Решение № 4258 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 733/2015 г.

Решение № 4258 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 733/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Стара Загора, подадена чрез управителя Румен Тенев Райков, против решение № 232 от 03.12.2014 г. по адм. дело № 467/2014 г. на Административен съд - Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна- началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Чирпан, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е основателна. С решение № 232 от 03.12.2014 г. по адм. дело № 467/2014 г. Административен съд - Стара Загора е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД- Стара Загора срещу срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 430/14.07.2014 г. на главен инспектор по приходите при община Чирпан, потвърден с решение № 2/18.08.2014 г. на началник отдел "МДТ" при община Чирпан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че наредбата по чл. 9 ЗМДТ и решението по чл. 66 ЗМДТ са в отношение на обща към специална норма с един и същи предмет. Щом специалната норма предвижда, че основа за таксата за битови отпадъци за 2014 г. ще бъде по-високата измежду отчетната стойност и данъчната оценка на имота, то независимо, че наредбата по чл. 9 от закона предвижда друго/ основа за определяне на размера на ТБО да бъде отчетната стойност/, приложение ще намери решението по чл. 66 от закона. С оглед направения по-горе извод съдът е приел, че обжалваният акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 9 ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. По силата на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. А според нормата на чл. 67 от закона размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. При определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3. Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, действаща на територията на община Чирпан/Наредбата/ предвижда, че основата за изчисляване на ТБО за недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност. С решение № 363 от 28.11.2013 г. на Общински съвет Чирпан е предвидено, че ТБО за имоти, собственост на предприятия, се определя пропорционално върху по-високата между отчетната стойност на имота и данъчната оценка на имота. Безспорно наредбата е подзаконов нормативен акт, а решението на общинския съвет е общ административен акт. За да е законосъобразен един индивидуален административен акт същият следва да е съобразен с материалния закон. В понятието "материален закон" се включват всички относими законови и подзаконови разпоредби. В ЗМДТ е предвидено единствено, че Общинският съвет определя основа, която да служи за определяне на ТБО. Законодателят не е предвидил дали това да стане с наредбата по чл. 9 или с решението по чл. 66 ЗМДТ. Но след като Общинският съвет е решил това да стане с наредбата по чл. 9 и е определил основата за определяне на ТБО в чл. 16, ал. 2 от същата наредба, то тази разпоредба, при положение че не е отменена, е задължителна за всички. Именно с нея трябва да са съобразени всички общи и индивидуални административни актове. Несъобразяването на АУЗД с разпоредбата на чл. 16 от наредбата води до несъответствие на обжалвания административен акт с действащия материален закон и по-конкретно с разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредбата, която като подзаконова разпоредба е задължителна за всички - както за ОбС - Чирпан, така и за органа по приходите при община Чирпан, издал обжалвания АУЗД. Несъобразяването на оспорения акт с цитираната разпоредба от наредбата обосновава извод за незаконосъобразност на АУЗД. При това положение като е преценил обжалвания акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци по декларация за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд - гр. Стара Загора е постановил неправилен и необоснован съдебен акт, в нарушение на материалния закон. С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго - по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение