Решение № 4916 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 151/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Гьошев, [ЕГН], чрез адв. Славов, с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК, за отмяна на влязло в сила решение 5486/25.05.2023 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. д. 9135/2022 г. В искането се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради наличие на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като ново писмено доказателство е посочен Одитен доклад 0600201521 на Сметната палата за извършен одит на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, публикуван на 28.07.2023 г. Твърди се, че от последния се установява, че са налице редица слабости в работата на квесторите, назначени от БНБ в поставената под специален надзор на 20.06.2014 г. КТБ АД (н), в това число проява на недопустим двоен стандарт" към влога на главен директор на управление Банков надзор" на БНБ и пряко отговорен за оперативното ръководство на управление Банков надзор" при отсъствие на подуправителя на БНБ с ресор Банков надзор". На следващо място се сочи, че от стенограма на Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание от 14.07.2023г. е видно, че са налице редица съмнения към качеството на работа и морала на г-жа Н. Кордовска (стр. 12), вкл. и за наличието на преписка в Софийска градска прокуратура 14022/2018 г. в тази връзка. В резолюция по преписка на Софийска градска прокуратура 14022/2018г., с която искателят се снабдил на 24.10.2023г., се съдържат констатации за това, че докато заема висша публична длъжност - гл. директор на управление Банков надзор" на БНБ - Н. Кордовска, изтеглила на каса на 19.06.2014г., след работното време на банката, сумата от 64195 евро. Твърди се, че тази операция не е сторнирана от квесторите, назначени от БНБ. Същевременно, от писмо изх. 944/17.06.2022г. на КТБ АД (н), ведно с извлечение от банковата сметка, на която искателят е титуляр, е видно, че на 20.06.2014г., когато КТБ АД /н/ все още не е била поставена под специален надзор, от Гьошев са дадени, а банката е приела указания да бъде извършен валутен превод за сумата от 95 000 щ. долара. Въз основа на Заповед на квесторите на БНБ К- 21/13-1220/25.06.2014 г., три дни по- късно /23.06./ и със задна дата, разпореденият валутен превод е бил сторниран и респ. не е бил извършен. В искането са изложени подробни аргументи за неправилност и незаконосъобразност на процесното съдебното решение, както и за основателност на предявените искове по реда на ЗОДОВ. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което БНБ да бъде осъдена да заплати на искателя обезщетение за претърпените вреди в размер на 151 051, 44 лева - главница, ведно с мораторната лихва от 91 422,67 лева за периода от 20.06.2014 година до 20.06.19 година и за заплащане на законната лихва от предявяване на иска - 20.06.2019 година до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание искателят, представляван от адв. Славов, моли за уважаване искането за отмяна. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът Българска народна банка, чрез адв. Георгиев, изразява подробно аргументирано становище за неоснователност на искането за отмяна в писмени отговори и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като депозирано от страна по делото, насочено срещу влязъл в сила съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения: С решение 4349/28.06.2022 г., постановено по адм. дело 6883/2019 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), е отхвърлен иск, предявен от М. Гьошев срещу Българска народна банка за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 180 113,14 лева - разлика между размера на вложенията на ищеца и изплатения гарантиран депозит, вследствие на противоправно бездействие на БНБ от неупражнен надзор и контрол на КТБ АД на 20.06.2014 година, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 91 422,67 лева за периода от 20.06.2014 година до 20.06.19 година и за заплащане на законната лихва върху сумата от 180 113,14 лева от предявяване на иска (20.06.2019 година) до окончателното изплащане на сумата. Оставено е без разглеждане искането на М. Гьошев за упражняване на инцидентен съдебен контрол върху решение 138 на УС на БНБ от 06.11.2014 година и производството по делото е прекратено в тази му част. С решение 5486/25.05.2023 г. на Върховен административен съд трето отделение, постановено по адм. д. 9135/2022 г., решението на АССГ е оставено в сила. С разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК е предвидено, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на цитираното основание се допуска при наличието на юридически факти или писмени доказателства, относими към спорното право, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяна, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Под "нови обстоятелства" следва да се считат такива факти от действителността, които спрямо конкретния спор имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи. В случая искателят се позовава и представя като ново писмено доказателство Одитен доклад 0600201521, приет с решение 235/28.07.2023 г. на Сметната палата за извършен одит на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Съгласно изложеното в част Резюме на доклада е видно, че същият е съставен в резултат на извършен одит на ФГВБ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. Обект на одита е дейността на Фонда, като е проучена ефективността на дейностите, свързани с гарантиране на влоговете в банките и процеса на банкова несъстоятелност. Въз основа на резултатите от извършения одит и събраните одитни доказателства са направени заключения относно създадените условия за управление на ФГВБ, както и във връзка с постигнатите прогнозирани резултати за попълване на имуществото на КТБ АД (н). Дадени са препоръки към Министерския съвет и към председателя на УС на ФГВБ. Така представеният официален документ, съставлява доказателство за извършените от Сметната палата действия, с посочения обхват и предмет. Въз основа на него обаче не се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото. Както се посочи, представеният доклад касае извършен одит на дейността на ФГВБ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., като са изложени констатациите и заключенията на Сметната палата, формирани в резултат на одита. Следователно, със същия не се установяват релевантни за спора факти, доколкото предмет на исковата претенция пред административния съд е бил заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействие на БНБ, изразяващи се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. На следващо място искателят се позовава на приложена с искането стенограма (протокол) 9 от заседание на Комисията по бюджет и финанси при НС, провело се на 14.07.2023 г. Същият, като официален свидетелстващ документ, представлява доказателство за изявленията, направени по време на заседанието от участниците в същото, както и за извършените по време на него действия. От този протокол не се установяват релевантни за спора факти, в т.ч. и липсват данни за наличието на преписка, образувана в Софийска градска прокуратура под 14022/2018 г. и за нейния предмет, противно на твърденията в искането за отмяна. Същевременно, въпросите и изявленията на участници в заседанието на комисията във връзка с трето за съдебното производство физическо лице не представляват писмено доказателство за нови обстоятелства, от съществено значение за делото. На следващо място, с искането не е представена посочената като основание по см. на чл. 239, т. 1 АПК резолюция по преписка на Софийска градска прокуратура 14022/2018г., с която искателят твърди, че се е снабдил на 24.10.2023 г. С искането е представена единствено молба от адв. П. Славов от 23.10.2023 г. по адм. д. 6980/2018 г. по описа на АССГ, с която е поискано да му бъде предоставен достъп до кориците по делото. Същевременно, в искането не са налице и конкретни твърдения за нови юридически или доказателствени факти, които могат да бъдат установени от посочената резолюция и са от съществено значение за делото. Представеният от искателя в хода на настоящото производство документ Доклад от БНБ от 27.10.2014 г. относно събитията и предприетите действия, свързани с КТБ АД и ТБ Виктория ЕАД, на първо място е несвоевременно депозиран, в противоречие на изискването на чл. 241 АПК искането да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. На второ място, документът не представлява ново доказателство, установяващо нови и релевантни за делото обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. По гореизложените съображения следва да се приеме, че от представените с искането нови доказателства не се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото съобразно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно, но само по основание, не и по размер. В настоящото производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение не се разрешава правният спор по същество, поради което претенцията за присъждане на разноски съобразно материален интерес е неоснователна. Поради това възнаграждението за един адвокат следва да се определи в размер на 1000 лв. съгласно чл. 8, ал. 3 вр. чл. 9, ал. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,