Решение № 12956 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9423/2011 г.

Решение № 12956 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9423/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на Глава четиринадесета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба, която настоящият състав приема като искане за отмяна на влязло в сила решение, подадено от "Инфрастрой - К" АД гр. Шумен на решение № 7428 от 30.05.2011 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - първо А отделение по адм. д. № 13497/2010 г. В искането се твърди, че при постановяване на решението, в касационното производство са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила - делото е разгледано в незаконен състав и в нарушение на императивната процесуална забрана на чл. 227, ал. 1 от АПК. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Ответникът директора на Дирекция "ОУИ при ЦУ на НАП" Варна не взема становище по искането. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че разглеждането на искането като касационна жалба е недопустимо, а по искането като молба за отмяна не взема становище по същество на изложените в него доводи. Настоящият състав счете, че с оглед формулираното искане в жалбата същата следва да се разглежда като молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Това е така, тъй като се иска отмяна на решение постановено в касационно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 223 от АПК решението постановено в касационно производство е окончателно. Редът за отстраняване на окончателен порочен съдебен акт е предвидения в Глава четиринадесета, Раздел I от АПК. По тези доводи настоящият състав счете, че жалбата следва да се разгледа като искане за отмяна, като от релевираните доводи счете, че искането е по основанията предвидени в чл. 239, т. 4 и т. 5 от АПК. При това уточнение, настоящият състав счете, че разглеждането на искането за отмяна е допустимо, като подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Във връзка с доводите за отмяна на порочното решение, настоящият състав установи следното: С решението, чиято отмяна се иска тричленен състав на Върховния административен съд е отменил решение № 127 от 22.06.2010 г., постановено от Окръжен съд Варна, първо отделение по адм. д. № 23/2008 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В състава, постановил решението е взел участие съдия Теодора Николова. С решение № 3613 от 27.03.2008 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - първо отделение, постановено по адм. д. № 5531/2007 г. е отменено частично решение № 344 от 10.04.2007 г., постановено от Варненски окръжен съд по адм. д. № 797/2005 г. и делото в отменената част е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В касационния състав, постановил това решение е участвал съдията Теодора Николова. С оглед тази установеност по делото, настоящият състав счете, че искането за отмяна е основателно. Фактическото основание в искането съдържа допуснати нарушения от съда при постановяване на решението, които са ограничили процесуалните права на страна - в случая молителя, който е касационен жалбоподател в двете производства, развили се пред тричленните състави на Върховния административен съд. Състава на съда, разгледал втората касационна жалба, включва съдия, участвал и в състав, постановил решението по първата касационна жалба. В този случай е налице правно положение, при което касационната инстанция, разгледала по същество първата касационна жалба, я е уважила и е дала задължителни указания при новото разглеждане на делото. Решението, постановено при новото разглеждане на делото отново е обжалвано с касационна жалба, която е била разгледана отчасти от същия касационен състав, който няма как да промени изведените фактически и правни изводи по същество на спора, които е изложил при разглеждане на първата касационна жалба. Това правно положение е същността на забраната, предвидена в чл. 225 от АПК - за да не постановява решение при повторно касационно производство от напълно или частично идентичен състав, който вече е формирал и изразил воля по поставения в съдебното производство въпрос. С оглед на изложеното, настоящият петчленен състав приема, че е налице фактическото основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, предвидено в чл. 239, т. 4 от АПК и неправилното повторно касационно решение следва да бъде отменено. От друга страна, настоящият състав приема, че създадената фактическа ситуация формира извод за наличие и на основанието за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, предвидено в чл. 239, т. 5 от АПК. Оспореното решение е постановено в нарушение на императивната процесуална забрана, предвидена в чл. 225 от АПК. Това нарушение означава, че на практика страната, макар да е имала възможност да участва в производството по делото, е разполагала с намален обем на процесуални гаранции за защита на правата и интересите си. Такова нарушение е налице в смисъл, че нейните доводи и възражения, релевирани по повод първото касационно обжалване, вече са били разгледани от контролната инстанция, и след това същия състав на втората касационна инстанция няма как да стигне до други изводи от вече формираните при първото касационно произнасяне. В този смисъл, настоящият състав приема, че правото на страната да участва в производството и да получи отговор на предявените с втората касационна жалба доводи е нарушено, тъй като страната не е получили разрешение на спора в пълен обем на предвидената процесуална защита на правата си от съда. Налице е основанието за отмяна на влязлото в сила решение, предвидено в чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като страната макар да е участвала в производството по делото не е получила адекватна съдебна защита, гарантирана от законосъобразно формиране на съдебен състав, който да разгледа повторната касационна жалба. С оглед на тези доводи, настоящият петчленен състав, счете, че са налице отменителните основания, предвидени в чл. 239, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което порочното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на осмо отделение на Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия,