Решение № 1391 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5822/2007 г.

Решение № 1391 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5822/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "клото" Е. гр. П. чрез управителя инж. П с процесуален представител адв. М от Бургаската адв. колегия срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 29.VI. 2007 г. по гр. д№ 1425/2004 г., в частта, с която е уважен иска на ищците срещу жалбоподателя с правно основание чл. 108 от ЗС. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Ищците като наследници на братя М, П., О. и С. Г. М. са предявили иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу жалбоподателя "клото" Е. гр. П. и М. Ц. А. за предаване на владението на имот - бивши солници с площ от 3983 кв. м. представляващи имот 1455 в кв. 112 по плана на гр. П. С решението на Поморийския районен съд от 17.VIII.2004 г. постановено по гр. д. № 85/2002 г. искът е отхвърлен като недоказан. По въззивна жалба на ищците Б окръжен съд с решението си от 29.VI. 2007 г. по гр. д. № 1425/2004 г. е отменил първоинстанционния с. акт и е пререшил спора по чл. 108 от ЗС като е уважил претенцията за реална част от имота представляваща 2572 кв. м. от имот пл. № 1* попадащ в УПИ * в кв. 112 по плана гр. П., конкретизирана според приложената скица в първоинстанционното производство, изготвена от в. л. М. Г., представляваща неразделна част от съдебния акт. По останалите претенции въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Касационната жалба на ответника "клото" Е. касае уважената част на иска за ревандикация. В тази част постановения с. акт на Бургаския окръжен съд е законосъобразен и в съответствие със събраните по делото доказателства. От фактическа страна е установено в процеса, че ищците са законни наследници на братя М, П., О. и С. М. . Процесният имот е представлявал солници в гр. П. на техния баща Г, който е бил отнет по Закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия от ХII.1947 г., като на стр. 138 от публикацията в Д. в. бр. 302 солодобивното предприятие фигурира в списъка на национализираните предприятия като "солниците на братя М гр. Поморие". От допълнителното заключение на вещото лице инж. Е, изслушано пред Бургаския окръжен съд, представено в писмена форма на 19.IV.2007 г. и прието в последното съдебно заседание на 20.VI. 2007 г. раздел III е видно, че според протокол от 23.IХ.1938 г. одобрен от Министерство на общ. сгради, пътища и благоустройството е посочено, че солниците се намират в СОБСТВЕНО МЯСТО НА ЗАЯВИТЕЛЯ (Г. Маркулиев). Преди съставяне на този документ е изготвен "План на солниците и изпарителите на Г. Ст. М. " от техник Б. С. с удостоверение № 234/67 от 15.I. 1936 г., след което той е одобрен от Министерството на обществените сгради, пътища и благоустройство София. На 3.II. 1939 г. е сключен договор за доброволна делба между наследниците на покойния Г. С. М. - съпруга З, синове М., П., О. и С. Г. М. и дъщерите му Б. и В. Г., по силата на който четиримата братя са получили 34 солници от 3065 кв. м. с три тигани от 1500 кв. м. и един кумулотоп от 150 кв. м. в землището на гр. П. в местността С., както и празно място за солници от 1700 кв. м. в местн. Ставрос, както и 46 солници от 3780 кв. м. и два тигана от 2220 кв. м. находящи се в същото землище в местн. Ставрос при посочените съседи. Посоченият договор за доброволна делба е с нотариално заверени подписи на съделителите на същата дата от Поморийския околийски съдия И. Д. Този договор е оспорен от ответниците, тъй като е приложен в заверен от адвоката на ищците препис, а не в официален препис. Освен това жалбоподателят поддържа, че с него не се доказва собствеността върху имота. ВКС в настоящия състав приема, че от данните за одобрен план на солниците и изпарителите на Г. Ст. М. от Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство, както и от обстоятелството, че именно от получателите на имота по този договор за доброволна делба - братя М той е национализиран, се установяват правата на наследодателя, респ. на неговите четирима сина върху процесния имот, който е конкретизиран и върху съществуващите планове - 1936 г., 1954 г., 1968 г., 1986 г., 1988 г. и 1995 г., поради което изводите на Бургаския окръжен съд за доказана активна материално правна легитимация на ищците като наследници на братя М е правилен и в съответствие с установените факти по делото. В тази връзка доводите в касационната жалба са неоснователни, още повече, че самия касатор не противопоставя свои права върху имота, изключващи правата на бившите собственици, от които имота е национализиран по ЗНЧИМП. Правилно е прието по делото, че промяната в предназначението на терена от солници в такъв за производствени нужди не води до невъзможност за реституирането му по ЗВСОНИ на бившите собственици в онази част, в която липсват построени сгради със статут на търпимост. В конкретната част от имота, предмет на настоящото дело, е установено, че съществува от 1975 г. метален навес с площ от 720 кв. м., който обаче може да бъде демонтиран, тъй като е сглобяема постройка, така че заетата от него част от терена не пречи да бъде възстановена на бившите собственици по ЗВСОНИ. Масивната тухлена постройка с площ 263 кв. м. отразена като съществуваща още в кадастъра от 1968 г., намираща се в имота и понастоящем, макар и незаконно построена, не подлежи на събаряне и поради това частта от терена, върху която тя се намира, заедно с прилежащата част за обслужването на тази сграда от 165 кв. м. по заключението на в. л. Гълъбова, не може да бъде възстановена на бившите собственици на дворното място, поради което в тази част правилно е отхвърлен иска. Относно изградените пристройки към двете сгради (навес и масивната тухлена постройка) в периода от 2004-2006 г., които са незаконни и освен това не са съществували към момента на влизане в сила на реституционния закон (1992 г.), правилно е прието, че няма пречка за възстановяване на собствеността на терена, върху който са изградени. Несъстоятелни са оплакванията на касатора за липса на доказателства за наличие на наследствено правоприемство между ищците по делото и т. нар. "братя М. ". Във въззивното производство са приложени удостоверенията за наследници на всеки от братята М. . Неоснователно се поддържа, че не са били изследвани предпоставките за приложение на ЗВСОНИ - напротив, от назначените технически експертизи пред първата и втората инстанция в детайли са изяснени релевантните за решаване на спора въпроси. Невярно от фактическа страна е посочено в жалбата, че извършените постройки променят съществено терена, който вече имал обслужващо значение. Съпоставката на посочените стойности на терена и сградите съобразно изслушаната в първата инстанция експертиза на К. Д. М. от 20.II.2004 г. показва, че стойността на терена се равнява на сбора от стойностите на всички сгради в имота, включително и сглобяемия навес, който сам по себе си не е трайно прикрепен към земята и не е пречка за възстановяване собствеността върху мястото, на което е изграден. Промяната в предназначението на имота от солници в терен за производствени нужди от своя страна не представлява пречка за реституирането му на бившите собственици по ЗВСОНИ. С оглед на изложеното, касационната жалба на "Клото" Е. гр. П. е неоснователна. При разглеждане на спора и постановяване на съдебния акт Бургаският окръжен съд не е допуснал нарушения по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК, поради което съгласно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК той следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение