Решение № 10849 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10522/2010 г.

Решение № 10849 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10522/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Огнян Огнянов Андонов от гр. Варна, срещу Решение № 1209/16.06.2010 г., постановено по адм. дело № 931/2010 г., по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без уважение жалбата му против Заповед № 30001/5.03.2010 г. на Началника на отдел "ООРП" при ОД на МВР - Варна, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка "изземване временно на свидетелството за управление на МПС". Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - Началника на отдел "ООРП" при ОД на МВР - Варна, редовно призован не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за основателност на касационната жалба. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА . Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е оставил без уважение жалбата на Огнян Огнянов Андонов против Заповед № 30001/5.03.2010 г. на Началника на отдел "ООРП" при ОД на МВР - Варна, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка "изземване временно на свидетелството за управление на МПС". Установено е по делото, че свидетелството за управление на МПС е издадено на жалбоподателя на 13.08.2009 г. и му е връчено на 21.08.2009 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че всички наказателни постановления, по които са му отнети общо 40 контролни точки са влезли в сила на 14.08.2009 г. и към тази дата водачът е следвало да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР. Отразено е в мотивите, че това е било обективно невъзможно, тъй като СУ на МПС е било издадено, но е е било връчено на жалбоподателя. Съдът е приел, че контролни точки могат да бъдат отнемани и в случаите, когато лицето не притежава свидетелство за правоуправление на МПС. Свързаните с този факт последици за връщане на СУ настъпват и при последващо придобиване на правоспособност. Решението е неправилно. С решението предмет на настоящото производство е оставена без уважение жалбата срещу заповед от 5 март 2010 г. на началник отдел "ООРП" за изземване на свидетелство за управление на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС. С решението на Административен съд Варна е прието, че предоставените на лицето контролни точки по ал. 1 са отнети с 8 броя влязли в сила наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение. С изчерпване на лимита от контролни точки по чл. 2 от Наредба № I-139/02 се загубва правоспособността и следва връщане на свидетелството. Наказателните постановления са издадени за периода месец март 2008 г. до месец ноември 2009 г., с които са отнети всички контролни точки. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му придобива контролни точки за отчет на извършени нарушения. Следователно контролни точки се получават при издаване на свидетелство и това е юридическия факт който обуславя отнемането и първоначалния момент от който могат да бъдат отнемани от лицето при определени нарушения. В случая наказателните постановления с които е последвало отнемането на точки са влезли в сила преди придобиване на правоспособност. Поради това съдът като е приел, че са отнети всички контролни точки и с това са осъществени двете комулативни предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 4 от ЗДвП е приложил неправилно закона (издаденото първоначално свидетелство за управление е връчено на 21.08.2009 г. съгласно протокол от 21.07 2009 г..) От нормативната уредба, свързана с предоставяне на контролни точки следва принципа, че те се получават с придобиване на свидетелството за правоуправление включително и първоначалният им брой от 39. Несъответно е отнемането на точки с обратна сила, тъй като при липса на правоспособност лицето не получава точки. Релевантни за отговорността са 2 броя наказателни постановления от 29 септември 2009 г. и от 06.11.2009 г. с които са отнети общо 14 контролни точки. Следва да се отбележи, че съдът неправилно е посочил като дати на влизане в сила на наказателните постановления - 14 август 2009 г. и съответно за посочените две наказателни постановления 6.01.2010 г., тъй като това са датите на плащане на глобите, но не и на влизане в сила на наказателните постановления което е релевантния момент. За да се управлява МПС водачът трябва да има свидетелство за управление - чл. 150а от ЗДвП което се издава при наличие на предвидените в закона условия и с него се удостоверява правоспособността. Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи тази правоспособност, като контролните точки имат и санкционен характер доколкото при загубата на всички точки се загубва правоспособността. След като лицето не е правоспособен водач, то не притежава и контролни точки, поради което няма как такива да бъдат отнети. Следователно не е възниквало и задължение за връщане на свидетелството за правоуправление, съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В случая не е осъществен състава на чл. 171, т. 4 от ЗДвП за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС. Като е приел обратното, съдът е нарушил материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него бъде постановено друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този краен извод и при липса на своевременно отправено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 618.00 лева. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, седмо отделение