Решение № 482 от 17.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Рад Строй Консулт ЕООД, с [ЕИК], действащо чрез управителя Р. Дърмонев, чрез адв. Г. Денборов, срещу Решение 359 от 21.01.2022 г., постановено по адм. д. 12486 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт Р-22221718004788-091- 001 от 18.03.2019 г., издаден от И. Ружев - началник сектор, възложил ревизията, и А. Иванова - главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - София, потвърден с Решение 1035 от 17.06.2019 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП) - София при Централното управление (ЦУ) на НАП. Наред с това, касационният жалбоподател е осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3817,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че в основната си част мотивите на съда във връзка с недоказана реалност на доставките преповтарят констатациите на РА. Поддържа се становище, че съдът не обсъдил и не анализирал поотделно и в съвкупност всички приобщени в хода на административното и на съдебното производство доказателства, както и изложените от дружеството аргументи, което го довело до погрешни правни изводи, а вътрешното му убеждение не е формирано върху доказателствата по делото. Правните изводи на съда не кореспондират на приетите по делото доказателства и са в нарушение на закона. В тази връзка се излагат подробни доводи по същество на спора и се прави позоваване на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Твърди се, че съдът допуснал и други съществени нарушения на съдопроизводствените правила неправилно не допуснал изслушването на съдебно-техническа експертиза (СТЕ); не зачел, че спорните доставки са такива на услуги, а не на стоки; не бил наясно кои факти са спорни и кои не; в нарушение на чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) постановил съдебен акт, в който практически липсват мотиви. Във връзка с последното касационният жалбоподател обръща внимание, че фактическите и правни констатации на АССГ са копирани от РА и потвърждаващото го решение на директора на Д ОДОП София. Въз основа на подробно изложеното в касационната жалба се прави искане за отмяната на решението, предмет на касационен контрол и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При условията на евентуалност се иска след отмяната на първоинстанционното решение, спорният РА да бъде отменен. Претендира се присъждането на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа чрез упълномощен адвокат. По същество се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на РА по съображенията, изложени в касационната жалба. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските. Ответникът директор на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП не се явява, но се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба. Моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА Р-22221718004788-091- 001 от 18.03.2019 г., издаден от И. Ружев - началник сектор, възложил ревизията, и А. Иванова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение 1035 от 17.06.2019 г. на директора на Д ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на касационния жалбоподател са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 115090,27 лв. за данъчни периоди м. 10.2017 г., м. 01, м. 05 и м. 06.2018 г. и са определени лихви за забава в размер на 13607,20 лв., поради нереалност на доставките, по които Рад Строй консулт ЕООД е изпълнител. Въз основа на буквален препис на направените фактически установявания в решението на решаващия орган и преповтаряне на неговите правни изводи, първоинстанционният съд приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдебното решение се различава от Решение 1035 от 17.06.2019 г., издадено от директора на Д ОДОП" София при ЦУ на НАП само в своята уводна част, в частта отразяваща частично съдържанието на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ, буквален негов препис в цитираните части) и в някои от свързващите отделните абзаци думи в частта на правните изводи. От правна страна съдът направил няколко чисто теоретични разсъждения, необвързани с конкретиката на казуса, основани на цитирани разпоредби от ЗДДС и няколко декларативни извода, които не са мотивирани по никакъв начин. Относно експертното заключение на ССЕ посочил, че го кредитира, защото не се съмнява в компетентността на вещото лице. При липсата на каквато и да било конкретика относно предмета на доставките, на стр. 9 от решението е посочено, че предмет на фактурите са стоки, а на стр. 12 от него че Рад Строй Консулт ЕООД не е получило въпросните услуги от Белгравия Евентс ЕООД . По тези съображения, като краен резултат съдът отхвърлил оспорването. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от съда при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Основателни са касационните оплаквания на Рад Строй Консулт ЕООД, че обжалваното съдебно решение не съдържа преценка на доказателствата и собствени на съда констатации по фактите, доколкото описанието на процесуалната дейност на органите по приходите не представлява оценка на доказателствата. То не съдържа и собствени на решаващия съд правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден и отговор на направените доводи от Рад Строй Консулт ЕООД в първоинстанционната жалба, по която е било образувано съдебното производство в АССГ. Както се посочи по - горе, констатира се, че първоинстанционният съд не е формирал собствени фактически изводи, а мотивите му в тази част представляват буквален препис на фактическата обстановка, възприета от ответника в решението, с което РА е частично потвърден. Съдът не е обсъдил самостоятелно доводите и възраженията на страните и приетите по делото доказателства - приложените в преписката и приетите в хода на съдебното производство. В мотивите на съдебния акт не се съдържа преценката на доказателствата и изложение на собствените на съда фактически констатации въз основа на тях (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, ГПК, във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК), респективно на фактите по делото, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Наред с това и доколкото изложените в обжалваното съдебно решение правни изводи съставляват също точен препис на правните изводи на решаващия орган, то актът на съда не съответства на изискванията за неговото съдържание, регламентирани в чл. 172а, ал. 2 in fine АПК и чл. 236, ал. 2 in fine ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Декларативно поднесените правни изводи, необвързани с казуса не изпълват изискванията на закона. Основателно е възражението, направено в касационната жалба, че съдът не е дефинирал ясно предмета на спорните фактури доставка на стоки или на услуги. Както се посочи, при липсата на каквато и да било конкретика относно предмета на доставките, на стр. 9 от решението е посочено, че предмет на фактурите са стоки, а на стр. 12 от него че Рад Строй Консулт ЕООД не е получило въпросните услуги от Белгравия Евентс ЕООД . Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора. Обжалваното решение не съдържа собствените на съда констатации относно тези факти, направени след обсъждане на приобщените по делото доказателства. Не съдържа и собствените на съда правни изводи, обосновани след обсъждане на доводите и възраженията на страните, вкл. относно относимостта към казуса на редица разрешения, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), на която Рад Строй Консулт ЕООД се позовава в жалбата си до АССГ. Ето защо и при съобразяване на изложеното по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени, вкл. в частта за разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. В случай, че Рад Строй Консулт ЕООД поддържа искането си за допускане и назначаване на СТЕ, то следва да направи мотивирано искане за това, като се обоснове за относимостта му към конкретния правен спор. При постановяване на съдебното решение съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на акта съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателствата и заключението на ССЕ (и на СТЕ, ако допусне такава и приеме нейно заключение), да съобрази правилата на чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи собствените си фактически констатации и правни изводи въз основа на тях в рамките на съдебния контрол. Следва също така мотивирано да отговори на повдигнатите от Рад Строй Консулт ЕООД в жалбата му до АССГ въпроси във връзка с констатациите в РА и приложимостта към казуса на практиката на СЕС, на която дружеството се позовава. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение