Решение № 8841 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2235/2011 г.

ВАСVI отделение20.06.2011 г.докладчик т Александър Еленков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48 от 14.12.2010 г. по адм. дело № 436/2010 г. на Административен съд - гр. Русе. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8841 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2235/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Хрисмил 2003" ООД, гр. Русе, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Катя Димова, срещу решение № 48 от 14.12.2010 г. по адм. дело № 436/2010 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на "Хрисмил 2003" ООД срещу постановление от 31.05.2010 г., с която Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе е обявила съществуването на трудово правоотношение между това търговско дружество като работодател и Бейнур Севджанов Ашимов от гр. Русе. За да постанови този резултат съдът е приел за доказана от многобройните доказателства по административната преписка констатацията в постановлението, че Бейнур Севджанов Ашимов работи като мияч на коли в собствената на търговското дружество автомивка на бул. Петрохан. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение и тъй като не е посочено тази неправилност от какво е обусловена, следва да се приеме, че с касационната жалба е инвокиран довод за всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Този довод е основан на следните аргументи: На 31.05.2010 г. жалбоподателят е проверявал годността на кандидати за работа на автомивка, собственост на жалбоподателя. В момента на проверката лицето Бейнур Севджанов Ашимов е миело автомобил. Представителят на ДИТ е решил, че това е достатъчно основание да издаде постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Въпросното постановление, въпреки че е издадено с дата 31.05.2010 г. в действителност е издадено на 02.06.2010 г., когато е било връчено на жалбоподателя. На 31.05.2010 г. жалбоподателят е сключил трудов договор с четирима от кандидатите за работа, в т. ч. и с лицето Бейнур Севджанов Ашимов. На датата 02.06.2010 г. когато е връчено постановлението, Ашимов вече е имал сключен трудов договор, т. е. не са били налице предпоставки за издаването му, поради което този акт е бил нищожен и съдът е следвало да я обяви. Налице е, според касационния жалбоподател, злоупотреба с права от страна на административния орган. Ако постановлението е било изготвено действително на 31.05.2010 г., следвало е незабавно да се връчи на жалбоподателя, а не това да става едва на 02.06.2010 г. Тези аргументи и основаният на тях довод за касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. По твърдението, че точно в деня на проверката работодателят е проверявал годността на кандидати за работа в автомивката, в т. ч. и на Бейнур Севджанов Ашимов, Русенският административен съд е изложил подробни аргументи за неговата неоснователност и недоказаност, които аргументи напълно се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд. Твърдението, че още в същия ден - 31.05.2010 г. - е бил сключен трудов договор между работодателя и работника Бейнур Севджанов Ашимов, е също така неоснователно и недоказано. Нито в производството пред Русенския административен съд, нито сега с касационната жалба се представя такъв договор или други доказателства за неговото съществуване. Датирането на постановлението с дата 31.05.2010 г. и връчването му на 02.06.2010 г. не го прави недействително (нищожно или унищожаемо), поради което и този аргумент в касационната жалба е неоснователен. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2