Решение № 7359 от 05.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1696/2009 г.

Решение № 7359 от 05.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1696/2009 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Огнян Паскалев Димов от с. Генералово против Решение № 854 от 30.12.2008 г. на Министерския съвет на РБ за отчуждаване на имоти или части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив-Свиленград-турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Харманли, обнародвано в ДВ, бр. 5/20.01.2009 г. в частта, с която е определено обезщетение за отчуждавана част в размер на 513 кв. м. от имот-лозе № 14708.34.87, целия от 0,757 дка, находящ се в землището на с. Генералово, местн. "Семера". В жалбата се твърди, че определеното обезщетение е несправедливо и не е съобразено с действителната пазарна цена на отчуждавания имот. Иска се определяне на нов размер на обезщетението, съобразно справедливата цена на имота. Ответната страна Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни: Министър на транспорта, министър на финансите, министър на регионалното развитие и благоустройството, Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители оспорват жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС от заинтересована страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 854 на Министерския съвет от 30.12.2008 г. е отчуждена посочената по-горе част от имот, с начин на трайно ползване - лозе, IV категория. Стойността на паричното обезщетение за отчуждената част от имота в обжалваното решение е определена на 342 лв. Не е спорно, че жалбоподателят е собственик на отчуждения имот, а това се установява и от представения Договор за доброволна делба на земеделски земи от 08.03.2002 г., вписан в Службата по вписванията при РС - Свиленград с приложена скица. по силата на този договор Огнян Паскалев Димов получава в дял лозе с площ от 0,757 дка, четвърта категория, находящо се в местн. Семера, представляващо парцел 87 в масив 34, имот № 034087 по картата на землището. По делото е приложена като доказателство независима експертна оценка на имота, изготвена в изпълнение на отчуждителна процедура по чл. 34а вр. чл. 33 и чл. 34б ЗДС, възложена от административния орган през м. юли 2008 г. и извършена от лицензирани оценители на имоти съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2, т. 3 ЗДС . Въз основа на тази оценка е определено оспорваното обезщетение, с оглед преценката за съответствие с изискванията на чл. 32 ЗДС. С оглед твърденията в жалбата за заниженост и несправедливост на определеното обезщетение, с определение на съда от 23.02.2009 г. е назначено вещо лице - оценител на имоти по смисъла на § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС , което да даде заключение за "пазарната цена" на отчуждавания имот по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4 ДР на ЗДС. Жалбоподателят отказва получаването на препис от определението, респ. съобщението за заплащане на определеното от съда възнаграждение за вещо лице, като отказът му е удостоверен от кметския наместник с. Генералово, община Свиленград. В дадения срок оспорващият не внася депозита, с което създава пречки за събиране на допуснатото доказателство и с определение в открито съдебно заседание от 13.04.2009 г. експертизата е заличена. В доказателствена тежест на жалбоподателя е установяването на твърденията в жалбата за заниженост на обезщетението. Определянето на равностойно парично обезщетение за отчужден имот изисква специални знания, което налага назначаването на вещи лица от съда. Доколкото страната става причина за невъзможността да се събере допуснатото доказателство, твърдените факти следва да се приемат за недоказани и несъществуващи. Проверката за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК се извършва от съда въз основа на представените от страните доказателства. На основание чл. 170, ал. 1 АПК за доказване размера на определеното обезщетение, административният орган представя независима експертна оценка. При липсата на опровергаващи доказателства, следва да се приеме, че парично обезщетение за отчуждения имот е равностойно, определено като пазарна цена по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4 ДР на ЗДС . По тези съображения настоящият състав счита решението на административния орган, в частта, в която е определен размера на дължимото парично обезщетение за законосъобразно. Жалбата е недоказана и неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,