Решение № 10528 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9374/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 14229/08.08.2024 г., постановено по адм. дело 383/2024 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт Р-22221422005420-091-001/23.05.2023 г., издаден от Р. И. Ф. Началник на сектор, възложил ревизията и Б. Ц. З. главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1686/27.11.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП-София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се за неправилен извода на съда, че спорният РА е нищожен, като издаден от органи извън компетентната по отношение на дружеството ТД на НАП. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението на АССГ, като вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт, в евентуалност за връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕКО ТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ ООД, чрез процесуален представител, оспорва основателността и. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че с оглед решение на ВАС по тълк. дело 2/2024г., следва да се отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът е приел, че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново по отношение на юридическо лице със седалище и адрес на управление в гр. София. Съдът е посочил, че по аргумент от чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК органът по приходите, който е оправомощен да възлага ревизии следва да бъде определен от териториалния директор на ТД на НАП - София /за процесния случай/, който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите, които са на длъжност като такива към друга териториална дирекция -ТД на НАП Велико Търново и съответно не са част от подчинената му ТД на НАП София - аргумент и от чл. 11 ЗНАП. В тази връзка е приел, че по силата на заповед от 04.11.2022 година на директора на ТД на НАП - София не е предоставена надлежна компетентност за възлагане на ревизии на жалбоподателя, тъй като същия не притежава компетентност за предоставяне на такава спрямо органи по приходите от друга териториална дирекция. Отделно от изложеното, първоинстанционния съд е счел, че в цитираните и приложени по делото заповеди на заместник-изпълнителния директор на НАП липсват мотиви каква точно е необходимостта по смисъла на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, която налага органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от тази по чл. 8 от ДОПК да извършат ревизия на лицето, чийто адрес се намира в гр. София. Счита се, че представените впоследствие два доклада относно натовареността на териториалните дирекции, са издадени дълъг период след горните заповеди и не могат да послужат като мотиви за издаването им. В заключение, според решаващия състав на съда, ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи, не разполагащи с компетентност за осъществяване на данъчно-осигурителен контрол по отношение на ревизираното лице при условията на чл. 10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл. 12, ал. 6, чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Решението е неправилно. Въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция, е разрешен с решение, постановено по тълкувателно дело 2/2024г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия. С решението по това тълкувателно дело, мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС е намерило за правилна съдебната практика, изразена в цитираните в касационната жалба решения на ВАС, съгласно която в случай като процесния ревизионният акт е действителен административен акт. Според мотивите на тълкувателното решение, при действието на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. А що се отнася до преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК, според мотивите на ТР, тя е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. Предвид изложеното и с оглед задължителността на постановеното тълкувателно решение по тълкувателно дело 2/2024 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обжалваното решение на АССГ се явява неправилно и следва да се отмени. С оглед на факта, че спора по настоящото делото не е изяснен от фактическа страна и предвид материалноправният му обхват /като се вземат под внимание наведените в първоинстанционната жалба доводи и съдържащите се мотиви в оспорения РА/, следва делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва съдът да извърши необходимите процесуални действия по събиране на доказателства посочени от страните, да извърши анализ и разбор на събраните доказателства и да посочи установените от него факти по спора, а от там да изведе и съответни правни изводи относно законосъобразността на оспорения РА. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение