Решение № 15020 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3634/2012 г.

Решение № 15020 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3634/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Софийски имоти" ЕАД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Дончо Дончев срещу решение от 4.11.2011 г., постановено по адм. дело № 26/2010 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "в" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 946/26.11.2004 г., издаден от ръководител екип в ДП "Оборище" при ТДД - гр. София, частично потвърден с решение № 624/14.03.2005 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София в частта за допълнително начислен ДДС за данъчни периоди на месеците февруари 1999 г. в размер на 113 150 лв., за юли 1999 г. в размер на 40 973,33 лв. и за октомври 1999 г. в размер на 22 666 лв. В касационната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната му част, но не са посочени конкретни отменителни основания, поради което настоящият съдебен състав предвид задължението по чл. 218, ал. 2 АПК ще се произнесе относно съответствието на решението с приложимия материален данъчен закон - ЗДДС (отм.). Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ДРА в същата част и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юирск. Бакърджиева я оспорва и моли да бъде оставено като правилно решението на съда в обжалваната му част, като е направила искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на съда. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд, I отделение. С решение № 5393/26.04.2010 г. по адм. дело № 9487/2009 г. Върховният административен съд, I отделение е отменил решение № 49/3.04.2009 г., постановено по адм. дело № 1273/2005 г. на СГС, Административно отделение, като с последното е била отхвърлена изцяло жалбата на "Софийски имоти" ЕАД срещу ДРА № 946/26.11.2004 г. в частта, потвърден с решение № 624/14.03.2005 г. на директора на РДД - гр. София. С решението си състав на ВАС, I отделение е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Първата касационна съдебна инстанция е приела, че ДДС се дължи върху апортните вноски - непарична вноска - недвижими имоти, които дружеството е внесло в капитала на други дружества - "Артемида БСИ" АД, "Астрима" АД и "Общинска застрахователна компания" АД. За неоснователно е било прието възражението на касатора, че ДДС не се дължи върху апортни вноски, тъй като според касационния съд касае се за сделка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), поради това, че с непаричната вноска се прехвърля право на собственост срещу насрещна престация, представляваща придобиване на дял от капитала на трите търговски дружества. Въпреки това, ВАС, I отделение е отменил първоинстанционното решение, тъй като е приел, че то е немотивирано относно определянето на данъчната основа за облагане с ДДС. Според съда неизследван е останал въпросът за размера на тази основа на трите спорни доставки и начинът на определянето им, а оттам и размерът на начисления ДДС. Касационната инстанция се е позовала на чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС (отм.), действащи към ревизираните данъчни периоди на 1999 г., тъй като доставките, свързани със земя са освободени доставки. В тази връзка са дадени задължителни указания при връщане на делото за ново разглеждане да се изследва обстоятелството включена ли е земя в недвижимите имоти, с които е извършен апорт в трите търговски дружества, от които касаторът е получил дялове в капитала им. Дадени са указания да се обсъди заключението на съдебно-счетоводната експертиза и да се изложат мотиви кой от двата варианта съдът ще приеме. При новото разглеждане на делото първоинстанционният нов съдебен състав отново е изследвал въпроса дали внасянето на недвижими имоти чрез апортна вноска задължава доставчикът да начисли ДДС. Този въпрос всъщност вече е разрешен в отменителното решение на първата касационна инстанция - състав на ВАС, I отделение, като изрично е приел, че с непаричната вноска се извършва прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу насрещна престация, която представлява получаване на дял от капитала на търговските дружества и затова се облага с ДДС. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд отново е изслушал вещото лице Антония Пендичева по съдебно-счетоводната експертиза (основно и допълнително), като съдът я е кредитирал, като е приел, че при прехвърляне правото на собственост върху земя, като част от процесните недвижими имоти следва да се изключи от данъчната основа, участваща при начисляване на ДДС. Затова и първоинстанционният съд е възприел II вариант от заключението на вещото лице. Решението в обжалваната му част е правилно постановено. Първоинстанционният съд стриктно е спазил дадените указания на първата касационна съдебна инстанция в нейното отменително решение. Съобразявайки се с тези указания съдът отново е изслушал вещото лице Пендичева по съдебно-счетоводната експертиза, вследствие на което в данъчната основа за облагане с ДДС не са включени прилежащите дворни места към недвижимите имоти, внесени като апортни вноски в капитала на "Артемида БСИ" АД, "Астрима" АД и "Общинска застрахователна компания" АД. Това е така, защото разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и 2 ЗДДС (отм.), регламентират, че доставките, свързани със земя се считат за освободени доставки и върху данъчните им основи не се начислява ДДС. Доставките, свързани със земя са прехвърляне правото на собственост, учредяване на вещно право и отдаването под наем, поради което в процесния случай е налице и прехвърлено право на собственост върху земя по процесните апорти и върху тях касаторът не дължи начисляване на ДДС, поради нормативното регламентиране на тези доставки като освободени от облагане с ДДС. Относно облагаемостта на апортните вноски, извън земята, неоснователно процесуалният представител на касатора акцентира в пледоарията си по същество, че върху апортните вноски не се дължи ДДС. Този въпрос е разрешен в отменителното решение на първата касационна съдебна инстанция и настоящият съдебен съдебен състав изцяло го подкрепя. В ЗДДС (отм.), касателно ревизираните данъчни периоди няма разпоредба, която да изключва апорта от облагане с ДДС и след като е налице прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти (без земята), то тези доставки попадат под дефиницията на доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Впоследствие с изменение на закона в чл. 6а ЗДДС (отм.), в сила от 1.01.2005 г., се прие, че апортите не се облагат с ДДС, но тези разпоредби няма обратно действие, а действие ex nunc и не са приложимо право към ревизираните периоди на месеците февруари, юли и октомври 1999 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че решението в обжалваната му част не страда от пороци, водещи до неговата отмяна и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Не се дължи юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба, тъй като такова вече е било присъдено от първоинстанционния съд и то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно - чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,