второто от които е задължително за съдилищата. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,