Решение № 56 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5444/2007 г.

Решение № 56 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5444/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Й., Н. С. А., С. А. Ж. и Р. С. М., В., срещу въззивно решение от 26.04.2007 г. по гр. д. № 269/06 г. на Варненския окръжен съд, с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според жалбоподателите съдът незаконосъобразно е приел липса на съсобственост по отношение на процесния гараж, поради придобиването му по давност от М. Н. Изводът е направен в противоречие на събраните по делото доказателства. Неправилно е преценено изявлението на М. Н., Ж. Н., Т. Н., Н. Н. по гр. д. № 2299/1995 г. за включване на процесния имот в делбената маса. В противоречие на съдопроизводствените правила е разпределена доказателствената тежест в процеса, тъй като в тежест на ответниците по иска е било да установят, че са усвоили имота. Ответниците по касация Ж. Й. Н., Н. М. Н. и Т. М. Н., гр. В., оспорват жалбата като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното: С атакуваното решение Варненския окръжен съд е отменил решение по гр. д. № 4711/2004 г. на Варненския районен съд в частта, с която е допусната делба на гараж с площ от 35,57 кв. м., находящ се в дворно място в гр. В., УПИ *а, кв.27, по плана на 24-ти подрайон. По реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е отхвърлил иска на С. А. Й., Н. С. А., (починала и заместена от наследниците си С. А. Ж. и С. А. Й.), С. А. Ж. и Р. С. М. срещу Н. М. Н., Ж. Й. Н.и Т. М. Н. за делба на същия имот на основание приращение по чл. 92 ЗС, изграден върху съсобствено на наследодателите на страните дворно място. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр. д. № 694/2003 г. на Варненския окръжен съд е допусната делба на гараж с площ 56,6 кв. м., използван като магазин в процесното дворно място при квоти 75/216 ид.ч. за М. Н. и Ж. Н. в СИО; 25/216 ид.ч. за Т. М. Н. и 116/216 ид.ч. за Р. С. М.. Процесният гараж - работилница, не е бил предмет на това производство. Въззивният съд подробно е обсъдил приетите по делото писмени доказателства и е проследил прехвърлителните сделки, в резултат на които е установил от фактическа страна съсобственост върху дворното място, произтичаща от договор за покупко-продажба по нотариален акт № 85/1868 г., с който наследодателят на ищците С, Н. А. и С. Ж. - А. А., починал на 10.11.1987 г., е продал на наследодателя на ответниците Т. М. Н. - М. Н., поч на 18.12.2002 г., 100/216 ид.ч. от дворното място. Установил е, че с позволителен билет № 446/1970 г. на М. Н. е било разрешено да построи временен гараж с размери 2/3м. с площ 6 кв. м. С друго позволително -№ 546/1971 г. му е било разрешено да построи гараж от 21 кв. м. и кубатура от 40 куб. м. в дворното място, за което е издаден строителен протокол 357/1971 г. и определена строителна линия. С последващи сделки М. Н. е прехвърлил на дъщеря си Т. Н. ид.ч. от жилище в сградата, тавански етаж както и 25 кв. м. ид.ч. от дворното място, на сина си Н. Н. ид.ч. от жилищен етаж, а на внучката си Ж. Н. - ид.ч. от тавански мансарден етаж. С нот.акт № 51/95 г. Т. Н. със съгласието на съпруга е прехвърлила на брат си Н. Н. притежаваните ид.ч. от втория жилищен етаж от къщата ведно с трите избени помещения и 1/4 ид.ч., равняваща се на 25 кв. м. ид.ч. от дворното място, а на дъщеря си Ж. Н. собствените си ид.ч. от мансардния етаж. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно приетото от въззивния съд, че процесният гараж е придобит от наследодателя на ответниците по давност. Въззвиният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, установяващи релевантни за спора факти, и е направил съответстващ извод, че гаражът е построен в дворното място през 1971 г. от М. Н. без учредено право на строеж по надлежния ред, но и без противопоставянето на останалите съсобственици. От този момент само той и неговите деца са го владели явно и непрекъснато и това не се е оспорвало от наследодателя на касаторите до смъртта на последния през 1987 г. Извършеният ремонт на постройката през 1987-1988 г., съгласно техническата експертиза и кредитираните от въззивния съд свидетелски показания, не е довел до създаване на нова вещ. Гаражът не е бил включен в предмета на предходното делбено дело относно другия гараж- магазин и не е направено искане за това от настоящите касатори, което е още една индиция, че не е съществувал спор по собствеността му и че суперфициарната собственост върху процесния гараж е придобита от изградилия го в имота съсобственик, който го е владял като свой явно и необезспокояван от останалите съсобственици на мястото в продължение на повече от 10 години. Това намерение за своене е било възприето от тях и те не са му се противопоставяли. Позоваването в касационната жалба на липса на промяна в намерението на владелеца (interversio possesioni) за частите на останалите е неотносимо, след като не се касае за съсобственост върху имот, настъпила по силата на наследствено правоприемство. Без значение за изтеклата в полза на наследодателя на ответниците придобивна давност е искането на последните в качеството им на трети лица помагачи по същото дело за включване на гаража в предмета на делото, което е оставено без разглеждане. С оглед изложеното решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На ответниците по касация не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са направени. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.