Решение № 12930 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2014 г.

Решение № 12930 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ЕТ "Гюнкин Текстил - Иво Гюнкин", с ЕИК 175189110, за отмяна на решение № 5255/15.04.2014 г., постановено по адм. дело № 7115/2013 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 2025/26.03.2013 г. по адм. д. № 8846/2012 г. на Административен съд - София град, с което е потвърден РА № 231109976/23.12.2011 г. на ТД на НАП-София. Искането за отмяна е обосновано с обстоятелството, че след приключване на съдебното производство, молителят е открил нови писмени доказателства от съществено значение за делото, удостоверяващи по безспорен начин реалността на доставките, която от своя страна е била основният спорен по въпрос по приключилото съдебно производство. Към искането за отмяна са приложени като нови писмени доказателства - копие от протоколи от 15.06.2009 г. 14.07.2009 г., копие от фактури и справка-декларация от фирма "СДЦ" ЕООД, копие от договор за доставка и приемо-предавателни протоколи от 01.04.2007 г. от фирма "Джи Би Ел Трейд" ЕООД, копие от договор за доставка от 06.01.2009 г. и приемо-предавателен протокол от фирма "Строй Транс ЧП" ЕООД, копие от договор за покупко-продажба на стоки от 21.01.2008 г. на фирма "Вики Трейд 64" ЕООД и приемо-предавателни протоколи и копие от ревизионен акт № 2101208855/20.05.2013 г. Отделно от аргумента за наличие на новооткрити писмени доказателства, молителят обосновава и тезата, че е налице основание за отмяна, произтичащо от несъобразяването на задължителната практика на СЕС от страна на националния съд и конкретно с решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела № С-80/11 и С-142/11 г. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, чрез упълномощен юрисконсулт Шейретов, изразява становище за неоснователност и необоснованост на искането. В хода на делото по същество, пледира, че в рамките на ревизионното и съдебното производство молителят е имал достатъчно време да представи доказателствата приложени към настоящото искане. Счита, че не са налице предпоставките посочени в чл. 239 от АПК и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК моли съда да отхвърлите искането. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира молбата за отмяна за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения: С решение № 5255/15.04.2014 г., постановено по адм. дело № 7115/2013 г. по описа на ВАС, е оставено в сила решение № 2025/26.03.2013 г. по адм. д. № 8846/2012 г. на АССГ, с което е потвърден РА № 231109976/23.12.2011 г. на ТД на НАП-София. Съгласно чл. 239, т. 1, пр. второ от АПК, съдебно решение подлежи на отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Съдът намира, че макар сега представените писмени доказателства да са от съществено значение за делото, то същите, при съответната процесуална активност на страната, са могли да бъдат своевременно представени във фазата на събиране на доказателства пред първоинстанционния съд. Видно от материалите по делото, жалбоподателят е поискал, а съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, чийто точки 6 и 7, изискват съдействието на неучастващи в производството страни, респ. намирането именно на сега представените документи. Такова съдействие не е оказано на вещото лице, поради ненамирането на съответните доставчици по "процесните фактури" (л. 263), което е и възпрепятствало и изготвянето на допусната експертиза в нейната пълнота. Против така изготвената и приета от съда експертиза и заключение на вещото лице, настоящият молител не е възразил, видно от протокола от 28.02.2013 г. по адм. дело № 8846/2012 г. на АССГ. Доказателствени искания, насочени към преодоляване на декларираната от вещото лице невъзможност за откриване на доставчиците на посочените по делото адреси, процесуалният представител на молителя, макар да е имал възможност да ангажира, не е отправил към съда. Що се касае до довода, че само по себе си, установеното в настоящото специално производство несъобразяване от страна на националния съд, който е разгледал делото по същество или като касационна инстанция, със задължителната практика на СЕС относно правото на данъчен кредит може да бъде самостоятелно основание за отмяна на влязло в сила решение, то настоящият съдебен състав намира, същия за неоснователен. Производството за отмяна на влезлите в сила решения и определения, с които се прегражда развитието на делото е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове. До отмяна на порочния съдебен акт може да се стигне обаче само, ако е налице някое или някои от изчерпателно посочените основания за това в чл. 239 от АПК. Производство за отмяна не е такова за последващ инстанционен контрол за правилност на актовете на съда. Възраженията за неправилно тълкуване и прилагане на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., при постановяването на сега атакуваните съдебни решения, представляват по своята същност възражения, свързани с приложение на материалния закон от съдебната инстанция, т. е. по съществото си са касационни оплаквания, а не аргумент насочен към установяването на основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 - чл. 244. от АПК. В настоящото поризводство съдът по отмяната не може да извършва преценка дали съдът, отмяната на чието решение се иска, е приложил правилно материалноправна норма от националното законодателство или правото на ЕС и дали е приложил задължителни решения на Съда на ЕС. Освен това, дори и при отмяна на влязлото в сила съдебно решение, на посоченото в молбата основание, настоящата инстанция не може да даде задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, вкл. и норми от правото на ЕС или практика на СЕС. Петчленният съдебен състав счита, че решенията на СЕС, са задължителни за всички първоинстанционни и касационни съдебни производства по сходни казуси, но те не съставляват основания за отмяна. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. Следва да се посочи, че СЕС в решение по дело С-234/04 е приел, че принципът за лоялно сътрудничество, който произтича от чл. 10 от Договора за Европейската общност не налага на една национална юрисдикция да пренебрегва вътрешните си процедурни норми, за да преразгледа влязло в сила решение, само защото то противоречи на общностното право. Именно с това решение СЕС е дал отговор на въпроса може ли въз основа на решение на СЕС да се допусне на национално равнище отмяна на влязло в сила решение и категорично отговорът на съда в Люксембург е отрицателен. В този смисъл е и налице практика в същия смисъл на ВАС по сходни казуси - решения по адм. дела № 4145/2013 г., № 5290/2013 г. и № 9114/2013 г. на петчленни състави на Първа колегия. Воден от горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - първа колегия