Решение № 7289 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3139/2010 г.

Решение № 7289 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3139/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Веселина Симеонова Йорданова от гр. Пловдив, против решение № 778/4.12.2009 г., постановено по адм. дело № 551/2009 г., с което е отхвърлено оспорването й против заповед № ДК-02-Сф-83/28.05.2009 г. на Началника на СРДНСК. Без конкретизирани касационни оплаквания се претендира неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и се иска неговата отмяна. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Цеца Стефанова Станева, не се явява, представлява се от адв. Сибинов, който оспорва жалбата, излага доводи за правилност на решението и настоява същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото за тази инстанция. Началникът на Софийска РДНСК, не изпраща представител, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ, които да дават право на обжалване на носителя на съответното вещно право на съседни имоти. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Със заповед № ДК-10-Сф-83/28.05.2009 г. Началникът на Софийската РДНСК е отхвърлил като недопустима жалбата на Веселина Йорданова от 15.04.2009 г., против разрешение за строеж № 32/24.03.2009 г., издадено на Цеца Стефанова Станева, за строеж на ажурна ограда по вътрешната регулационна линия в УПИ ХIII-486, кв. 16 по плана на гр. Правец, Софийска област. Обсъждайки нормативните изисквания, е приел, че съгласието на собствениците на съседните имоти се изисква само в хипотезата на ал. 3 от чл. 48 ЗУТ - при положение, че оградата е плътна, над 60 см., какъвто случаят не е. Затова и с оглед чл. 149, ал. 2 ЗУТ, уреждащ процесуалната легитимация на страните, административният орган е обосновал извода, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата посочени в нормата, нито съгласието й е елемент от фактическия състав при издаването на разрешението за строеж. Така издаденият административен акт първоинстанционният съд е оставил в сила, излагайки подробни и обосновани съображения за законосъобразност на заповедта, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Детайлно проследените доказателства във връзка с твърдението, че процесната ограда е разрешена в частта от 104 кв. м. от имота, собственост на жалбоподателката, (а не на възложителната на строежа), са обсъдени поотделно и в съвкупност, за да се изведе правилният извод, че разрешението е издадено въз основа на действащия към момента регулационен план за двата имота, одобрен с решение на ОС - Правец № 170/2008 г., влязъл в законна сила, с което изменение на заинтересованата страна са придадени в собственост процесните 104 кв. м. от имота на жалбоподателката. Безспорно е установено също, че цитираното решение № 170 Йорданова е оспорила "със закъснение", поради което и образуваното по жалбата й административно производство е било прекратено с определение от 23.09.2009 г. по адм. дело № 328/09 г. на АССО, оставено в сила с определение № 4706/12.04.2010 г. по адм. дело № 15404/2009 г. на ВАС. И след като видът на оградата, предмет на разрешението за строеж, не е от визираните в специалната норма на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ, съгласно която строителните разрешения за ограда могат да се обжалват и от собствениците или носителите на ограничени вещни права на съседни имоти, жалбоподателката действително не попада в кръга от лица, визирани в нормата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ - законосъобразно и с основание административният орган е приел жалбата за недопустима, а съдът е извършил правилна и точна преценка, по отношение на която основания за отмяна не са налице. С оглед изложеното, решението следва да бъде оставено в сила, като на ответната страна, при този изход на процеса се следват и направените по делото за тази му инстанция разноски, своевременно претендирани и доказани до размера от 450 лв., поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,