Решение № 867 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5157/2009 г.

Решение № 867 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5157/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Неделка Тодорова Янакиева от гр. Пазарджик срещу решение № 9 от 13.02.2009 год. по адм. дело № 5044/2008 год. на Административен съд София-град. Касаторката е изложила съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като иска отмяната му и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени заповед № 1009 от 14.08.2008 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на Неделка Тодорова Янакиева срещу заповед № 1009 от 14.08.2008 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1, 3 и 5 във вр. с чл. 22 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на същата е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че жалбоподателката не е спазила служебните си задължения по цялостно ръководство и контрол върху дейността на дирекцията, като е извършила нарушение, изразяващо се в неуказване на съдействие на органите на дознанието, както и е допуснала на работа лице без сключен трудов договор, за което законосъобразно й е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Изложил е съображения също така, че производството по реализиране на дисциплинарната й отговорност е протекло при спазване на административнопроизводствените правила на ЗДСл и е отхвърлил жалбата й срещу процесната заповед. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването, изтъкнато в касационната жалба, че решаващият съд в противоречие със събраните по делото доказателства е приел за установено, че дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил процедурата съгласно чл. 93, ал. 1 ЗСДл. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарноотговорните лица. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси. ЗДСл е предоставил на служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарно производство, две възможности за защита, като задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране. Право на служителя е да се възползва от тях или не, докато за административния орган остава задължението да осигури тези възможности. Обосновани са изводите на Административен съд София-град, че наказващият орган е изпълнил процедурата по изслушване на касаторката, което се установява както от приложената по делото декларация, подписана от Янакиева от 14.08.2008 год., така и от показанията на свидетеля Нина Рачинска (дадени в съдебно заседание на 3.02.2009 год.), която заявява, че е присъствала в момента, когато на касаторката са й вземали обяснения във връзка с дисциплинарното дело и това е продължило най-малко час. Изложеното от свидетелката оборва и твърденията на Янакиева, че тази част от процедурата е била изпълнена формално. Несъстоятелно и неподкрепено от доказателствата е и оплакването, че наказващият орган не е изискал от държавната служителка писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. По делото са приложени заповед № 278 от 12.08.2008 год., връчена на Янакиева на същата дата, както и заповед № 191 от 16.06.2008 год., връчена й на 24.06.2008 год., с които от служителката се изискват писмени обяснения във връзка с двете нарушения, които са конкретно посочени. Следователно административнонаказаващият орган е изпълнил законоустановената процедура съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДСл., като е предоставил възможност на държавната служителка да представи и писмени обяснения. Решението е постановено и при правилно прилагане на материалния закон, тъй като са осъществени релевантните факти, с настъпването на които правната норма свързва определени правни последици. Обосновано съдът е приел, че са се осъществили конкретно описаните нарушения на служебната дисциплина, извършени виновно от жалбоподателката, които са послужили като основание за прекратяване на служебното й правоотношение. Правилно съдът е счел, че Янакиева не е изпълнила служебните си задължения по цялостно ръководство и контрол върху дейността на дирекцията, включително и представителството й пред органите на съдебната власт, като по този начин е нарушила изискването на чл. 22 ЗДСл. Неоснователно е оплакването за отсъствие от работа на държавната служителка по време на получаване на писмото, с което е поискано съдействие от органите на дознанието, тъй като то се отнася само до част от времето, в което е следвало да се изготви отговор. По несъмнен начин по делото бе установено и второто извършено нарушение - допускане на работа на лице без трудов договор, което правилно е прието от решаващия съд като нарушение на трудовата дисциплина. Предвид изложеното, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, решаващият съд правилно е приложил разпоредбите на специалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и правилно следва да се остави в сила. С оглед горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,