Решение № 7183 от 15.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална Здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение 6524/09.11.2021 г. по адм. дело 1624/2021 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба да развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна му и да бъде потвърдена оспорената заповед. Не претендира разноски. Ответникът А. Масларски, чрез процесуален представител адв. А. Самоковлийска, оспорва касационната жалба по съображения развити в писмено становище и в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е отменил заповед 45/03.02.2021 г. на управителя на НЗОК, с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на А. Масларски за длъжността длъжностно лице по защита на личните данни в НЗОК, считано от 04.02.2021 г., поради получена от служителя възможно най-ниска годишна оценка за длъжността. НЗОК е осъдена да заплати на Масларски направените пред първата инстанция разноски в общ размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. За да постанови този резултат съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но при липса на мотиви. Съдът е посочил, че в нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, в административния акт липсват фактически и правни основания за издаването му, поради което е отменил същия като незаконосъобразен. Така постановеното съдебно решение е правилно. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки:1. получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и 2.законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективно, безпристрастно и компетентно оценяване. Оценяването на изпълнението на длъжността за висшите държавни служители, служители на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява целогодишното изпълнение на заложеното в индивидуалния работен план, по арг. чл. 8, ал. 1, чл. 13 и чл. 14 от НУРОИСДА. Правилни са доводите на касатора, че съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В обжалваното решение съдът е описал всяка една от целите, заложени в индивидуалния работен план на А. Масларски за атестирания период 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г, както и дадената годишна оценка за изпълнението им на степените на компетентност - знания, умения и поведение, показани от служителя, отразени във формуляра за годишна оценка на изпълнението на длъжността. Фактическите установявания на съда относно заложените цели в индивидуалния работен план и годишната оценка на изпълнението им са точни и кореспондират изцяло на доказателствения материал по делото, поради което извода на съда относно липсата на мотиви в оспорения административен акт се възприемат изцяло от касационната инстанция. Съдът е извършил е коректен анализ на релевантните фактически обстоятелства е достигнал до правилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, издадена на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Приложеният формуляр за оценка на служителя Масларски, въз основа на който е поставена възможно най-ниска оценка за работата му в посочения по-горе период, е е прието правилно от първоинстанционния съд, че не съдържа конкретни, количествени и качествено определени показатели. Определените в работния план задачи и цели следва да са конкретни и съизмерими, а от друга страна посочените елементи на оценката на служителя трябва също конкретно да оценяват изпълнението на служителя. Според чл.18, ал.1 от НУРОИСДА, оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. При проведената междинна среща със служителя на 17.07.2020 г., същият не е получил своевременна насока, критика и/или предложение за подобряване на дейността си по нито един от изброените във финалния формуляр критерии и области, в нарушение на чл.12, ал. 2-4 от НУРОИСДА. Следва да се добави, че на проведената междинна среща не е отчетено лошо изпълнение, напротив, за три от общо шестте цели, оценяващият ръководител - управител на НЗОК е приел изпълнение (частично изпълнение), а за останалите три е приел, че за изпълнение на поставените цели не може да бъде дадено становище и не са конкретизирани причините за това. Дадена е една единствена препоръка по първата поставена цел от индивидуалния работен план на Масларски и тя е в смисъл- "очаква се подобрение. На проведената междинна среща оценяващият ръководител не е предложил изменение на работния план, което да доведе до подобрение на дейността по целите, по които е констатирано непълно изпълнение, с което не е постигната целта на този етап от оценяването. Направената препоръка е обща и частична, като не са взети мерки за подобряване на работата, което препятства възможността оценяваният да подобри изпълнението и това да бъде отчетено, съгласно чл. 12, ал. 3 и 4 от Наредбата. Оценката от междинното оценяване е наполовина позитивна, което не обосновава крайната оценка за неприемливо годишно изпълнение. Липсва обективно оценяване по отношение показаните компетентности, в нарушение на изискванията на Наредбата. Правилно и обосновано съдът е посочил, че дадената годишна оценка на служителя А. Масларски "неприемливо изпълнение" на длъжността не кореспондира с отчетеното ниво на изпълнение и компетентност на длъжността при проведената междинна среща със служителя и дадените препоръки от оценяващия ръководител към този момент. В тази връзка съдът уместно е коментирал и предходната годишна оценка на служителя, която показва устойчивост на нивото на изпълнение на функционалните му задължения и компетентности, съответно на определеното ниво при междинната оценка, които съществено се отличават от оспорената последна годишна оценка на изпълнението й. Няма данни по делото, които обективно да обосновават съществената разлика в нивото на изпълнение, довела до получаване на най-ниската атестационна оценка. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл. Съдът е отразил точно съдържанието на констатациите и препоръките при междинната среща и коректно ги е интерпретирал в решението си. Предвид изложеното, не се доказват сочените в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Не се установява и наличието на пороци на обжалваното решение по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, за които касационната инстанция следи служебно. Решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, своевременно заявена и доказана в размер на 1500 лева, заплатена в брой сума за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 29.12.2021 г. Не е направено възражение за прекомерност. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,