Решение № 521 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 25/2008 г.

Решение № 521 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 25/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. И., Т. В. И. и М. А. И., всички от град С., подадена от пълномощника им адвокат Л, срещу решение № 202от 03.10.2007 г. по гр. д. № 1041/2007 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 23.02.2007 г. по гр. дело № 1083/2004 г. на Софийския градски съд и са отхвърлени предявените от М. В. И., Т. В. И. и М. А. И. срещу П. Д. В. и В. С. В. искове с правно основание чл. 93 ЗЗД, за сумата 25 824.40 лв., представляваща задатък, уговорен в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.07.1999 г., поради погасяване по давност на претендираните парични вземания. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касаторите неправилно въззивният съд е уважил възражението на ответниците за изтекла погасителна давност. Това възражение е направено несвоевременно едва с въззивната жалба. То е и неоснователно, тъй като за задатъка се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Ответниците по касационната жалба П. Д. В. и В. С. В., двамата от град С., не са заявили становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касаторите и данните по делото, намира следното: Софийският апелативен съд е отменил решение от 23.02.2007 г. по гр. дело № 1083/2004 г. на Софийския градски съд и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК /отм./ е отхвърлил предявените от М. В. И., Т. В. И. и М. А. И. срещу П. Д. В. и В. С. В. искове с правно основание чл. 93 ЗЗД за сумата 25 824.40 лв., представляваща двоен размер на даден задатък, уговорен в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.07.1999 г., поради погасяване по давност на претендираните парични вземания. Въззивният съд е приел, че е безспорно установено развалянето на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.07.1999 г., от ищците като изправна страна по него. По тази причина те съобразно уговореното в договора имат право да получат платения от тях задатък в двоен размер, а именно 25 824.40 лв. С изтичане на срока за доброволно връщане на задатъка - 17.02.2001 г. е започнала да тече погасителната давност за вземането, която съобразно разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД, е тригодишна. Тя е изтекла на 17.02.2004 г., а исковата молба е подадена на 29.03.2004 г., поради което възражението на ответниците за погасяване на вземанията по давност е основателно. Неоснователни са доводите на касаторите, че възражението за погасяване на вземанията по давност е направено несвоевременно - с въззивната жалба. Според ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС възражението за погасителна давност може да бъде направено за пръв път от ответника пред въззивния съд. Неправилен е обаче изводът на въззивния съд, че погасителната давност за вземането за задатък съобразно разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД, е тригодишна. Задатъкът е самостоятелна форма на договорна отговорност, макар и да има известни прилики с неустойката. Той е самостоятелен материалноправен институт, притежаващ специфика, която е наложила и самостоятелната му правна уредба - чл. 93 ЗЗД. Общата погасителна давност според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е петгодишна. Тя се прилага винаги, когато в закон изрично не е установена друга продължителност на давността. В разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД е предвидена изрично тригодишна давност за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Ето защо тя не може да се прилага и за вземанията за задатък. Недопустимо е от една изрично формулирана законова разпоредба - чл. 111, б. "б" ЗЗД по логически път да се извежда правило с по-широко приложно поле, което обхваща и изрично неуредени случаи. Ето защо в случая претендираните вземания не са погасени по давност и исковете неправилно са отхвърлени. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе предявените от М. В. И., Т. В. И. и М. А. И. срещу П. Д. В. и В. С. В. искове с правно основание чл. 93 ЗЗД, за сумата 25 824.40 лв., представляваща двоен размер на даден задатък, уговорен в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.07.1999 г., трябва да бъдат уважени като основателни. Съобразно изхода на спора ответниците трябва да бъдат осъдени да заплатят на касаторите деловодни разноски в размер на 2 445.33 лв. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.